Антибиотиците за / против

По произход антибиотиците са "англичани". Британският микробиолог Александър Флеминг случайно оставил парче хляб до стъкленица със стафилококови бактерии. Лондонската влага набързо превърнала забравения хляб в зеленикаво бяло, неапетитно нещо, което убило микробите само с нелицеприятния си вид. Естествено Флеминг взел под внимание този факт и съвсем скоро с помощта Е.Чейн и Е.Абрах изобретили антибиотика пеницилин.

Всичко с мярка

Лечението с антибиотик трябва да бъде назначено от лекар, тъй като трябва да се вземат предвид много нюанси, за да се помогне на болния, без да му се навреди. Например:

• кой препарат действа на възбудителя - специални изследвания показват до каква степен даден антибиотик унищожава съответната зараза. Разбира се, в екстремни случаи няма време за такава процедура, но при лечение на хронични инфекции провеждането й е необходимо.
• каква доза да се дава на детето - освен възрастта и теглото на мъничето, трябва да се вземе предвид и имунитета му.
• как да се минимизира риска - на алергично дете лекарят трябва да предпише и противогестаминен препарат. Обръща се внимание и на хронични заболявания, на предишни лечения с антибиотик, на взаимодействие с други лекарства, приемани от детето.
• колко дълго да продължи взимането на антибиотика - ако лечението се прекъсне по-рано от необходимото, бацилите се адаптират към препарата и стават по-силни.

Съществува и още един проблем с кодово име "Нежелани реакции". Тук са обединени цял комплекс не особено приятни реакции на организма от рода на нарушаване на баланса на микрофлората в стомаха (дисбактериоза), отслабване на собствения имунитет, а в някои случаи могат да се появят и алергии.

Понякога родителите отчитат, че след лечение с антибиотик децата започват да боледуват по-често. При неправилно лечение с антибиотици микробите стават по-жизнени и устойчиви. Изводът: продължителността и схемата на приемане на антибиотиците трябва да се регулира от специалист.  

Самоинициативата тук е опасна!

Алтернатива.

Призванието на антибиотика е да се бори с инфекциите, които организмът не може да победи самостоятелно. Следователно, колкото по-силен е имунитетът, толкова по-малка е вероятността да се наложи използването на "тежката артилерия". Как да помогнем на детето да се сдобие с желязно здраве? Начините са няколко:

• разумно закаляване;
• балансиран хранителен режим, който задължително включва натурални (фреш) сокове, плодови и зеленчукови;
• спорт и разходки на чист въздух;
• хомеопатични средства за повишаване на имунитета.

Всичко това ще направи детето по-силно и устойчиво на различни заболявания. Но ако все пак се наложи, не се отказвайте от лечение с антибиотик, когато е по лекарско предписание.

Целта на антибиотика е да предпази детето от усложнения и появата на хронични заболявания.

И в медицината понякога има случаи, когато най-добрата защита е нападението.

Внимание!

Вирусът не е жив организъм. Затова антибиотикът е безсилен да се справи с обикновения грип и ОВИ. Впрочем, за да излекува съпътстващ възпалителен процес, лекарят може да предпише антибиотик и при настинка. Не се притеснявайте, ако се наложи да давате "бактериалния ликвидатор" на кърмаче. Лигавицата на стомахчето на бебчето се  заселва с полезни лактобактерии от майчиното мляко. Така, че дисбактериозът не е страшен за мъничето. Само не преставайте да го кърмите!