Бременните хормони

Бременността е състояние на организма, свързано с промяна на нивата на множество хормони, както и с появата на такива, които са нови, специфични за бременността. Именно на този нов баланс се дължат повечето от промените, които настъпват.

Нормалната бременност се характеризира със склонност към ниски нива на кръвната захар и подчертана чувствителност към гладуване.

Едни от най-често забелязваните промени са тези по кожата. За бременността е характерно потъмняването на кожата в определени области на лицето - чело, бузи, нос; както и по тялото - външните полови органи, кожата между тях и ануса, подмишниците, зърната на гърдите и срединната линия на корема. Наличните бенки могат да станат по-големи и по-тъмни на цвят, както е възможно и да се появят нови. Тези промени се дължат на хормон (алфа-меланоцитостимулиращ хормон), който по време на бременността се отделя от плацентата. По своето действие и структура прилича на друг хормон, който се отделя по време и извън бременността от структура в мозъка на всеки човек. Той е отговорен за цвета на кожата, получения от слънчевите лъчи тен, както и за наличните бенки. Повечето от тези промени са обратими.

Друга често срещана промяна са стрийте - представляват розови или виолетови ивици по кожата на корема, бедрата, седалището и подмишниците. Разтягането на кожата не е от решаващо значение за възникването им. Дължат се на разкъсвания в структури на кожата, резултат на повишените нива на естрогени и други хормони (кортикостероиди). Приема се, че най-вероятно са генетично обусловени, тъй като част от жените образуват стрий. След раждането те избледняват и стават белезникави на цвят.

Под влияние на естрогена по време на бременността растежът на космите е по-бавен. От яйчника и плацентата се отделят андрогени (хормони, които се отделят в женския организъм и извън бременността, но в по-малки количества и по своята структура приличат на някои от мъжките полови хормони). Тези андрогени водят до по-засилено окосмяване и появата на акне (пъпки). Увеличава се активността на мастните и на потните жлези.

Естрогенът и прогестеронът (хормони, чиито нива са повишени по време на бременността) са отговорни и за промените, които настъпват с кръвоносните съдове. Чести са разширените вени по краката и хемороидите (представляват разширени венозни съдове в областта на ануса). Основен виновник е прогестеронът, който има отпускащ ефект върху венозните съдове, както и върху еластичността на съдовата стена. Тези промени са и в основата на отоците на краката, които се срещат при бременните.

Може би за бременната жена е интересно да знае, че в резултат на по-високите нива на естрогена, се задвижва цяла каскада от промени, която в крайна сметка води до повишаване на общия обем кръв и то предимно за сметка на течната съставка, което пък от своя страна води до промени в някои показатели при изследване на кръвта. Например, ако при небременна жена се приема за долна граница на норма на хемоглобина 120 g/l, то при бременна жена по-ниски стойности се считат за нормални. Чрез повишаване общия обем на кръвта организмът също така се подготвя и за нормалната за процеса на раждане кръвозагуба.

На действието на прогестерона се отдава и по-бавното преминаване на храната през тънките и дебелите черва, което пак от своя страна води до по голямо газообразуване и запек.

Някои бременни се оплакват от киселини и парене зад гръдната кост. За това пак е отговорен прогестеронът. Между хранопровода и стомаха има структура, наречена "сфинктер", изградена от мускулни влакна, върху които влияе прогестеронът и те са по-отпуснати, отколкото извън бременността. По този начин храната от стомаха, която вече се е смесила с киселия стомашен сок, може за кратко да се върне в хранопровода и да дразни неговата лигавица, при което жената чувства парене зад гръдната кост.

Чести симптоми през първите три месеца на бременността са гаденето и повръщането. Приема се, че хормоните въздействат на структура в главния мозък, отговорна за тези усещания.

Нормалната бременност се характеризира със склонност към ниски нива на кръвната захар и подчертана чувствителност към гладуване. Особено в първата половина на бременността в основата отново са женските полови хормони - естроген и прогестерон.

В тялото на човек има орган, наречен „панкреас", в който са разположени клетки, отговорни за отделянето в кръвта на инсулин - хормон, отговорен за използването на кръвната захар в организма. Под влияние на естрогена и прогестерона през първата половина на бременността тези клетки отделят по-голямо количество инсулин. Това води до повишено използване на кръвната захар от организма, резултат от което е понижение на нивото на кръвната захар на гладно. Обратно на това, в по-късната бременност повишеното ниво на инсулин не води до по-голямо усвояване на глюкозата от организма, тъй като се повишават нивата и на противоположните по действие хормони на инсулина, част от които е и естрогенът. Инсулинът в ранната бременност също така помага и за изграждането на мазнините.

По време на бременността млечните жлези, под влияние на хормоналните промени, се подготвят да отделят кърма непосредствено след раждането. Ефективното отделяне на кърма настъпва най-често на третия ден след раждането. От четвъртия лунарен месец гърдите могат да отделят в оскъдно количество коластра.

Автор: Петя Лечева
Консултант: д-р Любомир Дамянов, акушер-гинеколог