Чукче, наковалня, звук - Кенгуру

Родила момченцето си и понеже живеели и работели в голям град, отишла с него при майка си - хем да й помогне, хем детето да расте на спокойствие и чист въздух. Когато детето било на около 5 месеца се върнала на работа и само в почивните дни отивала при майка си и детето. Радвайки се, че са заедно нищо тревожно не забелязвала в развитието му. Той бил много щастлив от нейното присъствие, бърборел по бебешки и бил усмихнат и доволен. Първите съмнения, че не чува се появили около 7-8-месечната възраст на детето, но никой не искал да повярва в тази възможност. И едва когато детето станало на малко повече от 2 години, след консултация със специалист, установили, че синът им е с практическа глухота. Тогава взели слуховите апарати и с него започнал да се занимава сурдопедагог. Все пак той изоставал в развитието си от своите връстници. Запомнила съм много ясно думите й - „Сега аз всеки ден се упреквам за това, че много късно обърнахме внимание на проблемите със слуха му. Ако още при първите съмнения бяхме потърсили помощ, вероятно това би било най-доброто за неговото развитие. И сега щеше да му е много по-лесно...".

Вероятно никой от нас не се съмнява в това, че колкото по-рано разберем за проблем в развитието на детето си, толкова по-навреме можем да вземем съответните мерки и да започнем ранно въздействие, за да го подпомогнем. За наличието на увреден слух при дете до една година е доста трудно да предположим със сигурност. Сложността на проблема се състои в това, че „отговорите" на детето при общуването с възрастен са не непременно слухова реакция на гласа на възрастния. Радостното размахване на ръчичките и крачетата, когато вижда майка си или познат нему възрастен може да е от това, че вижда или чувства близките си. Именно поради този факт проблемите със слуха се „изявяват" значително по-късно от навършването на една година. Въпреки че много от съвременните диагностични екипи споделят мнение за промяна във вида на плача на детето с нарушен слух.

Всички знаем, че целият живот преминава в „света" на звуците и този свят е пълен с прекрасни изненади...

Звука на вятъра, шума на морето, речта на мама и на татко - всичко това са звукови колебания. Нашият слух е в състояние да улавя честотни колебания от 16 до 20 хиляди херца в секунда. Децата чуват по-добре високите честоти, а с напредване на възрастта тази способност намалява прогресивно. Честотите, към които човешкото ухо е най-чувствително, са между 1000 и 2000 херца. За сравнение стандартният плач на едно бебе варира между 2250 и 3250 херца.

Искам да ви обясня на кратко какъв е механизмът на чуването. Ушната мида (или така нареченото външно ухо) улавя звуковите вълни, които предизвикват механични колебания в тъпанчевата мембрана (тъпанчето). Слуховите костици (чукче, наковалня и стреме) възприемат тези трептения и ги предават във вътрешното ухо - в кохлеята. Миниатюрните ресничести клетки в нея превръщат звуковите вълни в нервни импулси и с помощта на слуховия нерв достигат до мозъка, където става „разшифроването" на това, което чуваме. „Нормалният" слух предполага всички части на слуховия анализатор да са здрави, т.е. способни да функционират адекватно и нормално. Ако която и да е част от слуховия анализатор е нарушена по някакъв начин - не настъпва слухово усещане.

За да може слухът на детето да се развива нормално са му необходими, буквално от първите дни след раждането, външни акустични дразнители (още можем да ги наречем и акустични стимули). По време на своето развитие детето започва да сравнява различните звуци, научава се да определя къде се намира източникът на звука, на кого принадлежи този или другият глас. На базата на слуха се формира - в началото подражателна, а на един по-късен етап и самостоятелната реч на детето. Децата, имащи увреден слух по рождение, не чуват човешката реч - ето защо увреденият слух върви „ръка за ръка" с „немотата". Не случайно преди години са наричали тези дечица „глухонеми".

При нормално развитие - примерно към четвъртата седмица от живота си, бебенцата започват да издават звуци. Това е така нареченото „гукане" или „лепети". След шестия месец започват интензивно да „говорят", общувайки със своите близки на така наречената „лепетна реч" - повтаряне на звукови съчетания и срички. Противоположно на своите връстници, детенцето с увреден слух става „мълчаливо", тъй като не възприема акустичните стимули от околната среда и най-големият стимул за него - човешкият глас. Надявам се, никой от вас не се съмнява, че в основата на формирането на детската реч стоят постъпващите от околната среда разнообразни звукови сигнали и преди всичко човешките речви сигнали. Бебенцата с увреден слух почти не плачат или плачат, но с много тих глас.

Какви могат да бъдат причините за увредения слух?

Глухотата по своя характер бива - вродена и придобита. Придобитата глухота може да е вследствие на родова травма, продължително въздействие на шум и вибрации, инфекциозни заболявания (менингит, скарлатина, вирусен енцефалит и др.), а също така и интоксикации с лекарства (например високи дози от някои антибиотици). Причините за вродената и придобитата глухота могат да бъдат - генетични (наследствената глухота), инфекциозни заболявания на майката по време на бременността (токсоплазмоза, сифилис и др.), както и фактори от предродилния период (резус фактор несъвместимост, недоносеност). Нерядко до глухота могат да доведат такива заболявания като отит (възпаление на средното ухо) или възпаления на слуховата (евстахиевата) тръба.

Какво трябва да знаят родителите за реакциите на нормално чуващото бебе?

  • Между 4-6 седмица от живота си: бебенцето се „стряска", „плаши" чувайки  силен звук - например хлопване на врата, по-силен шум от прахосмукачка.
  • На 3-4-месечна възраст: бебето търси с поглед и поглежда към източник на звук (акустичният стимул).
  • На 6-7-месечна възраст: бебето „бърбори" много интензивно на свой бебешки език.
  • На 10-12-месечна възраст: детето реагира на шепотна реч на разстояние около 1 метър. Детето е жизнерадостно и неговата реч се развива интензивно и успешно.

Кои са най-общо симптомите на проблеми със слуха?

  • Бебето не плаче или плачът е много тих.
  • Липсва реакция на внезапни силни звуци.
  • Бебето не реагира на звуци от близка стая.
  • Бебето не „разбира" добре, когато му говорите. Реакциите му на вашия глас са вяли, доста често е сънливо, и няма "потребност" от активно общуване с вас.
  • Поотрасналото бебе не е в състояние да имитира звуци по подражание ( Как прави котето, петлето, жабката? и др. подобни).
  • Детето не е в състояние да локализира акустичен стимул (кърмачето не обръща главичка по посока на майчиния глас).
  • При чести възпаления на средното ухо или преболедуване на тежки инфекции (с прием на високи дози антибиотик - винаги се информирайте как антибиотикът би повлиял на слуха на детето ви).

Навременното идентифициране на проблеми със слуха, слухопротезирането по подходящ начин, както и ранната слухово-речева рехабилитация на детето могат да бъдат единствено от полза за развитието и постепенното и успешно интегриране на детенцето с увреден слух в „света" на звуците. Не отлагайте срещата със специалист под предлог, че детето е все още много малко, ще „израсте" забавянето си или ще се случи онова „чудо", което като с магическа пръчка ще „отпрати" всички ваши тревоги.

Светът на звуците има какво да даде на децата, има какво да им разкрие и специалистите знаят как това да се случи!

Автор: Миглена Богданова, слухово речеви рехабилитатор

Терапевтичен и обучителен център „Пумпелина"