Миома и бременност

Как миомата влияе на бременността, причина ли е за стерилитет при жената и какво образувание е всъщност, ще разберете от следващите редове. 

Миома

Миомата е доброкачествено образувание на матката, в което има мускулна и съединителна тъкан. Диагностицира се чрез изследвания. При рутинен преглед не може да се постави диагноза, тъй като при опипване не  се различава от саркомата на матката, която е злокачествено образувание. Миомите са хормонално активни, ето защо ги има във възрастта, в която жените менструират. След менопаузата миома няма как да се появи и да уголемява размерите си.

Видове миома

Миомите са три вида. Субсерозни, интрамурални и субмукозни.

Субсерозни - разположени са от външната страна на матката и растат към корема на жената.

Интрамурални - разположени са в мускулатурата на матката.

 Субмукозни - разположени са в кухината на матката.

Миомните възли се различават и по това на каква основа са - на широка основа или на краче.

Ако миомният възел е разположен вътре в кухината на  матката, това може да доведе до стерилитет. Той може да запушва отворите към тръбите, които излизат в кухината на матката и по този начин чисто механично да пречи на забременяването. Дори и да не ги притиска и да се стигне до бременност, ако е разположен вътре, той може да пречи в самото начало на развитието на яйцеклетката и да води до спонтанни аборти.

Вторите миомни възли, интрамуралните, водят до промени в контралитета на матката, тя не се контрахира нормално. Докато е малка матката може да предизвикват контракции и по този начин пак да се стигне до спонтанен аборт. В по-напреднала бременност, ако раждането се води нормално, миомните възли могат да променят нормалния електричен потенциал на контракциите, в следствие от което да има една абнормална родова дейност.

Външно разположените миомни възли не са проблемни за матката, ако са един-два по 3-4 см.

От личния опит на специалиста

 Д-р Кристиан Йончев, акушер-гинеколог

Моя пациентка беше със 7-8 миомни възли от по 5 см, с една огромна още преди бременността си матка, но успя да износи плода до край. Това беше второто й дете, което се роди с 15 години разлика от първото, без да има никакви проблеми.  

Друг случай, за който изключително много се радвам, беше една пациентка от Враца с дългогодишен стерилитет, около 15 години, който се дължеше на миомен възел. Бяха три миомни възела интраморални към субсерозни, те засягаха и външната част и мускулатурата, и въпреки че не бяха разположени вътре, те така деформираха матката, че са били причина тя да не може да забременее. Установявайки тази причина, ние преминаваме към операция. Два дена преди операцията жената е правила секс с мъжа си. Оперирахме миомните възли, които бяха 3 или 5, около 5-6 сантиметрови, и повече менструацията не й дойде. Беше настъпила бременност. Обикновено след 10-я ден от оплождането на яйцеклетката тя се загнездва в кухината на матката. Тоест на 8-мия ден, след като жената беше оперирана и отстранихме миомните възли, но без да отваряме кухината на матката, нейният строеж се оправи и настъпи бременност. После роди.

Казвам го, защото миомите могат да са причина за стерилитет, могат да са причина за спонтанни аборти, за ненормално протичане на активната фаза на раждането, ако жената ражда нормално, и това да доведе дори до секцио, но същевременно много на брой големи миоми могат и да не попречат на една бременност да бъде износена.

 Има ли застрашени групи

Смята се, че след 25-годишна възраст общо около 50% от жените имат някакви миомни възли, макар и само по един, който да е 1см. Те обаче нямат никакво клинично значение. Появата на миома  не зависи от бременностите и ражданията, нито от това дали жената е правила аборти. Но има наследственост.

Миомата по време на бременност

Миомата е хормонално зависима и не се знае какво ще е нейното поведение по време на бременност. Миомните възли могат да нараснат малко по размер, но  може и да останат същите. Въпреки че през бременността продукцията на естрогени се увеличава около 200 пъти и матката трябва да стане 200 пъти по-голяма, това не се случва.

Задължително е през деветте месеца да се проследяват стриктно миомните възли. И ако жената има някакви оплаквания, наблюдаващият я акушер-гинеколог трябва да прецени дали има връзка между оплакванията и миомните възли.

Лечението

Лечението е само хирургично и то е само когато миомните възли дадат оплаквания при жената. Важно е и това на каква основа е миомният възел, на широка или на краче. Ако е на широка основа той няма да даде проблем, но ако е на краче може да се рутира около самата си основа и да некротизира. Тогава пациентката се оперира по спешност. Хубавото е, че това вече се прави и лапароскопски  и е възможно и при бременна жена. Лапароскопията представлява операция, при която не се отваря коремната кухина изцяло. Тези операции обаче са в компетенцията на много малко лекари, които са специалисти по лапароскопия.

При раждане със секцио миомни възли на основа краче могат да бъдат премахнати по време на операцията.

Гласът на специалиста

Д-р Кристиан Йончев, акушер-гинеколог

Задължително ли е раждането със секцио?

Не, и примерът е този, който ви дадох, за жената с множеството миомни възли, която роди съвсем нормално. Въпреки че трябваше да

очакваме или спонтанен аборт, или недобра родова дейност, в крайна сметка тя роди перфектно. Много индивидуално е и се разбира в хода на самото раждане.

Много важно е жената с миома да бъде наблюдавана и след раждането, защото, както пациентката, за която разказах, се е оплаквала още преди да забременее от обилни кръвотечения, така след раждането може да се стигне до едно много опасно състояние на обилно кървене.

Автор: Силвия Чалъкова

Консултант: д-р Кристиан Йончев, акушер-гинеколог, отделение „Рискова бременност", ІІ-ра САГБАЛ "Шейново" София