Неудобната тема, наречена ХЛАМИДИИ - Кенгуру

За съжаление, широко разпространени са и предразсъдъците за тези болести, които вървят под ръка с липсата на знания за тях. Тревожещо е, че много често хората отлагат търсенето на медицинска помощ поради чувство на срам.  

Самото име на паразита, причиняващ инфекцията, ти носи неприятно усещане - Chlamydia trachomatis.  Още по-напрегнат ставаш, когато научиш, че предаването на хламидии между хора  става чрез контакт на лигавиците, обикновено при полов акт, но не непременно. И естествено, за да стане картинката още по-мрачна, разбираш, че освен половите органи в някои случаи се засягат и очите, ставите, черния и белия дроб. Инкубационният период (времето от момента на заразяването до проява на първите симптоми) е 7- 21 дни.

А след това?

Следва течение от влагалището, кръвотечение между менструациите, парене или болка при уриниране, болки в корема, втрисане, съпроводено с гадене. Симптомите могат да изчезнат след няколко дни. Това обаче е лоша новина - защото в този случай инфекцията ще остане латентна (скрита) дълго време. По-късно може отново да се възпали по различни причини, например заради други инфекции. Така заразата може да бъде носена дълго време преди бактерията да се разпространи и да започне да причинява появата на симптоми. Ето защо, повечето хора не проявяват симптоми, въпреки че са заразени.

„Тихата" болест 

Понякога нищо нередно не може да се забележи при медицински преглед, дори когато съществува инфекция. У жените може да се появи червенина и възпаление на лигавицата на вагината и шийката на матката. При мъжете по време на медицински преглед често се забелязва известна червенина на върха на пениса. „Мъжките" симптоми включват още течение от пикочния канал (прозрачна бяла или жълтеникава слузеста течност) и понякога парене или сърбене в пикочния канал при уриниране. Тези симптоми често се проявяват 1-3 седмици след половия акт, който е довел до предаването им, но могат да останат и незабелязани.

Долна и горна хламидиоза

При долната хламидиоза инфекцията протича със засягане на маточната шийка (ендоцервицит) и уретрата (уретрит). Основните оплаквания са оскъдно течение, без характерни особености и парене, смъдене при уриниране (дизурия). В повечето случаи (до 85 %!) могат да липсват конкретни оплаквания.
За горната хламидиоза е характерно, че от възпалителния процес са засегнати маточното тяло (ендометрит) и маточните тръби (ендосалпингит). И тук, инфекцията обикновено протича „тихо" - възможна е неясна болка ниско долу в корема, по-обилни месечни кръвотечения или кървене извън тях. 

Внимание: стерилитет!

Хламидия трахоматис сериозно уврежда маточните тръби, намалява тяхната подвижност и води до образуването на сраствания, като в крайна сметка предизвиква безплодие. Нещо повече - хламидиалната инфекция е една от водещите причини за стерилитет при жените и за извънматочна бременност. Майката също може да предаде хламидии на бебето си по време на раждането. По тези причини скрининговите изследвания на млади жени с или без гинекологична симптоматика за откриване на хламидийна инфекция имат оправдание, колкото и да струват лабораторните изследвания. Чрез тях се осигурява ранна диагноза и целенасочено лечение. 

Какво да правите при съмнение за хламидии

Идете на лекар! Грижата за здравето е част от добрия сексуален живот. Здравият разум изисква да уведомите настоящия или минали сексуални партньори, ако имате съмнения, че сте заразени с хамидии или имате диагноза за такива. Не бива да има страх от това, а да се говори спокойно в къщи, с приятели и с партньора за наличието на такава инфекция. В крайна сметка, това са нормални неща, които се случват навсякъде.

Изследването със заплетеното име

Изследванията за наличие на хламидия се препоръчва да се правят всяка година. Поради особеностите на Хламидия трахоматис е трудно директното поставяне на диагнозата чрез вземането на секрет за микробиологично изследване. Те не могат да бъдат открити чрез обикновен кръвен тест. Ето защо, при съмнение за хламидиална инфекция обикновено се взема кръв за провеждане на т.нар. имунофлуоресцентно изследване. В наши дни инфекциите могат да се диагностицират лесно и с тест с урина. Резултатите обикновено са готови за няколко часа.

Хламидии и бебета

Ако планирате дете, изследването и лечението при евентуална диагноза е не просто препоръчително. Проблемът е там, че по време на бременност хламидиите е вече практически невъзможно да бъдат излекувани, тъй като повечето лекарства са противопоказни за този период. Бременната жена с хламидия може да я предаде на бебето при раждането и то да страда от форма на конюнктивит и белодробни инфекции.

Лечение

Хламидиите се лекуват със специални антибиотици. Лекарствата, които най-често се употребяват в наши дни, се вземат на една доза (антибиотик от групата на макролидите) или веднъж дневно, в продължение на една седмица. След проведения курс на лечение с антибиотици лекарят ще направи повторно изследване чрез посявка на материал от засегнатата област. Ако тестът е положителен, налице е повторно заболяване. Това се случва, когато сексуалният партньор не е бил лекуван или лечението не е завършено.

Как да се предпазим?

Използването на презервативи е добър метод за предпазване от нежелана бременност, както и от болести, предавани по полов път, ако кондомът се ползва по време на целия полов акт. По този начин можете да избегнете последствията от инфекции или стерилитет, предизвикан от тях. Връзките "за една нощ" са особено рискови. Най-добре е да бъдат избягвани, или поне партньорите да ползват презерватив правилно. Известно е освен това, че колкото по-малко сексуални партньори има един човек, толкова повече намалява вероятността от заразяване с т.нар. „венерически болести".

Да обобщим:

Хламидията е полово предавана инфекция. Най-важното е:

  • Използването на презервативи.
  • Редовните профилактични прегледи.
  • Дори и при минимални оплаквания да се потърси консултация с лекар (личния лекар или специалист - кожен лекар, гинеколог, дори клиничен микробиолог).
  • Задължително трябва да се изследва и половият партньор.
  • Ако се поставят точната диагностика и лечение своевременно, не се стига до тежки усложнения.

Автор: Надя Йончева