Има едно градче на първия ръкав на Халкидики - Касандра, което ще се настани трайно в сърцето ви още щом го видите. Тесни калдъръмени улички се спускат и пресичат покрай ниски каменни къщи. Ако ви липсва обстановката на стария Созопол от времето, когато все още приличаше на себе си, то тогава Афитос е вашето място. 

ПЛАЖ, КАЛМАРИ И ДЗАДЗИКИ

Малки улички с умерено количество ресторантчета и премерено количество магазинчета - това е обстановката, което предполага небрежно облекло. Може да облечете банския си и да не го сваляте цял ден, а накрая да вечеряте директно след плажа с по една дреха отгоре. Не носете токове и рокли в багажа си. Повярвайте ми - трудно се ходи на 15 сантиметра по калдъръма. А и знаете, че Йоргу (вероятно всеки трети мъж в Гърция се казва така) ще ви поднесе калмарите и дзадзикито със същата усмивка, независимо дали сте се наточили като за ресторант или идвате директно от плажа.

Като споменахме плажа: на пясъчната ивица има няколко ресторанта, където можете да се скриете от жегата с по чаша в ръка. Първото ресторантче, което ще видите пред себе си, слизайки към плажа, го държи един Йоргу, естествено. На самия пясък е, масите гледат към морето и можете да хапнете прилично дзадзики, вкусни тиквички и да се отпиете на узо. Йоргу ще ви донесе и калмари, и рибка, и всичко и ще седне да си мълчи с брат си на съседната маса. После някой трябва да ви разкаже историята. Били двама братя и имали място тук, на брега. После Йоргу решил да направи ресторант, а брат му отказал и продължил да живее по старому - да влиза в морето всяка сутрин за риба и да се изхранва, продавайки я. Сега може да ги видите - единият с ресторанта, а другият все още живеещ в малка къщурка отсреща с един плетен стол отпред и кълбета рибарска мрежа за оправяне. Седят и си мълчат, пушат и пият от малки чашки. По-нататък, по ивицата, започват чадърите, има няколко барчета и в края ще видите последния от тях. Държи го един усмихнат, мускулест сърбин. Правят вкусни коктейли и могат да превърнат времето ви на плажа в безпаметна алкохолна вечеринка. От тук спокойно вече може да тръгнете нагоре към градчето, да метнете нещо на гърба си по пътя и развеселени да си потърсите място за вечеря.

БРЕГОВЕТЕ НА СИТОНИЯ

На крайбрежната уличка, която се извисява високо над брега, са наредени ресторанти и барове - всичките със спираща дъха гледка. Масите са наредени по ръба на алеята и може да хапнете и пийнете, гледайки бреговете на Ситония. В два от по-сериозните ресторанти ще платите повече, но си заслужава да поръчате риба, защото за разлика от малките заведения, там я има прясна.

Всъщност какви ги пиша?! Ако сте били досега в плажния бар, за който ви споменах,  едва ли ще имате избор за вечерята. Усмихнатият наш съсед има и ресторант в центъра на градчето, където със сигурност ще ви очаква. Навсякъде можете да видите табелки за мястото и тъй като не говоря гръцки, разбирам само, че става дума за пирати някакви. Символът е пираня с пиратска кърпа.

Ресторантчето е в стара къща на една от централните улици. Има естествено маси отпред и както можете да се досетите меню на български. Усмихнатият собственик ще ви посрещне с „Како сте? Колко сте?" и е вероятно сам да вземе поръчката ви. Ще ви попита откъде сте и ако сте му симпатични, ще ви прати патронче узо за негова сметка като начало.

Опитайте зелената салата - носят я в голяма купа, обща за цялата маса. Тиквичките са уникално вкусни, както и калмарите. Не тръгвайте преди да ви донесат десерт - комплимент от заведението и ако сте го послушали с узото, ви гарантирам, че няма да съжалявате - предстои ви весело и шумно прибиране към хотела.

ЗА ТУРИСТИТЕ

В Афитос можете да спите на много различни места - на всеки според джоба. Има огромен избор от малки семейни хотелчета, накацали по възвишенията над плажа за по 40-50 евро на вечер. Има няколко 4-звездни хотела за около 80 евро на вечер, а също и един 5-звезден на самия плаж. Това е, ако искате да играете по правилата с узото, за които досега пиша. Ако обаче имате трезвеник в компанията, изборът ви за настаняване става още по-широк. Около Афитос в последните години се появиха много нови комплекси, които предлагат спокойствие и зелени градини. Но така пък изпускате сутрешната закуска в малките баничарници в града - една от най-вкусните баници, която съм яла.

Хора много, вкусове също. Само едно нещо остава константно обаче, когато става въпрос за Афитос - не събличайте банските, яжте вкусно и пийте узо. Останалото само ще си дойде.

 

Автор: Анна Свиларова