Човек и добре да живее, се жени

„Да се ожениш значи наполовина
да намалиш правата си и
двойно да увеличиш задълженията си".

                                     Шопенхауер

Щастливото съжителство с идеалната половинка е мечта за всеки. Копнеем да бъдем заедно, градим планове за бъдещето, обичаме се безрезервно. С течение на времето общуваме все по-малко с човека до себе си, имаме все по-малко лично време, финансовите проблеми и битовизмите ангажират съзнанието ни. Страстите поохладняват и конфликтите се прокрадват и в нашето семейство.

„Сполучливият брак е строеж, който трябва всеки ден да се ремонтира" - казва А. Мороа.

Общуването

То е в основата на хармоничните взаимоотношения в семейството. Някои психолози твърдят, че повечето семейни двойки разговарят по десетина минути дневно. С кого, ако не с любимия човек, наш приятел и довереник, ще разговаряме за всичко онова, което ни вълнува? Проблемите и радостите, впечатленията и оценките за хората и света трябва да присъстват в разговорите у дома. Това е и добрият пример за децата, които ще осъзнаят, че родителите им, освен без думи, се разбират добре, проявяват интерес един към друг и уважават правото си на мнение. Дори, когато влязат в спор, съпрузите излагат тези, аргументират се, усвояват изкуството да говорят и слушат. Защото, ако в семейството няма съгласие, успехът го напуска.

Сексът

Като естествено продължение на духовната, физическата любов способства изработването на хормона ендорфин, който не само ни зарежда с радост и удовлетворение, но е и обезболяващо средство. Нежните ласки, отдаването на партньора, еуфорията на половия акт влияе както върху физическото, така и върху психическото ни здраве. Казват, че интимната удовлетвореност на съпрузите е един от основните двигатели на семейното щастие. С времето някогашната силна страст намалява, но спадането на сексуалния интерес е само симптом за евентуални проблеми. Откровените разговори за секса и желанието да си помогнат взаимно в името на онова, което свързва съпрузите, засвидетелстваната преданост и обич могат да повлияят на чистата биохимия. Сексуалното влечение на партньора трябва да се подклажда с онези любовни „трикове", които всички обичащи се хора познават. Влагайте безрезервно в любовта цялата си личност. Давайте по-често доказателства за любов и вярност, за емоционална привързаност, което ще доведе и до полезна сексуална хармония. Това ще ви предпази от превръщането ви в жертва на рутината в семейните отношения.

Конфликтите

Колкото щастливи и удовлетворени да са в двойката, съпрузите са различни индивидуалности. Съвсем закономерни са споровете и разправиите между тях. Цивилизованото решение на конфликтите е за предпочитане пред потискането на негативните емоции. Дребните спорове, припомнянето на минали несполуки, различните възгледи за възпитанието на децата - всичко това може да провокира скандал. Възторженото опиянение от другия понякога се заменя с неодобрение, нарушава се личностната хармония на единия или и на двамата съпрузи. Важното е да се стремим да избягваме такива ситуации или поне да не позволяваме напрежението дълго да витае между нас след семейния конфликт. Опитайте се да постигнете баланс между естествения си стремеж към изява и богатството на вътрешния си живот. Изглаждането на разликите във вашите индивидуалности е добрата основа на семейното разбирателство. Особено предпазливи трябва да бъдем като родители в тези ситуации. Непристойните думи, грубите жестове и агресивното поведение на мама и татко неизменно влияят върху психическата стабилност на детето.

Роднини и приятели

Едно сатирично определение за роднините гласи: „Хора, които никога не ни оставят насаме с нашето щастие". Това можем да отнесем и към приятелите. Ако трябва да бъдем сериозни, когато приемем съжителство с партньора си, крайностите са неблагоприятни. Не бива да се затворим в своя собствен „семеен" свят, нито да пренебрегваме партньора си, заради близки, роднини, общи приятели.

Естествено, споделянето на празници, неделни обеди или просто вечери с роднини или приятели е нещо обичайно. Социалните контакти, неформалното общуване и дружеските разговори обогатяват партньорите. Ако, обаче съпругът не одобрява приятелките на жена си или тя се дразни, че мъжът й прекарва голяма част от времето си с мъжка компания, неминуемо настъпва конфликт. Проблем в семейните взаимоотношения е и силната, болезнена привързаност на съпруга (съпругата) към родители им. Когато това ощетява семейството, трябва да се обмислят контактите на роднинско ниво.

Свободно време и хоби

Влюбени и щастливи, младите двойки предпочитат да прекарват времето си заедно, да бъдат един с друг непрекъснато. С течение на времето е нужно да уважаваме в по-голяма степен желанието на нашия партньор за лично време и собствена територия. Съвместният живот не бива да ни лишава от стари увлечения в областта на спорта и изкуството, от нови хобита или от простичкото ни желание да имаме време за себе си. И тук са нужни компромиси, балансът е неизбежен. Свободните от служебните ангажименти часове можем да разпределим между задължителното почистване и подреждане на дома, гледането на телевизия и индивидуалните занимания - четенето на книга или престоя пред компютъра.

Съвместните дейности или бездействие редувайте с изолиране в своето „свободно пространство", където ще релаксирате и ще се заредите с енергия. Родителите трябва да разпределят ангажиментите си с децата. Най-доброто за малчуганите е и двамата родители да са до тях в безгрижните им детски дни, но съпружеската двойка може да съобразява грижите за децата да не са задължение само на единия от тях.

Идеята да прекараш отпуската си сам от някои съпрузи се приема като желание да избягаш от рутината, да си починеш от стреса, за да си по-пълноценен в семейството след това. За други - това е авантюра. И все пак, отговорните и предани на семейните ценности хора предпочитат да бъдат заедно по това време. Безгрижието на ваканционните дни подсилва истинските чувства на любов и привързаност. Когато цениш личността на човека до себе си, трябва да приемеш с разбиране нуждата от 2 часа футболно време и бира с приятели за мъжа или следобедното пазаруване на съпругата с приятелки.

Семейното съжителство не се отъждествява с ограничаване в рамките на дома и хората в него. Хармоничните взаимоотношения се обуславят от доверието и себеуважението, от зачитането на личния избор на другия.

Семейният бюджет

Парите - тази необходимост често става повод за конфликти в семейството. В много случаи, когато нещо куца в семейните взаимоотношения, когато недоверието и равнодушието „плъзнат" в дома, финансовите проблеми се задълбочават. Отношението към парите също носи отпечатъка на индивидуалността. Някои са по-практични, други прахосват повече, в някои семейства парите са общи, в други - никой не знае с колко пари разполага другият, сметките се делят и т. н.  Финансовите проблеми в дома са сериозен и деликатен въпрос. Идеалният вариант е като равноправни членове на семейната общност съпрузите да управляват парите си съвместно, а касата да бъде обща. Е, понякога може да не сме съгласни с решението на съпруга си да купи нещо не дотам практично или нужно. Друг път, ние, жените, решаваме да се поглезим и да се изкушаваме да си подарим сносни обувки и с това да пообъркаме малко финансовия лимит, но това са поправими неща. И тук сговорът и мисълта за общност трябва да надделеят, нищо че ще се наложи да позатегнем коланите или да изтърпим забележката на партньора си. Живеем в напрегнато време, но не бива да превръщаме парите в самоцел. Факт е, че те са „необходимо зло", но наличието им не е гаранция за щастие. Примери за това всеки от нас може да открие не само в литературата, но и около себе си. Вярно е, че безпаричието потиска, мисълта за прехраната и обезпечаването на семейството ангажира съзнанието ни и това може да рефлектира болезнено върху семейните взаимоотношения. С много такт, находчивост и с много любов бихме могли да овладеем ситуацията.

Отношението към парите е проблем, който касае и детето в семейството. Не превръщайте малкия човек в материалист, но го научете да цени парите. Не допускайте спестовността да се превърне в скъперничество!

Децата между 5 и 7 г. осъзнават обяснението, че например „тази играчка е скъпа и не можем да я купим"  или „ с тези парички ще купим..." , а когато можем, ще вземем играчката".

Заедно в бъдещето

Всички сме чували онази „сватбена" фраза „в добро и зло, в бедност и богатство, в здраве и болест, докато смъртта ви раздели". Обрекли се един на друг, двамата съпрузи имат обща перспектива за съвместен живот. Освен в настоящето, подвластни на своята любов и нужда от взаимност, съпружеската двойка живее с мисълта за бъдещето. Мисълта за деца е най-естествената обща идея за времето занапред. Детето е нашето продължение в бъдното, то е радостта и грижата ни. Онази брънка, без която механизмът „св-во" сякаш не работи качествено.

Мисълта, че ще споделяш живота си с този човек, ще градиш с него дом, ще преживявате тревоги и проблеми, но и радости, дарява оптимизъм на любящите съпрузи. Идеята да остареете заедно е една дори романтична перспектива за истинската любов. Природата ще си каже своето, бръчките по женското лице ще станат много, някогашното момче ще остарее, но спомените за един споделен живот ще ви дават утеха.

Семейството е една от онази изконни институции за българина, които въплъщават идеала му за любов, топлота и устои. То олицетворява идеята за продължението на рода, за да пребъдем във времето.

Новото време налага и друг вид съжителство - на семейни начала. Това не е определящо, защото да живееш с някой, който не ти е роднина, не е лесно, но е огромно предизвикателство.

С цената на някои компромиси, трезво осъзнали неизбежните за всяко съжителство проблеми и промени, обичащите се хора отстояват щастието си. Именно любовта и чувствата на съпричастност към другия осмислят съвместния живот, а децата го изпълват със съдържание.

Автор: Албена Цветкова