Късна пренатална диагностика

Това каза д-р Петър Игнатов, акушер-гинеколог в МБАЛ „Надежда" - София и разказа защо е важна диагностиката на плода по време на късна бременност и раждане и какви са новите методи в областта.

Д-р Игнатов, какво следва след двете фетални морфологии в 12-а и 22-ра гестационна седмица?

При първата се търсят главно структурни аномалии и изяви на тежки генетични проблеми. При втората идеята е да се осъществи нещо като проверка, тъй като органите и системите в този период са почти напълно развити. След това обаче започва един друг етап от бременността, който малко се неглижира в общественото пространство. Хората, които се занимават с това, са наясно колко е важно. Става въпрос за периода след 28-а гестационна седмица, когато се фокусираме върху оценката на състоянието на плода.

Какви нарушения в състоянието е възможно да се диагностицират?

Най-важната ни задача в послединя триместър на бременността е да диагностицираме  състояния свързани с хипоксия, т.е. с недостиг на кислород. Това е важно, тъй като, ако се допусне плодът да бъде изложен на действието на хипоксия за продължителен период от време, може да настъпят редица усложнения, като например детска церебрална парализа (ДЦП), гърчова симптоматика и/или други неврологични усложнения, некротизиращ ентероколит и други. Най-общо казано, превенцията на кислороден недостиг в късна бременност безусловно води до осигуряване на оптимални условия за неврологично развитие и адаптация на новородените.

За щастие със средствата на съвременната медицина, хроничният кислороден недостиг може да се диагностицира навреме със специализирани изследвания.

Т.е. тези заболявания могат да бъдат избегнати?

Да, защото, диагностицирайки рано състоянието, още когато се касае за лекостепенна недостатъчност на кислород, ние можем да повлияем чрез медикаментозна терапия. Целта е да подобрим кръвоснабдяването на плацентата, а така и кръвоснабдяването на плода и по този начин да компенсираме този начален проблем. Съвременната медицина все повече се измества към профилактика и ранно диагностициране на проблема, а не към лечение на тежки състояния, което е нежелателно,  значително по-трудно, а не на последно място и по-скъпо.

Какви са изследванията, които извършвате?

Едното е ултразвуково Доплерово изследване, което дава информация за кръвотока на три места - към матката, от матката към плацентата и най-важното - кръвотока в плода. Това са трите основни звена, които ние мониторираме чрез Доплер. Като цяло може да се каже, че промени в някое от трите нива ни помагат да се ориентираме точно за какво се касае и да се намесим по възможно най-адекватния начин в опит да възстановим нормалното подаване на кислород към тъканите на плода.

Доплеровото изследване практически представлява метод за диагностициране и оценка на степента на изява на евентуален кислороден недостиг.

А другото?

Нарича се кардиотокография (КТГ). Чрез него се регистрира сърдечната дейност на плода, подобно на електрокардиографията (ЕКГ) при възрастните. Изследването дава информация за това дали плодът има резерв от компенсаторни възможности, за да понесе евентуален кислороден недостиг. В последните години, съвместно с проф. Боян Атанасов разработваме т.н. квантитативна кардиотокография. Това е компютърна система за анализ на находките от КТГ. Системата е разработена в Германия в периода от 2000 до 2006 година. Ние я внедрихме в България през 2007 година и разработихме методика за клинично приложение в късна бременност и раждане. В момента работим върху съвместното приложение на Доплеровите изследвания и квантитативната кардиотокография. Наблюдаваме изключително добри резултати и се сме уверени, че това е началото на качествено нов подход в пренаталната диагностика.

През какъв пероид от време се правят?

Най-общо казано, двата метода поотделно не се представят толкова добре, колкото съчетани заедно. Ето защо комбинирането им е изключително важно. Интервалите между отделните прегледи са индивидуални и се определят въз основа на резултатите от самите изследвания. Важно е да се знае, че и те са напълно безвредни - в клиничната практика не са установени вредни въздействия върху плода. Това също е много силен аргумент в подкрепа на приложението им.

Може ли да обобщим ползите от това изследване?

Всъщност най-важният извод е следният - по този начин ние определяме оптималния момент за родоразрешение. Бебенцето се ражда тогава, когато е в най-добро състояние - най-здравичко и с най-добри перспективи за адаптация и за неврологично развитие. Тези изследвания позволяват да се изберат оптималните момент и метод за раждане, т.е. ние имаме информация дали плодът има компенсаторните резерви да понесе нормално раждане, или пък при него е по-удачно да се избере цезарово сечение.

Запознати ли са бременните с тези възможности?

Това са нови неща, върху които в момента работим. Те са нови отчасти и в световен мащаб. Надявам се в следващите месеци да можем да завършим всички проучвания и да стартираме рутинното им приложение.

Въпросите зададе Цветелина Терзиева