Най-ценният дар - Кенгуру

Мариела Великова е на 33 години, финансист, майка на две деца, както и двукратен донор на генетичен материал в кампанията „Повече българчета за България", реализирана от „Тройка на разсъмване" по радио „Витоша" и фондация „Искам бебе". Именно Мариела е първият донор в тази кампания в самия й старт през 2011 г. За инициативата разбира от ефира на радио „Витоша", от „Тройка на разсъмване". Реагира спонтанно, увлечена от ентусиазма на водещата Милена. Още същия ден споделя със съпруга си, който я подкрепя безрезервно. Две години по-късно Мариела продължава да е част от кампанията с участието си като доброволец към донорската програма, оказва подкрепа и дава информация на всички жени, които проявяват интерес и желаят да станат донори.

Срещнахме се с нея, за да научим повече за дарителския акт и за цялата кампания. Получи се един много емоционален и откровен разговор за подбудите, радостта, удовлетворението, страховете и преодоляването им, сълзите от щастие и споделената болка.

В началото обаче ето малко факти.

В България има над 270 хиляди семейни двойки с репродуктивни проблеми. Около 40 000 от тях чакат своята донорска яйцеклетка - това са основно жени, при които е налице преждевременно изчерпване на яйчниковия резерв. От този проблем страдат все повече наши съвременнички, като възрастовата граница слиза все по-надолу. В момента реално има немалко 20-25-годишни момичета, които са с изчерпан яйчников резерв, а повечето от тях дори и не подозират за това. Тревогите се появяват чак когато започнат опити за забременяване и медицинските изследвания открият причината за неуспеха. За тези жени, за тези двойки единственият шанс е донорска яйцеклетка.

Мариела, как лично ти стигна до решението да станеш донор?

Слушах радио „Витоша", когато бе обявена кампанията, и водещата Милена ме провокира да се замисля, да събера кураж и да го направя и аз. Тук е мястото да спомена, че това не е просто техническа процедура, а нещо наистина много емоционално. Когато се прибереш вкъщи и видиш своите собствени деца, всичко това придобива един нов смисъл и коренно различен мотив. Тогава отиваш отвъд предизвикателството към себе си: „Ето, някой го е направил, мога и аз", стигаш до същността на този акт. Разбираш колко много хора в действителност чакат да изпитат радостта, която ти имаш и си получил абсолютно безпроблемно. Разбираш, че единственият шанс на тези жени е някоя друга майка да ги разбере и да им помогне.

Как е изглеждало донорството на яйцеклетки у нас преди тази кампания?

На практика преди кампанията на радио „Витоша" е нямало такова. Донорството е било откъслечен акт, подбуден основно от единични случаи на хора, сблъсквали се с подобни проблеми. Тази кампания е първата в България, която се занимава с донорството. В нея има организация, ред, дисциплина, яснота и правила, както и гласност. В Агенцията по трансплантация се води регистър на донорските яйцеклетки, както и списъци на чакащите подходящата яйцеклетка реципиенти. Всичко е законово, прозрачно и точно.

Кой може да дари яйцеклетки?

Всяка жена под 35 години, която вече има поне едно здраво дете. На кандидат-донорката предварително се правят изследвания, за да се установи евентуалното наличие на заболявания и инфекции, проверява се как ще реагира на стимулация, правят се ехограф, гинекологичен преглед, цитонамазка, хормонални изследвания. В момента, в който се установи, че всичко е наред, се преминава към стимулация със синтетични хормони. Тя трае мужду 9 и 13 дни - с инжекции, които се правят ежедневно, бият се подкожно в корема. Нека обаче жените не се плашат - това е съвсем безболезнена процедура. Много пъти съм казвала, че като си убода пръста, докато шия например, боли много повече. За този кратък период не се получават и никакви странични ефекти като напълняване, окосмяване или други. По никакъв начин не ми се е отразило нито непосредствено след това, нито до ден-днешен, толкова време след процедурата. Същото е и с останалите жени донори.

Самата манипулация по взимане на материала, пункцията, е кратка процедура, под венозна упойка, няма никакъв дискомфорт или болка нито по време, нито след нея. Три минути трае всичко. След това жената остава да лежи малко, става и си тръгва. Много от нас отиват директно на работа.

Към кого може да се обърне една жена, желаеща да стане донор? Къде се случва самата процедура?

Всяка майка, която иска да стане донор или да получи като начало повече информация, може да се обърне към радио „Витоша" или фондация „Искам бебе". Ето два имейла, на които жените могат да пишат и да оставят своите координати за връзка с тях. Единият е моят: dar.1974@abv.bg , а другият е на Милена от „Тройка на разсъмване":  milena.zlatkova@bssmedia.bg.   

В рамките на самата кампания всеки донор има право да избере болницата, в която да му бъдат направени изследванията, стимулацията и съответно взимането на яйцеклетки. Някои от тези жени пътуват от други градове, на едни е по-удобно и по-близо София, на други - Пловдив... Някои имат в собствения си град такава болница, така че при всяка е различно.

Фондацията оказва емоционална и организационна подкрепа на всички майки, които желаят да станат донори, от началото до края. Вики, координаторът на донорската програма, е с момичето, което е в процедура от първичния преглед чак до последния ден - с приключването на процедурата, че дори и след това.

Има ли нещо общо между жените, които изявяват желание да станат донори на яйцеклетки?

Всички са високо образовани, с професионална реализация, с ангажименти, с щастливи семейства. Обединява ги човещината, както и това, че обичат живота и вярват в него. Имаме майки както с едно, така и с две, а и с три деца, желаещи дори четвърто. Наистина много смели и сърцати жени!

Тези дни, например, изследвания по започване на процедура прави счетоводителката на елитна хотелска верига, също и шефката на голяма държавна компания. Имаме собственички на фирми, управляващи мениджъри в големи корпорации... Де факто сред тези жени до момента няма нито една без висше образование. А това говори много само по себе си.  

Всички те са майки не само по изискване, а по призвание и човечност. Защото всичко тръгва от любовта, от майчинското чувство, от желанието да помогнеш.   

Имате ли данни как стои въпросът с донорството в други държави?

Във Франция всяка една жена, която роди, в момента, в който спре да кърми, става донор на яйцеклетки. Голяма част от страните от ЕС въобще нямат проблеми с търсенето на донори, защото почти всяка една жена е донор. Там е налице много голяма взаимопомощ при този тип проблеми. Тази съпричастност се наблюдава дори и при дарителство на органи. В Германия ако 1500 са загиналите, 1490 са донори. У нас цифрите за миналата година са всичко на всичко 3 или 4 донора. Същото е и с яйцеклетките. Голяма част от жените си задават въпроси, които в другите страни отдавна са надскочили като ниво: дали ще се окосмим и дали ще напълнеем.

Просто в повечето европейски страни този процес е стартирал много отдавна, а при нас едва сега започва да постъпва информация, при това за съжаление все още не организирано, на държавно ниво. Тази информация би могла да идва от лекаря, следящ бременността, от родилното отделение, от детската консултация впоследствие... Затова нашата мечта е да имаме национална мащабна информационна кампания с брошури, билбордове, постери и т. н., подобно на кампанията по кръводаряване например. Битката обаче е голяма и тежка. Все още е рано, за да се стигне дотам, но искрено се надяваме, че един ден и това ще стане.

Значи, ако трябва да обобщим - от една страна, имаме 40 000 чакащи семейства и от друга - 170 дарени яйцеклетки. Десетки хиляди двойки така и няма да дочакат своя шанс за бебе, така ли е?

Всъщност ситуацията е още по-плашеща, тъй като тези цифри - на двойките с репродуктивни проблеми, нарастват постоянно и само догодина ще са вече други.

Иначе първата битка, която трябва да се спечели, е по отношение на фонда „Ин витро". В момента той не поема ин витро процедури с донорски материал. Тоест първо трябва да се постигне това и едва после да се стигне до национален апел и информираност от страна на държавата.

Борим се и с друг проблем - вдигането на максимално разрешената за донорство възраст от 35 години, тъй като това е много ограничаващо. Още повече, че общо се е вдигнала възрастта, в която жените по принцип раждат  първото си дете.

Така че предстои да се извървят много стъпки. В момента сме далеч, но важното е, че сме на правилния път.

Интервю: Весела Захариева

ЛИЦАТА НА ЧОВЕЧНОСТТА

Една рубрика със съдействието на радио „Витоша" и Фондация „Искам бебе"