Водите ми изтекоха!
Изтичането на околоплодните води е един от най-емоционалните и стряскащи моменти преди раждането.
То е сигурен знак, че съвсем скоро предстои срещата с най-прекрасното нещо в целия свят – нашето бебе. Колко време бебето може да остане „на сухо“ и кога всъщност трябва да се отправим към родилното отделение, след като изтичането вече е факт?
Всички знаем, че раждането най-често става в периода от 38-а до 42-ра седмица – а това е доста дълъг период! И сигурно не искате през цялото това време да сте нащрек и обзети от натрапчиви мисли дали ще успеете да разберете, че раждането започва и трябва да отидете в родилния дом точно когато трябва.
Как започва всичко?
Има редица признаци, които сигнализират, че тялото се подготвя за раждане:
• Отделяне на цервикалната слуз (т.нар. „слузеста запушалка“ или „тапа“). Тя изтича от цервикалния канал и част от нея попада навън от влагалището.
• „Смъкване“ на корема надолу, когато бебето се придвижва към родовия канал. След като коремът „падне“, ще започнете да дишате по-леко.
• Поява на контракции – регулярна болка в долната част на корема, вследствие на което шийката на матката постепенно започва да се скъсява и разтваря.
• Когато разкритието на маточната шийка е около 3 до 5 см, околоплодните води могат да изтекат спонтанно.
Околоплодните води представляват амниотична течност във феталния мехур, където се намира бебето. Течността е подобна на водата – обикновено е почти безцветна, без мирис, произведена от кръвната плазма на майката, като освен това съдържа вода, протеини, въглехидрати и мазнини. В нея може да има бебешка коса и малко количество урина, но като цяло течността е чиста и стерилна, защото се обновява на всеки три часа. Ако течността е с различен цвят и има неприятна миризма, може да означава, че се развива някаква инфекция и е сигурна индикация за спешен прием в болница и по-нататъшни изследвания и евентуално противовъзпалително лечение.
Колко време продължава?
Когато дойде времето за раждане, най-често мембраните на околоплодния мехур се спукват спонтанно, околоплодните води се изливат (но не напълно) и вече предлежащата част (най-често главичката на плода) започва да упражнява по-силно притискане на маточната шийка. Като ефект от това се засилва синтезът на определени биоактивни вещества (простагландини и окситоцин), които пък от своя страна „размекчават“ маточната шийка и спомагат за спонтанно отключване (засилване) на маточните контракции и напредване на раждането. За някои бъдещи майки това се случва нерядко преди отключване на спонтанна родова дейност и когато е в периода след 36-а гестационна седмица не налага допълнително поведение (опит за задържане на раждането). Може да се случи така, че водите да изтекат и след появата на контракциите. В случаите, когато раждането се очаква да завърши по нормален механизъм, но околоплодният мехур не се е отворил спонтанно, това се прави по преценка от лекаря, водещ раждането в подходящия момент.
Околоплодните води изтичат непрекъснато по малко до израждане на детето, но никога напълно, защото предлежащата част е прилегнала или заангажирана във входа на таза и по този начин изтичащите „предни“ са диференцирани от „задните“ околоплодни води. Пълното изтичане на околоплодните води може да стане в пълен или почти пълен обем само когато плодът се намира в косо или напречно предлежание или при различна степен от недоносеност (преди 36-а гестационна седмица). Общият обем на околоплодната течност обикновено е не повече от 1-1,5 литра.
Какво се случва после?
С изтичането на околоплодните води раждането започва (както бе посочено по-горе) със засилване на родовата дейност или се подготвя за отключването й. Ако не се отключи спонтанна родова дейност, в зависимост от конкретния случай не по-късно от 24-тия час се прави опит да се индуцира (предизвика) медикаментозно родовата дейност. В много редки случаи феталният мехур остава непокътнат и бебето се ражда заедно с него. Хората наричат това явление „родено в риза“ и въпреки че се смята за щастлива поличба, в този случай съществува реален риск за състоянието на бебето и не трябва да се допуска.
Колко дълго може да бъде бебето „без вода“?
Обикновено при доносена бременност се смята, че след изтичането на околоплодните води раждането трябва да е завършило до 36 часа, включително и оперативно (цезарово сечение). Както показва практиката, ако този период продължи повече от 24 часа, вероятността за развитие на вътрематочна и амниотична инфекция е голяма. Естествено, това най-често води до майчино-фетална инфекция за бебето с всичките възможни последствия и усложнения. Затова, когато раждането не е завършило до 12-ия час от изтичане на околоплодните води, профилактично към терапията на раждащата се включва широкоспектърен антибиотик, безопасен както за майката и последващото кърмене, така и за плода. Ето защо специалистите внимателно следят процеса и въз основа на конкретния случай се взима решение кое и кога е най-доброто за майката и за нейното бебе.
Автор: Нели Христова
Консултант:
Д-р Иван Диков е специалист акушер-гинеколог в МЦ „Майчин дом“ – София.