Преносването
Често сме писали за преждевременното раждане.
Какво се случва обаче, ако мъничето се бави? Зададохме важните въпроси за преносването на д-р Симона Анжел, д.м. – акушер-гинеколог в СБАГАЛ – Варна, специалист по репродуктивна медицина и пренатална диагностика.
Д-р Анжел, кога говорим за преносване?
По дефиниция бременността е преносена, когато не е настъпило раждане след 42 г.с. или 2 седмици след датата на вероятния термин, при менструален цикъл на жената от 28 дни.
Нерядко в практиката се касае за неправилно (неточно, погрешно) определяне на термина, вследствие на несигурни/неверни данни за датата на последната редовна менструация или липса на преизчисляване на вероятния термин спрямо продължителността на менструалния цикъл на пациентката (при късна овулация и продължителност на менструалния цикъл над 28 дни).
На какво се дължи и до какви усложнения може да доведе забавянето?
Причината е неизяснена. Установено е, че 50% от жените, които веднъж са преносили, с голяма вероятност при следваща бременност отново ще преносят. Приема се, че по-голяма вероятност за усложнения възникват, ако бременността се удължи с повече от 14 дни. Рисковете можем да подразделим на две основни групи:
1. 80% от случаите са свързани с макрозомия на плода или тегло над 4 000 г, като например: родов травматизъм както за майката, така и за плода, по-висок процент на оперативно вагинално раждане (вакуум екстракция, форцепс), по-висок процент на раждания с цезарово сечение, по-висок риск за кървене и инфекции в послеродовия период.
2. При 20% усложненията са във връзка с плацентарна недостатъчност и намаляване на количеството на околоплодните води (олигохидрамнион), което създава условия за инциденти от страна на пъпната връв (притискане) както по време на бременността, така и по време на раждането. В тези случаи се наблюдава забавен темп на растежа на плода, риск за фетално страдание вътреутробно, мекониум аспирационен синдром след раждане и интраутеринна смърт на плода.
Можем ли да го избегнем?
Не бих казала, че има специфичен метод за превенция на преносена бременност. Раждане след термин можем да очакваме при пациентки, които в края на бременността не съобщават за наличие на подготвителни контракции (нерегулярни, безболезнени) и наблюдаващият акушер-гинеколог констатира неблагоприятен акушерски статус без промяна при регулярно проследяване.
В случай че се установи медицинска причина за необходимост от раждане до датата на очакван термин, се пристъпва към индукция.
Кога се налага индуцирано раждане?
8-10 дни след датата на очакван термин се препоръчва хоспитализация, като са възможни два подхода:
- очаквателно поведение и активно наблюдение на плода, с цел спонтанно отключване на родова дейност;
- индуцирано вагинално раждане при липса на родова дейност и данни за влошаване състоянието на плода.
Какво се предприема от специалистите, ако бебето се бави?
При данни за добро състояние на плода от ултразвуковия преглед и кардиотокографското изследване („запис на тонове“), нормално количество околоплодни води, липса на плацентарна недостатъчност и нормални показатели от доплеровата велосиметрия (основно кръвоток в пъпната артерия), се препоръчва очаквателно поведение и по-чести прегледи при наблюдаващия гинеколог.
Кога изходът е секцио?
Индикации за планиране на първично цезарово сечение при бременност с преносване са:
- данни за фетално страдание;
- възрастна първескиня (първо раждане при жена над 35 години);
- напречно/косо положение, седалищно предлежание на плода.
Може ли бъдещата майка да предизвика раждането? С какви методи?
Можем да посъветваме бъдещите майки да предприемат по-дълги разходки, изкачване на стълби, подскоци и йога с фитнес топка. Препоръчват се и полови контакти. В еякулата на мъжа се съдържат простагландини – същите биологично активни вещества, каквито са и в лекарствените продукти, използвани за подготовка на маточната шийка и стимулация на родовата дейност. В допълнение при стимулация на гръдните зърна се отделя ендогенен окситоцин – основният хормон, отговорен за контрактилната дейност на маточната мускулатура при раждане.
Интервю на: Ива Лалова