Филипините – родени от огън и вода
Филипинският архипелаг се състои от 7107 острова, най-големите от които са Лусон, Минданао, Самар, Негрос, Палаван, Панай и Миндоро.
Смайващи пейзажи и калейдоскоп от спиращи дъха екстремни преживявания, пъстроцветни и шумни фестивали, едни от най-красивите плажове под небето или пък духът на Коледа, който тук започва да се усеща още от септември – трудно е да се изброи всичко, което привлича неспирния поток туристи.
В див и суров район на най-големия остров Лусон, кацнали върху привидно недостъпните планински склонове на около 1500 м.н.в., са Оризовите тераси Банауе. Смята се, че останалите в наследство от племето игорот тераси, наричани „осмото чудо на света”, датират от около 2000 години. Днес те са една от най-големите туристически атракции на архипелага.
Далеч по-малкият остров Бохол се гордее със своите Шоколадови хълмове. На площ от над 50 кв. км се издигат 1268 хълма с височина до 120 м. Трудно е да се каже как са се образували, но според една легенда, гигантът Арого се влюбил в простосмъртна девойка. Когато я изгубил, той плакал безутешно, а сълзите му се превърнали в тези хълмове. Покрити са с тучна зеленина, докато не настъпи сухият сезон, когато тревата изсъхва и хълмовете добиват характерния цвят на шоколад, откъдето идва и името им.
Слънце, пясък и вода
Желаещите да събират слънчев загар могат да го направят на някой от хилядите плажове с фин бял пясък и топли тюркоазени води. В почетната листа неизменно ще откриете плажовете на малкия остров Боракай, както и тези на градчето Ел Нидо, разположено на Палаван.
Окиченият с титлата „най-добър остров на света” – Палаван, крие в недрата си истински природен шедьовър – подземна река Пуерто Принцеса, намираща се на около 80 км северно от едноименния град. През 2011 г. дългата 8,2 км река е обявена за едно от Новите 7 чудеса на природата.
В търсене на повече адреналин
Като част от Кораловия триъгълник, заедно с Папуа Нова Гвинея, Източен Тимор, Малайзия, Индонезия и Соломоновите острови, Филипините привличат с богатото си биоразнообразие гмуркачи от цял свят. Оказва се, че архипелагът е истински рай и за тръгналите на лов за екстремни преживявания. От сандбординг – спорт, който можете да практикувате на пясъчните дюни Паоай на о. Лусон, и скачане от скалите на Ариелс пойнт (недалеч от о. Боракай), до шеметната емоция да плувате сред всяващите страх огромни бели акули.
Филипините са част от Тихоокеанския огнен пръстен, характеризиращ се с голяма сеизмична и вулканична активност. Звучи малко плашещо, нали? Но пък това дава невероятната възможност да изкачите някой от многобройните вулкани в страната, включително активните. Навярно най-лесният за покоряване, но превъзхождащ всичко, сътворено от човешкото въображение, е вулканът Таал, намиращ се на около 50 км от Манила. В огромния кратер (калдера) с диаметър около 25-30 км е разположено сладководното езеро Таал. Почти в средата му се издига Вулканичният остров, който всъщност е вторият по активност вулкан във Филипините. Интересното е, че в него също се е образувало езеро, в което има малко скалисто островче – Точката на вулкана. Да обобщя, това е островче в езеро, намиращо се на остров в езеро, разположено на остров в морето. Невероятно!
По магазините
Освен голяма доза крайбрежно вълшебство и пъстра палитра от изваждащи от равновесие преживявания, архипелагът има какво да предложи и на настроените за шопинг туристи. Тук се намират три от десетте най-големи търговски центрове в света. Освен многобройните световни марки, в тях могат да се намерят и традиционни за Филипините стоки, които си струва да отнесете у дома – ръчно изработени предмети от абака, седеф и перли.
Едва ли има турист, който да не се изкуши да си купи като сувенир умалена реплика на джипни. „Кралят на филипинските пътища” – наследник на джиповете, изоставени от американските военни след Втората световна война, днес е неразделна част от местния колорит и един от най-ярките символи на страната. Преустроените и изрисувани с крещящи цветове джипнита, превозващи обикновено между 15 и 20 пътници, а понякога много повече, отколкото изобщо могат поберат, често са най-доброто решение за придвижване по не особено добрите пътища на архипелага. Смята се, че броят им във Филипините е между 180 000 и 270 000, като само по улиците на Манила те са около 75 000.
Автор: Елица Лукова