Спасиха зрението на две недоносени бебета

„Две бебета. Две съдби. Един и същ шанс за светлина.“

„Днес оперирах две недоносени деца.

Едното е родено в 26-а, другото – в 28-а гестационна седмица. И двете са дошли на този свят с тегло около 750 грама.

Толкова малки, че могат да се поберат в две човешки длани.

И двете деца бяха с напреднала форма на ретинопатия на недоносеното – заболяване, което без навременно лечение може да доведе до необратима загуба на зрението.

Поради тежкото им общо състояние не можехме да ги отведем в операционната. Затова днес операционната трябваше да отиде при тях.

Оперирахме ги там, където в момента се води битката за живота им – в техните кувьози.

Но макар медицинската им история да е сходна, човешката е болезнено различна.

Едното дете е със синдром на Даун. То е изоставено от родителите си. Няма майка и баща, които да стоят до кувьоза и да чакат с тревога всяка новина. Няма кой да попита кога ще го прегърне. Няма кой да се страхува дали един ден то ще види лицето му.

Другото дете е желано. Чакано. Обичано.

То е диагностицирано навреме в Русе от д-р Тодор Кожухаров. Той ми изпрати снимките на очните дъна и веднага организирахме транспортирането на детето до Специализираната болница за активно лечение по детски болести „Проф. Иван Митев“, където днес извърших операцията.

Две бебета.

Едното – чакано от своето семейство.

Другото – изоставено още в самото начало на живота си.

Две съдби, които едва са започнали, а вече са толкова различни.

Но когато стоиш пред кувьоза, тази разлика изчезва.

За лекаря няма „желано“ и „нежелано“ дете. Няма дете, което заслужава повече, и дете, което заслужава по-малко.

Има два човешки живота.

Две малки сърца, които се борят.

И четири очи, за чието зрение днес се борихме ние.

Не знам какъв живот очаква тези две деца. Не знам кой един ден ще ги държи за ръка и кой ще бъде до тях, когато направят първите си крачки.

Но знам едно.

Днес направихме всичко по силите си и двете да получат еднакъв шанс.

Шанс един ден да отворят очи към света.

И да го видят.“