Техники на Ламаз за леко раждане

Ще разберем от доц. Диана Димитрова – акушерка, доктор по психология, директор и преподавател във Филиала на Медицински университет – Варна във Велико Търново.

Доц. Димитрова, какво е характерно за метода Ламаз?

Техниката на Lamaze e известна още като „психопрофилактичен метод“ и е свързана с немедикаментозните методи за обезболяване на раждането. Като алтернатива на медицинската намеса по време на родовия процес, тя е популяризирана през 50-те години на миналия век от френския акушер д-р Фернан Ламазе. След като посещава тогавашния Съветския съюз той се впечатлява от въведения от руския психиатър Иля Велвовский метод на „психопрофилактика“. Целта на метода е да изгради увереност у майката в способността й да се справи с болката по време на раждането. Велвовский смята, че думата „контракция“ се асоциира с „болка“, което предизвиква доминанта в мозъка на раждащата и повишава нивата на стресовите хормони.

Всъщност най-дългите контракции са с продължителност до 90 секунди, а усещане за болка се появява едва тогава, когато налягането в матката се повиши над 40 mmHg. Това означава, че дори жената да усеща контракцията, то болезнената част е с продължителност не повече от 1/3 от продължителността й.

Ламаз модифицира дихателните техники, очертани от Велвовский. Те имат за цел релаксация и трениране на дихателен стил, водещ до сформиране на нов условен рефлекс, който можем да наречем рефлекс „контракция-дишане“ (а не „контракция-болка“). Така маточната контракция вече става сигнал за специфично дишане и престава да бъде сигнал за болка.

Комфорт

„Курсовете по Ламаз се организират за бременни след 34 г.с. и помагат на жените да разберат как да се справят с болката по начини, които улесняват раждането и насърчават комфорта, включително техники за релаксация, движение и масаж.“

С какви техники на френския акушер можем да облекчим болката при раждането?

На първо място това е релаксиращо дишане в паузата между контракциите. Обикновено за 10 минути се появяват 3 контракции, които задават ритъм на родовата дейност 1:3. Една минута контракция – три минути пауза. Ако майката се страхува, уморена е и е под стрес, то по време на паузите нивата на кортизола остават високи, което възпрепятства връщането на матката на нивото на основния маточен тонус (обикновено той е 10-15 mmHg). Така при следващата контракция матката много бързо достига до болезнените 40 mmHg и продължава да се покачва до 80-100mmHg (което е нормално). По този начин жената се лишава от физиологичната безболезнена част на контракцията. Техниките за релаксация имат за цел да възстановят основния маточен тонус и да „спестят“ до една трета от болезненото преживяване.

Наред с дихателните техники, методът Lamaze препоръчва и следните практики за здравословно раждане. Това са:

• Раждането да започне от само себе си (спонтанно).
• Раждащата да се разхожда и да сменя позициите си по време на раждането, както желае.
• Непрекъсната емоционална подкрепа от любим човек.
• Избягване на ненужни медицински интервенции.
• Майката и бебето да останат заедно веднага след раждането.

Съществена част от тези способи е дишането. Какви видове дишане има и каква е ролята на всеки от тях при даването на живот?

Дихателните техники на Ламаз се базират на ритмично дишане, съобразено с нормалния темп на дишане на всяка жена.

Като начало трябва да се определи броят на дихателните движения (вдишване и издишване) за 1 минута. Нормално честотата е 12-20 дихателни цикъла в минута. Принципът е следният: по време на контракция не трябва да се диша по-бавно, отколкото половината от нормалната скорост, и не по-често от 2 пъти по-бързо от нормалния ритъм. Например ако жената има средна дихателна честота 18 дихателни цикъла в минута (д/мин.), не трябва да забавя дишането си под 9 д/мин. и да го учестява повече от 36 д/мин.

Препоръчват се 3 типа дишане: забавено, учестено и дишане по образец. Усвояването на метода изисква време и работа с инструктор не по-малко от веднъж седмично.

• Забавеното дишане включва поемане на въздух през носа и издишване  през устата с честота ½ от нормалната дихателна честота на жената (например 9 д/мин.). Добре е очите да бъдат затворени. Допълнение към този тип дишане е масажът на долната част на корема с върховете на пръстите. Ритъмът на масажните движения трябва да съвпада с дишането.
• Забързаното дишане (но не повече от 2 пъти над нормалната честота – например 36 д/мин.) се препоръчва, когато болката стане изключително интензивна. Този тип дишане се практикува в рамките на 10-15 секунди (в рамките на една контракция).
• Дишането по образец се отличава от забързаното дишане по това, че след последното поемане на въздух не следва обичайното издишване,  а „продухване“ на въздуха. Ако сложим сламка с голям диаметър в устата си, отпуснем бузи и се опитаме да издухаме въздуха рязко, ще получим желания модел на издишване. Това е техника, която може да се прилага и по време на напъните, преди пълното разкрие, тъй като намалява налягането на диафрагмата върху матката.

С каква нагласа бъдещите майки трябва да прекрачват прага на родилната зала?  

Особено важно е жената да има предварително изготвен план за раждане. Той трябва да бъде обсъден както с нейния партньор, така и с екипа, който ще води раждането. Ако няма такъв – това не е страшно! Нормалната бременност предполага нормално и физиологично раждане. Вярата в силата на женското тяло и в еволюционната природа на родовия процес са достатъчно основание да тръгнем към родилната зала като за среща с най-великолепното създание, което ни е избрало да бъдем негови родители. А това задължава!

Интервю на: Ива Лалова