Фитнес за (не)мотивирани

Ако, разбира се, след новогодишните стартове на нов начин на живот все още ходите на тренировки.

Защото всяка година януари и май месец са най-нагъчканите в залата. Предполагам, всички знаем защо?

Новогодишната мотивация на тема цигари, алкохол и фитнес. Тя не трае дълго. Обикновено до февруари. И после как да не ме е срам на плажа...

Плажната мотивация е супер спешна. Тя даже и месец не трае. Там се търси моментален ефект. Но обикновено води до бърз отказ. Или до боцкане с така модерните Оземпик и компания.

Но реално, всъщност и дефакто, очевидно няма разбиране, че плочките на плажа са следствие от доста по-сериозен напън, започнал година, две или три по-рано.

И сега вече шок и боНба: не е само да ходите в залата. А да се замислите дали знаете какво изобщо правите там? Правилно ли го правите? Ядете ли правилно? Спите ли правилно? Пропуснахте ли петъчните партита с 2 бутилки вино, бутилка водка и 50 шота?

Не се стеснявайте. Имате си детектор на лъжата в коридора. Нарича се огледало. Използвайте го неограничено всеки път, когато имате някаква дилема по която и да било от засегнатите теми.

И за финал само искам да вметна, че хората, които са постоянни в тренировките, бавно, но сигурно променят всичко около себе си. Навици, начин на работа, нерви, приоритети. Ще ви хареса. Започнете от детектора в коридора и с кеф ще си пазарувате нови бански за плажа.

P.S. Загладил съм плочките. С възрастта тренирам повече, но апетит имам като за двама тийнове накуп. Едвам се сдържам след пържола със салата да не гризна и един крем карамел. А колко често се хлъзгам с виното в последно време само аз си знам. Ще отскоча до огледалото.

Поздрави!

Лари Колман Варварина