Усложнения с плацентата - Кенгуру

Визитка

Д-р Мариана Цанкова е акушер-гинеколог с над 20 години клинична практика. Главен асистент в СБАЛАГ „Майчин дом“ към катедра „Акушерство и гинекология“ на Медицински университет – София от 1993 г. Професионалният й опит обхваща както гинекологията, така и подразделенията на модерното акушерство. Интересите й са в областта на разпознаването на патологичната бременност и нейното проследяване, диагностиката и лечението на съпровождащите я усложнения. Специалист е по фетална морфология, дава съвети в случаи на високорискова бременност, диагностицира и лекува вагинални и тазови инфекции, извършва колпоскопия и малки гинекологични операции при преканцерози.

Д-р Цанкова, каква е ролята на плацентата по време на бременност?

Плацентата е майчино-фетален орган, който свързва майчиния организъм с този на бебето, посредством пъпната връв. През пъпната връв плацентата транспортира хранителни вещества и кислород към плода. Това се нарича нутритивна, растежна и регулираща функция на плацентата. Плацентата е уникален орган, много богато васкуларизиран, и нормалният растеж и развитие на плода в майчината утроба зависи основно от нея. Функцията е базова, но на моменти критична за плода, ако настъпят усложнения в нейната форма и прикрепяне към маточната стена – поради това, че плацентата се прикрепя към маточните стени, най-често предна или задна маточна стена, както би могло това да стане и в зоната около маточната шийка, което блокира пътя на плода към родовите пътища.

Какви усложнения, свързани с този орган, могат да се наблюдават?

Признаците на плацентарна патология най-често се разпознават непряко и обикновено възникват, когато има проблем. Един от основните методи за диагностика е ехографията, която в трите основни прегледа през първия, втория и третия триместър дава информация за разположението на плацентата спрямо цервикалния канал. В третия триместър ехографският преглед окончателно потвърждава дали плацентата пречи на нормалното раждане. Ако плацентата напълно покрива маточната шийка (плацента превия), раждането трябва да се извърши оперативно чрез цезарово сечение.

Медицинска помощ

„Важно е да се отбележи, че не всички случаи на плацента превия, диагностицирани през втория триместър, остават до края на бременността. Плацентата може да се „измести“ с нарастването на бременността и да се оттегли от отвора на шийката. Въпреки това, ако се появи кървене без болка, е необходимо незабавно да се потърси медицинска помощ. Препоръката е да се избягват тежки физически натоварвания и да се осигури покой.“

Как се установяват те и какви са симптомите, които алармират за проблем?

При поява на силна остра болка и кървене е възможно да се касае за отлепяне на плацентата (абрупцио). В такива случаи е задължително незабавно да се потърси компетентна медицинска помощ. С оглед на тежестта на симптомите може да се наложи спешно цезарово сечение, особено при обилно кървене, хемодинамична нестабилност или проблеми с детските сърдечни тонове.

Плацента акрета, дълбоко прикрепена в маточната стена, също може да бъде диагностицирана през втория триместър. Препоръчва се да не се прибързва с окончателната диагноза преди 26-28 г.с. и да се използва ядрено-магнитен резонанс като допълнение към ехографията. Тази диагноза е по-честа при жени с предишни цезарови сечения или плацента превия, както и при жени над 35 години.

Патологията на плацентата може да бъде разнообразна по своите проявления и често да остане скрита. Тя може да доведе до проблеми като забавено развитие на плода, преждевременно раждане, аборти или дори загуба на плода.

Каква е ролята на оценката на плода след раждането?

След като се роди плодът по нормален механизъм, следва т.нар. плацентарен период, т.е. раждане на плацентата и нейният оглед. Плацентата има две страни – маточна, която се прикрепя към матката, съставена от множество отделни структури, наречени котиледони. Тя е плоска с дисковидна форма и оттам произтича наименованието й, гръцката дума „placos“. Обичайният размер е 20 см и не трябва да има липсващи части, дори миниатюрна тъкан от тази повърхност след раждането. Втората страна на плацентата е гладка, покрита с амниотични мембрани и множество съдови разклонения, които завършват в периферията на около 1 см  от ръба на плацентата, а в центъра се събират и оформят 3 съда на пъпната връв, покрити от пихтиесто вещество и ципи с дължина на пъпния кордон 50-60 см и дебелина 1 см. Ако след раждането констатираме липсваща, макар и минимална плацентарна тъкан, това може да бъде условие за следродилно кръвотечение, изискващо специални допълнителни оперативни намеси, с цел инспектиране на маточната кухина, контрахиране на матката и предотвратяване  на тежка хеморагия и шок.

Интервю на: Ива Лалова