Когато раждането спре

Какво провокира паузата и какво може да се направи, за да се подпомогне процесът, разказва д-р Олга Такева, акушер-гинеколог в болница „Шейново“.

Д-р Такева, кога казваме, че родилният процес спира?

Раждането е физиологичен процес, който следва своя естествен ход, подпомогнат от различни сили и фактори. Но понякога става така, че тези сили и фактори не са достатъчни или биват нарушени. Раждането може да има продължителност общо 24 часа, ако се отчита най-първата контракция до раждането на плацентата. В клиничната практика се установява, че едно първо раждане продължава средно около 12 часа, а всяко следващо по правило протича по-бързо. Успешното протичане на раждането зависи от взаимодействието между участниците в този процес, а именно: родовият обект (бебето), родовите сили (маточните контракции, напъните) и родовите пътища (костният таз и меките родови пътища). Когато се появи проблем в някое от тези звена, раждането може да се забави, да спре и дори да стане невъзможно да се осъществи по нормален механизъм. Раждането има три фази, като във всяка една от тях могат да настъпят усложнения, които да доведат до спиране или забавяне на процеса.

Какво води до забавянето?

Причините могат да бъдат най-различни – важното е да се направи навременна и адекватна преценка на конкретната причина и дали тя може да бъде преодоляна. По време на първата фаза например раждането най-често се забавя поради слаби маточни контракции. В такива ситуации се опитваме да подпомогнем процеса медикаментозно. Разбира се, има случаи, когато лекарят преценява, че това забавяне не е фатално и ако състоянието на бебето и майката позволява и родилката е съгласна, може да се изчака спонтанно да се възобнови родилният процес.

Може да има усложнение и от страна на маточната шийка – непълноценна шийка, която не стига до разкритие, въпреки регулярните и силни контракции. Възможно е и да има несъвместимост между размерите на таза на родилката и тези на главата на бебето, което не позволява главичката да се смъкне и ангажира в таза на жената, не оказва натиск върху шийката. Това от своя страна не позволява да се предизвикат естествено адекватни контракции и разкритие на маточната шийка.

Доста по-сериозни причини за спиране на нормалното раждане и незабавната намеса на медицински екип са пролапс на пъпната връв през отвора на шийката, отделяне на плацентата от стената на матката, преди да се е родило бебето, признаци на остро страдание от страна на бебето или внезапно влошаване състоянието на родилката.

По време на трета фаза – отделянето на плацентата – плацентата може да не се отдели спонтанно и да се наложи да се отстрани ръчно от лекаря. Както и да се задържат части от плацентата или околоплодните ципи в матката и това да доведе до силно кървене, което налага кюретаж.

Какво може да се направи, за да се подпомогне раждането?

От голямо значение е раждането да се случва в лечебно заведение, под наблюдението на опитен медицински персонал (лекари и акушерки), които да направят своевременна и адекватна преценка на всяка ситуация. Въпреки че раждането е естествен процес, има моменти, които изискват медицинска намеса, с цел запазването на живота и здравето на майката и бебето. Само опитен лекар може да прецени дали едно забавяне или спиране е безопасно и дали може да се изчака без намеса. Когато се налага, има различни начини – медикаментози и инструментални, чрез които да подпомогнем и завършим родилния процес. Ако става въпрос за слаби и непродуктивни контракции, се включва венозна система с хормона окситоцин на бавна капка, който регулира контракциите и те стават по-ефективни. В случай че има проблем с разширението на шийката на матката, могат да се приложат локално или венозно различни медикаменти – простагландинови препарати във вид на гел или таблетки във влагалището или спазмолитични медикаменти венозно или мускулно. Всички те водят до омекване и отпускане на шийката и до по-бързо разкритие. Има ли несъвместимост между главата на бебето и таза на майката, установена в хода на самото раждане, ако има условия може да се поставят вакуум или форцепс, за да се смъкне главичката. Важна е правилната преценка на екипа, водещ раждането, и мотивацията на родилката.

Кога се налага цезарово сечение? 

Когато нито един от споменатите прийоми и намеси не дадат резултат и раждането продължи прекалено дълго, това може да доведе до изтощаване на родилката, която не може да напъва ефективно. Също така и плодът може да изчерпа компенсаторните си възможности и да не издържи дълго на натоварването от контракциите. В такива ситуации се наблюдава състояние на дистрес на плода – спад в честотата на сърдечната дейност на бебето. Най-често причина за това е хипоксията (липсата на адекватно количество кислород), поради увита и затегната пъпна връв, зряла и нестойностна плацента, намалени околоплодни води, майчино-фетална инфекция, анемия и артериална хипертония на майката. Други много спешни състояния са вече споменатите пролапс на пъпна връв, отлепване на плацентата, руптура на матката, остра асфиксия на плода. Това са все ситуации, при които нямаме друг правилен избор освен оперативното раждане чрез цезарово сечение. Все пак винаги целта е раждането да приключи с живи и здрави майка и бебе. Независимо от начина.