Ще мога ли да обичам бебе №2?
Вашето бебе е най-голямото щастие и богатство за вас. Осмисля целия ви живот и буквално се е превърнало в център на личната ви вселена. В един момент обаче решавате, че искате да увеличите семейството си, или пък забременявате случайно.
Неизбежно в главата ви започват да се блъскат странни мисли и въпроси: дали ще мога да обичам и това дете? Честно ли е спрямо първото? Ще „открадне" ли новото бебе от вниманието и любовта ми към другото? Освен това изпитвате вина, че изобщо си задавате подобни въпроси. Спокойно - не сте нито единствената, нито първата, измъчвана от подобни размисли и емоции. Спомнете си как не сте си представяли преди, че е възможно да обичате някого толкова силно и всеотдайно, както, след като сте станали майка! Същото ще бъде и сега. Както казват старите хора - с всяко ново дете любовта на майката не се разделя, а удвоява. Ще се убедите в това съвсем скоро сами!
Тематабу
По време на първата бременност бъдещите майки се опасяват предимно за себе си - за болката от раждането, за теглото си, за стриите, за здравето си (естествено, и за това на бебето, но то някак е все още нереално). При следващата бременност обаче жените започват да изпитват много по-бурни чувства и притеснения за емоционалната си връзка с децата и най-вече за това как идването на новото попълнение в семейството ще се отрази върху всички досегашни негови членове и техните отношения.
Понякога не е толкова лесно да признаеш пред близките, партньора и дори пред самата себе си, че имаш съмнения.
Някак противоестествено е да ги изпитваш, едва ли не. Пък и обществото не толерира подобни нагласи. Една истинска майка има сърце за всичките си деца, една истинска майка не може да има фаворит, една истинска майка не може да се измъчва дали обича децата си достатъчно. Точка. Ето защо е толкова лесно съмненията да се превърнат във вина и негативи, насочени към собствената ви личност.
Решението е в това да намерите отдушник. Започнете ли да се измъчвате от подобни съмнения, веднага намерете с кого да ги споделите. Ако не се чувствате спокойна да говорите за това със съпруга си, направете го с близка приятелка, която има две деца, потърсете консултация от специалист психолог или споделете във форума. Много бързо ще откриете, че страховете ви са напълно безпочвени и че са измъчвали стотици и дори хиляди майки преди вас, които след появата на бебе №2 са се смеели над същите тези свои опасения и тревоги.
Еволюция на чувствата, или просто по-нова, широкообхватна версия на майчината любов
Един от страховете на бременната за втори път жена (тези с трета и нагоре бременности вече са се убедили, че подобни опасения са напълно безпочвени) е дали няма да обича второто дете по-малко от първото. Не по-малко тревога им костват мислите за евентуалната бъдеща ревност, която бебе №1 ще прояви към пришълеца. И ако първият страх е напълно неоснователен, вторият е малко по-реален. Да, наистина има такова нещо като ревност към братчетата или сестричетата, но е напълно естествено явление, отшумява от само себе си и дори е важна стъпка в емоционалното развитие на малкото човече. Освен това, раждайки второ дете, вие не само не ощетявате първото, но дори му правите ценен подарък за цял живот - най-близък и доверен приятел, който винаги ще бъде до него. Както в игрите и лудориите в детска възраст, така и в добрите моменти и житейски изпитания по-късно. Разбира се, това няма как да му го обясните сега, нито пък е нужно.
Опитайте се просто да се успокоите и да се заредите с увереността, че всичко ще е наред - да се „имунизирате" срещу евентуалните сцени на ревност и дори упреци от страна на първото дете, че обичате новото бебе повече от него.
Да, твърде е вероято да станете свидетели на подобни обвинения и кризи. Запомнете, че не бива да се впечатлявате особено. Със сигурност ще успеете да компенсирате това с повече внимание и гушкане, дори с повече време, прекарано заедно, когато останете у дома за втория отпуск по майчинство.
Подгответе себе си, подгответе и детето
Да, може би няма да се получи от първия миг. Може и да не изпитате към второто бебе онази любов, която очаквате още в секундата след неговото раждане. Може би ще са ви нужни часове, дни, а защо не и седмици. Това пак не ви прави лоша майка. Просто показва ясно, че измъчвана от страховете си, не сте си оставили време и възможност да се подготвите за този толкова емоционален момент.
А какво можете да направите в месеците преди това, още по време на бременността?
Укрепете връзката с по-голямото си дете: създайте си някакви ваши ритуали, само за двама, които да изпълнявате и след раждането на бебето; излизайте на дълги разходки (полезно е за вас в това състояние); смейте се повече; рисувайте, моделирайте или майсторете заедно някакви неща; изобщо - изпълнете общото ви ежедневие със специални моменти. Всичко това ще укрепи връзката ви с детето, давайки и на него, и на вас повече увереност за предизвикателствата, които ще внесе в ежедневието и душата ви малко по-късно бебе №2. Задължително отделяйте време и за своя бременен корем, тоест за нероденото още бебе. Когато сте сама, галете го, говорете му, четете му, пейте му, правете всичко онова, което ви допада и ви кара да усещате връзка с човечето в утробата си.
Бъдете готова да обичате различно
Не подхождайте с илюзията или очакването, че ще обичате новото дете по АБСОЛЮТНО СЪЩИЯ НАЧИН. Не, няма да се получи точно така и това също е съвсем нормално. Със сигурност обаче ще го обичате ТОЛКОВА СИЛНО, колкото и предишното. Хората, в това число и малките деца, са различни, имат специфични характерови проявления, потребности и начини на общуване. Поради това откликваме на тях по различен начин. Освен това майчината любов не е константна стойност, а динамично развиващ се и еволюиращ процес. И в това е най-голямото й очарование - че с всеки изминал ден тя става все по-дълбока, все по-разноцветна и... все по-безусловна! Това е и основната предпоставка за порастването на децата в щастливи, пълноценни, но абсолютно непоторими и уникални личности
Автор: Весела Захариева