Два свята: Мама и акушерка

Помогнала е за раждането на хиляди бебета. А само месец преди 30-ия си рожден ден на 14 май – на 14 април, стана майка за втори път благодарение на д-р Веселин Дяволов, акушерката Шукрие Бошнакова, анестезиолога д-р Вера Иванова и неонатолога д-р Десислава Бекташева. Срещаме ви с акушерката в „Майчин дом“ и майка на две момченца Изабел Дамева.

Визитка

Изабел Дамева е акушерка в Родилна клиника в СБАЛАГ „Майчин дом“ от 8 години. Още от детските си години знае, че ще работи в болница. Вдъхновението си към професията наследява от своята баба, която също е била акушерка.

Завършила е 2 СУ „Акад. Емилиян Станев” в София и висше образование в Медицински университет – София, Факултет по обществено здраве. Повече от 10 години тренира волейбол – първо в „Славия“, а след това в спортен клуб „Септември“. Докато е студентка по медицина, е част от волейболния отбор на Медицинския университет. Убедена е, че силата в характера си и дисциплината дължи на спорта.

Изабел, скоро даде живот на втория си син. Как би сравнила емоциите от второто си раждане с първото?

Второто ми раждане беше много по-емоционално и по-трудно за мен. При първата бременност имах повече спокойствие, докато този път преминах през доста изпитания и притеснения. Имаше усложнения по време на бременността, а след раждането бебето остана известно време в Интензивно отделение на Клиниката по неонатология в „Майчин дом“. Това са моменти, които променят човек и го карат да преосмисли много неща.

Като акушерка познавам медицинската страна на подобни ситуации, но когато си от другата страна и ги преживееш като майка, емоцията е съвсем различна. Имаше страх и безсънни нощи, но и огромна благодарност към екипа, който се грижеше за нас. Днес, когато всичко е наред и държа сина си в ръцете си, усещането е още по-силно – оценявам всичко много повече от преди.

Като акушерка ти самата си помогнала на много жени да посрещнат рожбите си. Кои от съветите, които им даваш, помогнаха на теб самата в родилната зала?

Като акушерка винаги съм казвала на жените да вярват, че силата им е много по-голяма, отколкото си мислят. При тази бременност обаче ми се наложи сама да си повтарям тези думи. Освен за самото раждане, прекарах дълго време в болницата и това беше по-трудната част от него.

Когато си медицинско лице, понякога е дори по-тежко, защото знаеш всички възможни усложнения и сценарии. Имаше моменти, в които трябваше съзнателно да успокоявам себе си и да си повтарям, че всичко ще бъде наред. Тогава разбрах колко е важна не само медицинската грижа, но и емоционалната подкрепа, спокойствието и надеждата, които даваме на всяка жена в подобен момент.

Какви са суперсилите на акушерката?

Суперсилата на акушерката е да бъде едновременно професионалист и човек с огромно сърце. Ние сме до жената в един от най-важните и уязвими моменти в живота й – не само с медицински знания, а и с подкрепа, спокойствие и увереност.

Понякога една дума, едно докосване или просто присъствието ни, дават сила на една жена да повярва, че ще се справи. Акушерката трябва да умее да запази спокойствие дори в трудни ситуации и да бъде опора както за родилката, така и за цялото семейство. Понякога най-голямата суперсила е просто да накараш една жена да се почувства сигурна и разбрана.

Мотото на тазгодишното честване на Международния ден на акушерката бе: „Един милион акушерки повече". Смяташ ли, че има недостиг на тези специалисти? И защо са незаменими?

Да, смятам, че недостигът на акушерки е все по-осезаем и това се усеща както от пациентите, така и от самите медицински екипи. Професията изисква огромна отдаденост, отговорност и емоционална устойчивост, а в същото време често остава недостатъчно оценена. Акушерките са незаменими, защото са до жената в едни от най-важните моменти в живота й – по време на бременността, раждането и първите дни с бебето. Ние не сме просто медицински специалисти, а и хората, които дават спокойствие, увереност и подкрепа, когато жената има най-голяма нужда от тях.

Вече си единствена дама сред трима мъже вкъщи. Таткото и баткото включват ли се в грижите за малкия Алекс? 

Да, вече съм в сериозно мъжко обкръжение вкъщи. Всички помагат. А най-хубавото за мен е отношението на баткото към Алекс. Още от първия момент го прие с огромна любов и интерес. Постоянно иска да е до него, наблюдава го, радва му се и много ми помага. Като майка няма как това да не ме прави щастлива.

Какво би казала на бъдещите майки, на които им предстои да дадат живот на своите деца? 

Да вярват повече на себе си и да не се плашат от трудните моменти. Майчинството невинаги започва по начина, по който сме си го представяли, и понякога пътят е по-тежък, отколкото очакваме. Затова е добре да не си правят планове, защото никога не става по план. Бих ги посъветвала да слушат тялото си, да не се сравняват с чужди истории и да помнят, че няма „перфектно“ раждане – има тяхното собствено преживяване. Всяко раждане е различно, но срещата с детето е момент, който променя живота завинаги и всичко друго остава на заден план и се забравя.

Интервю на: Ива Лалова