Травматичното раждане
Даването на живот е най-щастливият момент за една жена. Появата на бебето обаче нерядко е травмираща поради редица фактори извън нейния контрол. Повече за тях ще научим от Елена Кръстева.
Визитка
Елена Кръстева е психолог и психотерапевт, специализирана във фамилна терапия и терапия на двойката. През 2018 г. заедно с колежката си Доротея Панова основава Център за Емоционално фокусирана терапия – България, където прави семейна, индивидуална и групова терапия. Фокус в работата й е подкрепата на жените и семействата по време на бременността и следродилния период.
Има чувствителност към темите, свързани с майчинството и кърменето, била е дула за раждане и понастоящем е консултант по кърмене към Национална асоциация „Подкрепа за кърмене“.
Елена, кога раждането е травматично?
Със сигурност няма еднозначен отговор. Тежките раждания се свързват с голяма продължителност, силни болки, множество интервенции, преживяна опасност за живота на бебето или майката. От психологическа гледна точка обаче е важно как жената е преживяла раждането. В този смисъл можем да кажем, че травматично раждане е това, което тя казва, че е.
Какви фактори биха могли да го провокират?
От голямо значение е дали има преживяна смъртна опасност за бебето или майката. В тези случаи безспорно преживяното оставя трайни последици и може да отключи доста емоционални състояния, като следродилна депресия или посттравматично стресово разстройство. Едно раждане може да бъде преживяно като стресиращо и травмиращо и ако има бързо или продължително разделяне на майката и бебето. Както и ако е имало прекалено много медицински интервенции и незачитане на личното пространство и нужди на раждащата жена, усещане за загуба на контрол над ситуацията, усещане за загуба на достойнство. Не без значение е и отношението на обгрижващите я медицински лица. Едно грубо или дори безлично отношение, липса на обяснения относно състоянието й и хода на раждането може да бъде преживяно като силно стресиращо и дори травмиращо.
Какви са последствията?
Може би е трудно да се разбере как едно раждане, завършило с жива майка и живо бебе, може да бъде травматично. Но е факт, че за жените това как е протекло, но и как е преживяно раждането, има огромни психологически последици. Травматичното раждане не е причина само по себе си, но може да отключи следродилна депресия – сложно състояние, в което са включени много фактори, като хормонален дисбаланс, различни напрежения и проблеми в бита на жената или в партньорските и семейни отношения. Раждането също има своя принос, тъй като това как жената преживява старта на родителството и изобщо как влиза в майчинството не е маловажно. Ако тя има склонност към депресивни състояния или вече е имала депресивни епизоди в миналото, е добре да се има едно наум в следродилния период и да получи колкото може повече грижа и желана, разбира се, помощ.
Друго голямо усложнение е посттравматичното стресово разстройство, като механизмът е същият като при оцелелите от военни действия или други събития, в които е преживяна смъртна опасност. Може да има неспособност да се адаптира към живота си с бебето, да я преследват спомени за отделни моменти от раждането, съпроводени с огромен ужас, съответно вина и депресия от това, което се е случило.
В тези случаи състоянието няма как да мине само с подкрепа и помощ от близките, а е необходима психологическа помощ.
Как може да се преодолее травмата от такъв тип раждане?
Важно е да се говори за това, да се назове, че изобщо има такова преживяване. Възможно е за околните да е трудно как едно раждане, завършило със здраво бебе и здрава майка, може да е травматично. Но както споменах, изключително важен е начинът, по който жената преживява раждането си. Ако бъде подкрепена, информирана, обгрижена, тя ще се чувства успяла, дори и процесът да е свързан с определени трудности. И обратното – ако премине през раждането с усещането, че не се е справила или е застрашила бебето си, това може да отключи следродилна травма. От голямо значение е да има пространство за жената да споделя емоциите си. Не усеща ли, че се подобрява и подкрепата на партньора и близките не е достатъчна, хубаво е да се обърне към специализирана психологическа помощ.
А как да се избегне?
Не е тайна, че спокойствието на раждащата жена е централен фактор в хода на раждането. Затова е необходимо да има доверие в медицинските лица и добра връзка с тях, което да гарантира, че жената ще се чувства отразена и обгрижена, независимо какви усложнения могат да се получат.
За спокойствието и сигурността й доказано допринася присъствието на партньора или на професионално обучена за това дула, а най-добре и на двамата. По този начин тя ще се чувства защитена и подкрепена от своята сигурна база от хора, които й помагат да преживява по-лесно целия процес.
Партньорът е именно този близък човек, който може да подкрепи, да се погрижи и да е там за жената, за да сподели както хубавите моменти, така и евентуалните усложнения, ако има такива. Понякога нещата се объркват, колкото и да сме подготвени и обгрижени. И тогава подкрепата е това, което помага на жената да се справи и да мине по-безболезнено през процеса.
Интервю на: Ива Лалова