Духовна разходка (част 1)

Топлият полъх на пролетта започна да се усеща все по-осезаемо и желанието ни да сме по-често навън и сред природата естествено се усилва. Селският туризъм набра голяма скорост последните години и вече присъства в плановете за почивка на все повече хора. А какво по-хубаво от това да се съчетае почивката на приятно място с полезната разходка из местните забележителности. За забележителности се броят архитектурните произведения на изкуството, стари сгради с някакво обществено значение, природни красоти и феномени. Всичко, което предизвиква възхищението и страхопочитанието на човек.

Специално място в тази поредица трябва да отредим на манастирите. Духовните места, пропити с история, величествено извисени или кротко сгушени сред природните местности из цяла България.

Думата манастир произлиза от гръцката μοναστήριον, в превод място за самота. Със същото значение се използва и думата обител. Манастирът представлява релиогиозна общност от монаси или монахини, със собствен устав и ред, ръководен от игумен/ка. В днешно време не всички манастири са обитавани от монаси. Някои са останали само като културни забележителности и не са действащи. В миналото манастирите са имали голямо значение като културни центрове, съхраняващи славянската писменост и ценности. Нерядко са давали убежище на преследвани от турците герои от българската история. Опожарявани и разрушавани по време на турското робство, малко манастири днес са запазили първоначалния си облик. Но благодарение на силата и духа на вярващите, тези свети места са били издигани отново и отново от руините, за да останат пазители на българския дух и култура. Днес туристите, и български и чуждестранни, имат възможност да пристъпят в пределите на манастирите, в църквите и градините им, да се докоснат до късче история и да почувстват духа на отминалото време. Различни са усещанията на хората и с различна нагласа отиват те да разгледат един манастир. За някои е просто туристически обект, който да разгледат и да снимат за спомен. За други е среща с културното наследство, останало през вековете и духовно удовлетворение от допира с историята и отминалите събития. И в двата случая  разходката из манастирите в България е приятно изживяване, на което можете да се отдадете с положителна емоция.

Трите най-големи и най-популярни манастира са Рилски, Бачковски и Троянски. Те са ставропигиални, т.е. са под пряката юрисдикция на Светия Синод. Няма българин, който да не е посетил поне един от тези манастири, а и интересът на чужденците също е голям. Поради тази причина околностите на манастирите са препълнени със заведения, сергии за сувенири и всякакви други капани за туристи. В самите манастири има хотелска част, където може да се преспи срещу заплащане. Като пренебрегнем тези недотам духовни факти, трите манастира имат богата история и голямо значение за културния и духовен живот в България.

ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ НАЙ-ГОЛЕМИЯТ МАНАСТИР В БЪЛГАРИЯ.

Рилски манастир „Св. Иван Рилски" е най-големият и като размери, и като значение манастир. Той е действащ, мъжки, с храмов празник на 19 октомври и с аязмо (целебен извор). Разположен е на 1147 м надморска височина сред живописните иглолистни гори на Рила планина, на около 117 км южно от София. Смята се, че манастирът е основан от отшелника Иван Рилски през Х век, по време на царуването на цар Петър I. Той водел отшелнически живот в пещера недалеч от мястото на манастира, а изграждането на самия комплекс е започнато от негови ученици. През XIV в. строителната дейност на феодала протосеваст Хрельо Драговол, превръща манастира в солидно укрепено архитектурно произведение, с чудни декорации и фасади. В комплекса имало сгради за живеене, отбранителна кула и еднокорабна църква, но от тях днес е останала само кулата, която носи името на строителя - Хрельова кула.

Светата обител имала огромно значение за хората, а българските владетели непрестанно правели различни дарения, подкрепени с грамоти, някои от които се пазят и днес в манастира. Между XII и XIV в. Рилският манастир е в своя апогей. До момента на османското нашествие. В средата на XV в. е разрушен до основи. В днешния си вид манастирът датира от XIX в. През 1778 г. става жертва на голям пожар, след който е възобновен през 1784 г. от майстор Алекси. Същият този майстор през 1816-1819 г. проектира и строи източното, северното и западното крило. Значителна част от манастира е опожарена отново през 1833 г., като възстановяването му отново е ръководено от Алекси.

Целият комплекс е силно впечатляващ със своите размери. Четириетажната жилищна част се състои от близо 300 монашески килии, 4 параклиса, игуменска стая, кухня, библиотека и стаи за дарители. Вътрешната част на манастира е не по-малко впечатляваща със своите високи каменни стени и изрязаните в тях малки прозорци,  напомнящи повече военно укрепление, отколкото обител.

В библиотеката на Рилския манастир се съхраняват около 250 ръкописни книги от периода между XI-XIX в., 9000 старопечатни издания, нотирани ръкописи, възрожденски щампи и др. Сред най-големите богатства на манастира са неговите стенописи. Най-старите са запазени в малката църква-параклис в Хрельовата кула. Стенописите на Главната църква са дело на най-големите възрожденски български майстори, сред които е Захарий Зограф. Друга важна част от художествените богатства на Рилския манастир е дърворезбата. Най-пищен и тържествен от 13-те дърворезбени иконостаса в Рилския манастир е този в манастирската църква „Рождество Богородично". Той е изработен в периода 1837-1843 г. от самоковски резбари, ръководени от майстор Атанас Теладур. Това е най-големият иконостас в България, направен е от орехово дърво, разделен е на три части, според корабите на храма и е единственият позлатен. Другото уникално произведение на изкуството е Кръста на Рафаил, който е направен от цяло парче дърво и е кръстен на своя създател. Монахът е използвал фини длета, малки ножове и увеличителни лещи за да извае върху кръста 104 религиозни сцени и 650 малки фигурки. Работата трае около 12 години, завършва през 1802 г., когато авторът губи и зрението си.

От 1961 г. Рилският манастир е превърнат в Национален музей, а през 1983 г. е обявен от  ЮНЕСКО за паметник на културата със световно значение.

В следващия брой на сп. «Кенгуру» очаквайте представяне на Бачковски манастир «Успение Богородично» и Троянски манастир «Успение Богородично».

Автор: Цвета Лазаркова