Радостин: История за 64 дни на надежда и доверие - Кенгуру
„Преди две години и половина животът на едно семейство от Добрич се променя завинаги.“
 
Така започва историята, която екипът на „Майчин дом“ разказа на страницата си във Фейсбук.
 
Ето и детайлите:
 
След като ражда двете си момчета със секцио (през 2017 г. и 2019 г.), третата бременност на Гергана Куртева протича спокойно до момента, в който в 14 г.с. по време на преглед лекарите установяват тежка акушерска патология – плацента акрета, впоследствие диагностицирана като плацента превия тоталис акрета. Случай, който изисква проследяване и лечение в специализирана болница. Така пътят ѝ я отвежда в Университетска акушеро-гинекологична  болница „Майчин дом“.
 
„Слава богу, по стечение на обстоятелствата се наложи да тръгнем за София много по-рано от предвиденото. Приеха ме под наблюдение и след няколко дни ми изтекоха водите.“
 
Терминът на Гергана е през април, но бебе Радостин избира да се роди още на 16 януари 2024 г. – едва в 26-а г.с. и с миниатюрното тегло 1040 грама. Започва най-трудната битка – едновременно за живота на майката и на нейното бебе. Общо 64 дни екипът на Клиниката по неонатология полага денонощни грижи за мъничкия герой. 64 дни на надежда и доверие!
 
„Благодаря на д-р Дяволов (той пое случая ми и ми вдъхна кураж, когато нямах доверие наистина на никой), на д-р Светлозар Славов, д-р Георги Пенев (анестезиолог), на всички, които участваха на моята операция, на екипа на централна реанимация!“
 
В операцията участва мултидисциплинарен екип от специалисти, а след нея започват дни на очакване, надежда и борба. Докато малкият Радостин е в Клиниката по неонатология, майката преминава през възстановяване, далеч от него.
 
Днес, две години и половина по-късно, Гергана отправя своята благодарност към екипите на акушерството, анестезиологията, централната реанимация и неонатологията.
 
„Благодаря на лекарите и сестрите от 5-и и 7-и етаж! Благодаря на старшата сестра на 7-и етаж, която дойде при мен при настаняването и с най-топлите си думи ме успокои. Детенцето ми се бореше на осмия етаж, аз бях сама, но благодарение на нея и на всички останали, не се чувствах самотна. Дори санитарките идваха, чистиха и ме разведряваха, за което също много благодаря.“
 
Гергана споделя още:
 
„С огромна благодарност се прекланям пред проф. Слънчева и всички ангели, които работят в неонатологията. Вие сте пример за професионализъм, отдаденост и човечност. Думите ми никога няма да стигнат, за да се отблагодарим на всеки един, който с Радостин срещнахме по пътя си! Но винаги ще ви споменаваме в молитвите си и ще ви желаем да сте здрави, за да продължавате да помагате!“
 
Гери споделя историята си не само за да благодари. А и заради всички жени, които един ден могат да чуят същата диагноза и да изпитат същия страх.
 
„Преди да се сблъскам с това, никога не бях чувала за плацента акрета. Имах нужда да поговоря с жена, която вече е преминала по този път. Ако някога моята история даде надежда и кураж на друга майка, ще знам, че всичко си е заслужавало.“
 
Днес Радостин е едно много усмихнато, добро и общително дете, което много обича животните и да пее.
 
Пожелаваме на Радостин, на двамата му братя Димитър и Преслав (също роден в „Майчин дом“) и на цялото семейство – здраве и красиви моменти заедно!
 
Това е още една история, която ни напомня защо медицината е не само наука, но и човечност и надежда. Благодарим за доверието на Гергана и на нейното семейство за това, че ни позволиха да бъдем част тяхната история.
 
Снимки: Фейсбук страница на „Майчин дом“