Да дариш надежда за майчинство

Няма по-специално и по-истинско усещане от това да поемеш в ръце своята рожба, да усещаш биенето на малкото сърчице и да се вслушваш в равномерното дишане на малкото същество, което от мига на своята поява на белия свят изпълва твоя с безгранична любов и щастие. За съжаление, много жени поради една или друга причина не могат да изпитат върховното чувство да усетят рожбата под сърцето си и да я гушнат в ръцете си. Цифрите са стряскащи, но има хора, които освен майки на своите деца, с право могат да се нарекат дарителки на надежда и една от тези жени е нашата гостенка - Мариела Великова, дарила повече от веднъж яйцеклетки и сътрудник към фондация Искам бебе.

Около 40 000 двойки у нас се нуждаят от донорска яйцеклетка, за да имат дете, а семействата, които страдат от стерилитет в България, са приблизително 250 000. При около 40 000 от тях липсата на жизнени яйцеклетки у жената или изчерпан шанс за ин витро със собствени клетки налага да се търси изход в донорската програма.

Здравейте, Мариела. Моля, представете се, с какво се занимавате, освен че сте отдадена на идеята да помагате в тази благородна кауза - да подариш надежда за бебе?

Здравейте. Казвам се Мариела Великова. Финансист съм по професия. Извършвам консултации и осъществявам финансов контрол. Вече съм с по-малко професионални ангажименти. От една година намалих работното си време, за да бъда ежедневно в каузата на донорската програма на фондация „Искам бебе" с координатора й Виктория Георгиева.

Колко двойки имат нужда от помощ, каква е статистиката към този момент по ваши данни?

Статистиката досега беше, че 40 000 двойки се нуждаят от донорска яйцеклетка, но тази година се очакват нови данни. Боя се, че нарастването ще е  с 10 000.

Най-често с какви проблеми са жените, които имат нужда от яйцеклетки?

Най-често и на първо място за съжаление мога да поставя неиформираността и загубата на ценно време. В повечето случаи при съмнения за проблем не се взимат навреме мерки и дори се крие проблемът. На първо място е важно младите жени да се научат да търсят лекарска помощ и при най-малките несъответсвия и физиологични аларми. Да не отлагат и да не подценяват дори един нередовен месечен цикъл. Често срещани заболявания, които водят до необходимост от донорска яйцеклетка, са ендометриоза, успешно излекувани онкозаболявания, генетични заболявания, преждевременна менопауза или гинекологични заболявания, нелекувани или недоизлекувани навреме.

Общоизвестен факт е, че има недостиг на генетичен материал у нас. На какво се дължи това?

Срещам се с все повече и повече момичета, желаещи да бъдат донори, но въпреки това сме много далеч от числото на нуждаещите се. Липсата на информация, която буквално да залива хората, прави донорството трудно достъпно в ежедневието.

Какво се прави с цел хората да бъдат повече информирани относно тези проблеми и да станат съпричастни към проблемите на бездетните двойки?

Фондация „Искам бебе" организира събития (информационни срещи, концерти и др.), издава брошури, книжки и други печатни издания за информиране на обществото. Партнираме си с медиите и разчитаме на тяхната подкрепа. Необходим е и по-силен отзвук в медицинските среди, където всеки педиатър и личен лекар може да спомогне за информирането и съпричастността на хората.

Увеличава ли се според вас бройката на жените, решили да дарят своя яйцеклетка напоследък?

О, да! Донорската програма на фондацията бележи бум през последната година и половина. Жените, които се свърват с нас, са с висок морал и добри сърца.

Кога решихте да станете донор на яйцеклетки? Какво ви подтикна да направите това?

Прз 2011 г. взех това решение, а най-искреният и човешки мотив е, че съм майка.

Семейството ви подкрепи ли ви?

Да. Цялото ми семейство знае и ме подкрепя и до днес.

Защо според вас жените трябва да следват вашия пример?

Жените не трябва да последват моя пример. Те трябва да следват сърцето си и това, което са изпитали, когато са видели рожбата си за първи път. От мен могат да разберат, че няма нищо страшно в това и че животът им продължава с усещането, че си дарил щастие за цял живот на друг.

Вие сте майка на две деца. Какво е чувството да си родител?

Да, имам две прекрасни момчета. Да си родител е да живееш така, че след теб да остане някой, който да живее и дари още живот. Да дадеш любов, за да бъде изпитана, ценена и раздадена.

Какви са изискванията, на които трябва да отговаря една жена, за да стане донор?

Всяка здрава жена под 35 години с поне едно дете може да бъде донор. По закон. Ненаписаното в закона е, че освен това тя отговаря и на „изискването" да има добро сърце.

С какви трудности при набирането на донорски материал се налага да се борите? Какви са ограниченията и изобщо има ли такива?

Често срещаме въпроси, защо трябва да имам дете или не може ли след 35 г. Не ние определяме законовите изисквания. Трудностите са при ежедневната организация. Трябва да се съчетаят ежедневни ангажименти на жените - работа, деца в едно с процедурата. Често срещаме и неразбиране от работодатели на донорките. Но успяваме все по-добре да организираме нещата и жените са спокойни.

Какво е чувството да знаеш, че си помогнал на една двойка да осъществи мечтата си да има свое дете? Сигурно не може да се опише с думи, но все пак опитайте.

Не бих могла и с всичките думи на света да опиша. Естествено очите ми сълзят веднага. Като донор нямам право да знам къде и как са се случили нещата, но надеждата е  това, което ме кара да съм щастлива. Една жена там някъде след дълъг път е вече майка. Държи малкото човече в ръцете си. То е най-нежното създание на света. Гледа я мълчаливо с любов, а тя него през сълзи с още по-голяма. Страхува се, радва се, жива е и мечтае за всеки негов следващ ден. И тази картина е жива, защото съм станала донор... Неописуемо е.

Бихте ли разказали от своя собствен опит каква е процедурата за даряването на яйцеклетки?

Процедурата е колкото кратка като време, толкова обратно - вечна като следа. Накратко има първа среща и първи преглед. Прегледът е гинокологичен с изследвания (вирусология, хормонални изследвания, микробиология и други). Резултатите в едно с прегледа показват жената може ли да бъде донор. Следва самата процедура, която трае между 9 и 13 дни. Представлява стимулиране с хормонални инжекции, които се слагат в корема подкожно. Всички жени разказват колко страшно са им звучали тези думи, а всъщност колко лесно е. През тези 9-13 дни жената има през ден гинекологичен преглед и изследвания, за да има строг контрол. В последния ден е пункцията. Това е медицинска процедура, траеща три минути, под пълна венозна упойка. Три минути отнемат на доктора да извади образувалите се фоликули, които под стимулация се запазват и даряват, а в ежемесечен режим на всяка жена се губят.

Вие сте и доброволец във фондация „Искам бебе". Какво правите там, с какво помагате?

От малко повече от година съм и ежедневен доброволец към фондацията за донорската програма. Заедно с Виктория Георгиева, координатора на програмата, сме неотлъчно всеки ден с жените, които се включват в програмата, за да дарят частица от себе си. Отново с нея организираме и събития, посветени на донорството, в различни градове, не само в София.

Нещо, което желаете да споделите с читателите на сп. „Кенгуру"?

Може би повечето от читателите не знаят какво е да мечтаеш за дете. Аз също не знам, но погледнах децата си и си го представих. Изпитах огромна болка. И станах донор. Дарете надеждата на някой друг да изпита щастието от първия детски плач, усмивка и детска целувка от обич. Донорството е живот. На дете, на родители, на любовта, на теб.
Всеки, който иска да подари живот и да изпита това неописуемо усещане да си донор, може да ни пише на dar.1974@abv.bg или на

https://www.facebook.com/IskamBebe.

Интервюто взе: Нели Христова