На фокус: Миома

Д-р Тоцев, какво представлява миомата и кои са сигналите за наличието й?

Миомната болест на матката е най-честата доброкачествена гинекологична неоплазма, появяваща се по време на репродуктивни години с голям диапазон на разпространение от 5,4% до 77%. Повече от 30% от жените имат фиброидни тумори. Миомната болест е типична за възрастовата група 30-50 години с регресия в постменопаузата.

Най-честите оплаквания при миомна болест са менорагия (обилно кървене) и вторична анемия; болка в малкия таз; често уриниране поради натиск върху пикочния мехур; симптоми на обструкция, болка по време на полов акт; стерилитет; аборт.

Какво може да провокира нейната поява?

Причините за появата на миомна болест не са напълно изяснени, но някои фактори могат да увеличат риска от появата им, а именно: генетични фактори, хормонални фактори, напредваща възраст – рискът се увеличава с приближаване към  менопаузата. Затлъстяването също е рисков фактор за появата на миомни възли.

Как се установява?

Обикновено е необходим стандартен гинекологичен преглед с палпация. Разбира се, златен стандарт в диагностицирането е ултразвуковото изследване – чрез него можем да установим броя на миомните възли, тяхната големина, както и разположението спрямо матката. При необходимост най-голяма информация, но за жалост и най-скъп метод, дава ядрено-магнитният резонанс.

Какви са методите за лечение на миомата?

Възможностите за лечение на миомна болест включват медикаментозни и хирургични подходи. Медикаментозните терапии включват нехормонални и хормонални. Нехормоналните терапии служат главно за лечение на симптомите на кървене, а някои от хормоналните терапии имат за цел временно намаляване на размера на миомата. Тези подходи могат да се използват и като допълнение към хирургичната терапия, както и за тези пациенти, които наближават менопаузата и желаят да избегнат хирургична интервенция. Консервативното медикаментозно лечение се прилага при пациенти в климактериум, при такива с малки миомни възли, както и при жени с тежки придружаващи заболявания. Съществуват и други методи, като HIFU-високочестотно лечение. Не на последно място лечението на миомна болест се извършва чрез хирургични методи.

Какви видове хирургично лечение на миомна болест съществуват?

Най-основно миомната болест се лекува чрез хистероскопски, лапароскопски, робот-асистиран и отворен достъп. Докато при хистероскопското лечение критериите са ясни, то при другите 3 метода няма единен протокол за избор. Именно това ме накара преди повече от 6 години аз и екип от специалисти да направим задълбочен анализ на ползите и рисковете при различни пациенти с миомна болест. Анализирахме възраст на пациента, брой на миомните възли, разположение, големина и др. Създадохме алгоритъм, който позволява индивидуален подход и прецизиране на поведението.

Нов метод

Роботизираната миомектомия като най-нов и съвременен метод притежава своите безспорни предимства. Един от най-важните аспекти при миомектомия е осъществяване на последваща бременност и раждане. Един от рисковете, които крие миомектомията, е свързан с усложнения в този аспект. Затова трябва да отбележа, че е от изключително значение методът на възстановяване на миомното ложе, видът на шевен материал, който се използва, както и хирургичните шевни техники. Все още текат проучвания, за да се достигне до единен стандарт. Многобройните фактори, съпътстващи всяка операция, създават трудност в утвърждаването на тези протоколи.

Кога е наложително отстраняването на матката?

Отстраняването на матката (т.нар. хистеректомия) при миомна болест е сериозна хирургична процедура, която се обмисля, когато другите методи за лечение не са ефективни или подходящи за дадения пациент.  

Фактори

Решението за хирургично лечение на миомната болест следва да бъде индивидуализирано, като се вземат предвид следните фактори: медицински, социални, възраст, фертилитет, желание за запазване на матката, изразеност и специфика на симптомите, локализация, размер и данни за наличие или липса на дегенеративни промени в миомните възли, наличие на съпътстващи заболявания (особено онкологични), общо състояние на пациентите.

Интервю на: Ива Лалова