Или казано по друг начин: жена, която по медицински показатели не може да роди собственото си дете прибягва до помощта на друга жена. Така наречената сурогатна майка зачева по изкуствен път бебе с яйцеклетка и сперматозоид от бъдещите родители. Износва детето и след раждането му го дава на биологичните майка и баща. Бебето може да бъде заченато с генетичен материал от родителите, които ще го отгледат или от друг носител. Възможно е да се приложи традиционна сурогация, при която се използва сперматозоид на бащата и яйцеклетка на сурогатната майка. Това, че тя е донор на яйцеклетка я прави генетично свързана с бебето. Гестационната сурогация се прилага, когато се взимат сперматозоид и яйцеклетка от биологичните родители и жената само износва бебето до раждането му.

Един сложен морален казус

Когато бях малка майка ми най-редовно ми преподаваше уроци по вежливост, по комуникиране, по приятелство. Един от тях включваше възпитание на чувството за толерантност. Тя ми обясняваше, че някои деца не са родени от майките си, но това не означава, че не са обичани. И все повтаряше: „Не е важно кой те е родил, а кой те е отгледал, кой е бдял над леглото ти, когато си бил болен, кой те е възпитал като честен човек и кой те е обичал с цялата си душа"! Твърде сложен казус за размисъл в главичката на едно дете. Представях си, че просто има лоши майки, които изхвърлят бебетата си на едно място. В същия момент добрите майки отиват на това специално място и си избират своето бебе. Взимат го и го обичат цял живот, а то с най-чаровната усмивка казва така желаното „мамо". Просто, мило и приветливо решение на казуса. И изглежда толкова лесно.

За разлика от детската главичка, в която всеки проблем се решава изключително лесно, действителността е жестока. Законите в нашата страна са недомислени, което не учудва никой от вас, сигурна съм. Освен това винаги, когато в даден проблем се намесва трета страна (в случая мама, тати и ...мама), нещата стават повече от сложни. А присъствието на морален казус често прави нещата невъзможни. Онова специално място, откъдето всяка добра майка може да си вземе бебе, е недостъпно за българката с репродуктивни проблеми. Онова специално място може да се окаже толкова близо и в същото време толкова далеч от нея. То може да бъде във всяка друга жена. Всяка, която би дала утробата си назаем, само за девет месеца. И ако проблемът беше само в „даването" на матката за отглеждането на едно бебенце, то тогава една огромна част от жените с репродуктивни проблеми щяха да прегърнат децата си, без емоционални сблъсъци и морални предразсъдъци. Но, както се казва, съществува едно голямо НО. Чие е детето? Кой трябва да реши чии са правата над мъничкия живот - сурогатната майка, биологичният баща, биологичната майка, която е и осиновителка? Та това е човешко същество и не е за един ден.

9 месеца. А после?

Една майка просто не може да си представи как ще види малкото ангелче, излязло от нея, в родилната зала и след минута то ще бъде изнесено навън. Часове по-късно тя ще лежи в стаята за възстановяване и няма да има до леглото си бебешко креватче. След три дни ще си облече дрехите и ще излезе през задния вход на болницата. Бебето й ще бъде изписано през парадния, заедно с „истинските" си родители. Ще отиде в истинския си дом и ще спи в истинското си легло. И ще започне да живее истинския си живот. То все пак отива при биологичните си родители, тези, от които е произлязло. Това е естественият ход на нещата при осъществяването на сурогатно майчинство. Тогава защо сурогацията се нарича майчинство? Защо жената, която просто ще износи детето и ще го „върне" на мама и тати, се нарича майка? Та нали тя просто дава назаем матката си. Дори и да намери сили да се раздели с малкото човече, дали тази жена няма да мисли всеки ден за своето мъниче? Дори и да си повтаря, че това всъщност не е нейното бебе, дали няма да страда, когато види, че родителите му го наказват несправедливо? То дали ще расте пред очите й или може никога повече да не го види? Или живеейки близо до нея, дали няма вечно да я гризе съвестта, че го е дала на неподходящите хора? Та това не е кученце да го прежалиш. Въпросите са много и еднозначен отговор няма. Няма и как да има. Хората са различни, променят се с времето. Природните закони са над всичко и те казват: „Детето има една майка и един баща". Няма как да бъде иначе. Онази другата е само временно, назаем, под наем. Тази другата обаче има чувства, които объркват цялата и без това сложна ситуация.

Безгранично благородство

Чудя се колко благороден трябва да е човек, за да жертва не само девет месеца от живота си, не само да мине през всичките трудности на бременността и раждането, не само да се раздели с най-прекрасното нещо, което е създавал някога, а и след това до края на дните си да живее с мисълта, че там - някъде по света, расте частица от него. И всичко това в името на чуждото щастие, в името на чуждата любов и спокойствие. Наистина безгранична смелост и благородство. Не стига това, ами винаги се намесват злите езици, за да създадат колебания чие всъщност е детето - на билогичната майка или на жената, която го е родила.

В повечето случаи сурогатната майка прави „услугата" безрезервно на сестра си или дъщеря си, по-рядко - на брат си и по изключение на чужд човек. И в повечето случаи силата идва от начина на мислене по този въпрос. Сурогатната майка не приема термини като „утроба под наем", „подаряване на бебето" или „матка като хотел за 40 седмици". Тя живее с мисълта, че обгрижва едно човешко същество в продължение на девет месеца. Знае, че единственият шанс то да се появи на бял свят и да бъде много обичано е именно тя. Сигурна е, че само от нейната сила зависи щастието на едно семейство. И нейното сърце е огромно, а майчината й сила - безгранична. За да се реши на тази стъпка и цял живот да е щастлива от направеното, тя притежава нещо, което много от нас дори не могат да си представят.

Вратичка в закона

В България сурогацията е забранена. Нищо не се споменава за гестационната сурогация. При традиционната майка си остава тази, която е износила и родила детето и нищо не може да я накара да даде бебето след раждането, ако не желае. Освен това е незаконно. Има обаче начин да се постигне целта чрез законни методи. Двойка с репродуктивни проблеми намира жена, съгласна да износи тяхното дете или да стане донор на яйцеклетка. Важно е въпросната жена да не е омъжена. След раждането биологичният баща на детето го припознава, като малкото човече се записва с майка - сурогатната майка и баща - биологичният баща. Впоследствие сурогатната майка се отказва от родителските си права и съпругата на биологичния баща (която може да бъде и биологичната майка) осиновява детето. По този път бебето отново стига до биологичните си родители, но по законен начин.

По света

Законът забранява сурогацията не само в България, но и в Швеция, Норвегия, Германия, Австрия, Франция, Испания, някои щати в Америка и други. Много по-напреднали в това отношение са канадците. За тях сурогацията е нещо съвсем нормално и се прилага открито. Законово установени са нещата и в Русия, Украйна, Австралия, Дания, Великобритания, Холандия, Южна Африка, Аржентина, Индия. Там сурогацията се подкрепя, но само ако се докаже, че не се осъществява с комерсиална цел. В повечето страни има изискване жената, която ще износи бебето да е омъжена, да е между 20 и 37 години и да има поне две деца. Между биологичните родители и сурогатната майка се подписва договор. Той подсигурява и двете страни. Биологичните родители са спокойни, че жената ще им даде бебето веднага след раждането и ще се откаже от него. Тя от своя страна получава определена сума за медицински и лични разходи според уговорката.

Доходоносен бизнес

В страните, където сурогацията е забранена, основният мотив против това е превръщането на човешкото нещастие в доходоносен бизнес. Лесно се намират майки, които са готови да износят чуждо бебе за няколко хиляди лева. Семейства, изпаднали в безизходица, с риск да се сдобият с дете по незаконен път, намират решение именно в това да си платят на сурогатна майка. И това не е най-страшната страна на проблема. Възможно е да се създаде цяла мрежа от сурогатни майки, които продават бебетата за износ на донори на органи.

Успешната сурогация

Възможно най-изчистеният случай е този, при който сурогатната майка прави услуга на много близък човек - сестра, дъщеря, братовчедка. Това е първата предпоставка за доверие и липса на зла умисъл. Освен това тя ще е близо до детето и ще го гледа как расте, като знае, че то расте в семейството на най-близките й хора. Биологичните родители се грижат за бременна жена, която е от семейството и знаят, че тя ще пази плода през 9-те месеца. И не на последно място емоционалното състояние на сурогатната майка се запазва максимално. Преходът от това да родиш едно дете и след това да го гледаш като племенник или внуче е много по-лек от това да го дадеш на непознати хора.

Отворени въпроси

Съвременният живот ежедневно поставя пред хората решаването на морални казуси. Днес се спори за всичко - за и против раждането у дома, за и против присъствие на таткото в родилната зала, за и против приемните семейства. От известно време в България започна да се спори и по въпроса колко морално е да се намесваме в решенията господни. След като природата е решила една жена да не стане майка, следва тя да се примири със съдбата си. Тази теза обаче смело я защитават само тези, които имат деца. А за някои семейства единственият начин да станат родители е именно намесата в природните закони. Бихте ли осъдили жена, която иска да даде любовта си на едно дете? Бихте ли поругали семейство, което иска да създаде един човешки живот? Днес, в България, където медиите не спират да тръбят за изчезващата ни нация. Помислете върху този морален казус преди категорично да откажете да приемете сурогацията като част от живота ни.

Автор: Десислава Христозова