Битката със следродилната депресия

Доц. Тилов, как да разпознаем следродилната депресия?

Темата за следродилната депресия е наистина много важна, защото представлява сериозен психологически проблем, който засяга значителен брой жени след раждане, а състоянието често остава неразпознато и може да повлияе на живота на майките и техните семейства. Следродилната депресия (СРД) е по-продължително и тежко състояние в сравнение с т.нар. следродилна тъга (от английското „бейби блус“ – термин, описващ нормални емоционални колебания, които жените изпитват след раждането, като тъга, раздразнителност, тревожност, умора), обхващащо между 10-15% от майките в зависимост от географското разположение в световен мащаб.

Период

„Докато следродилната тъга продължава обикновено до 2 седмици, следродилната депресия продължава седмици или дори месеци, влияейки на психическото и физическото здраве на майката, а пикът настъпва средно около 12-ата седмица след раждането.“

Един от най-отличителните симптоми на СРД е дълбоката и продължителна тъга, придружена с чувство на безнадеждност и празнота. Майките споделят, че губят интерес към неща, които преди това са ги радвали, и често се самообвиняват, че не са достатъчно добри в ролята си. Това чувство на недостатъчност и страхът да не се справят добре като родители водят до задълбочаваща се тревожност, която допълнително засилва депресивните симптоми. Тревожността обхваща и грижите за детето – майките се страхуват за здравето му и развиват ирационални страхове, които затрудняват ежедневното им функциониране. Често това състояние е съпроводено в промяна на съня (безсъние и трудности със заспиването, дори когато бебето спи), апетита (загуба или преяждане), физически симптоми (мускулни болки, стомашно-чревни проблеми, главоболие).

Кои са факторите, провокиращи състоянието?

Според глобалните изследвания (над 500 в областта), които обхващат над 140 000 жени на 4 континента от общо 56 страни, факторите, които водят до следродилна депресия, са комбинация от биологични, психологически и социални влияния.

Един от тях е биологичният чрез настъпващите хормонални промени след раждането (понижение на хормоните естроген и прогестерон), повлияващи биохимичните процеси и настроението. Физиологичната умора и изтощение след раждането допринасят за риска от депресия.

Рискови групи

„Жените с предишна диагноза за психични разстройства или епизоди на депресия и тревожност са основни рискови групи, както и тези с фамилна обремененост към психични заболявания.“

Друг фактор е социалната изолация и липсата на подкрепа. Жените, които разчитат или се чувстват сами в грижите за бебето, са по-склонни да изпаднат в депресия. Водещ фактор могат да бъдат и финансовите трудности и ниският социално-икономически статус като източник на постоянен стрес.

И работните условия оказват влияние – жените, които нямат достатъчно време за възстановяване след раждането поради липсата на платен отпуск, също са по-уязвими.

Като важен фактор се установяват и събитията около самото раждане, усложнения по време на раждането или трудности като преждевременна хоспитализация на бебето – всичко това може да предпостави развитието на депресивна симптоматика. В психологичен план, когато жената е имала предварителни планове за раждането, които не са се осъществили спрямо личните представи и очаквания, има възможност да създаде усещане за загуба на контрол и да повиши риска от депресивни състояния.

Могат ли майките да се справят сами с мрачните мисли?

Когато става въпрос за справяне със следродилната депресия, се оказва, че самопомощта често не е достатъчна, особено при тежки случаи.

Въпреки че някои жени успешно контролират леки прояви на тъга и умора, използвайки лични ресурси и получавайки подкрепа от семейството, продължителният етап на следродилна депресия изисква професионална намеса.

Социалната подкрепа играе важна роля – когато партньорът и семейството активно присъстват и помагат, жените се чувстват по-сигурни и уверени.

Но дори при наличието на такава среда, тежките симптоми рядко изчезват напълно без помощта на специалисти в областта на психичното здраве. За жените, които изпитват продължителна тъга, безнадеждност и загуба на интерес към всичко около тях, психотерапевтичните интервенции могат да окажат благоприятно влияние и превенция. Целта на психотерапията може да бъде за преодоляване на негативните мисли и възвръщане на емоционалната стабилност. В някои случаи, когато депресията е придружена от мисли за самонараняване или сериозна загуба на мотивация, може да се наложи психиатрична оценка и медикаментозно лечение.

Кога е нужно майките да потърсят помощ?

Първият сигнал за необходимост от професионална намеса е продължителността на симптомите. Ако майката усеща тъга, умора, раздразнителност или липса на интерес към ежедневните дейности, които не отминават повече от 2 седмици и дори се задълбочават към чувство на безнадеждност, отчаяние, усещане за провал като родител, самообвинява се… Това са важни индикатори за развитието на СРД. В тези случаи е изключително важно да се потърси помощ, за да не се допусне задълбочаване на състоянието на майката, което може да повлияе негативно както на връзката с детето, така и на качеството на грижа за него. Мислите за самонараняване или за нараняване на другите често са израз на тежка депресия и изискват незабавна психиатрична намеса.

Изследванията подчертават, че ранната намеса не само ускорява възстановяването на майката, но също така предпазва детето от евентуални последствия, свързани с нарушена емоционална връзка на развитието.

Къде могат да го направят? Има ли налични сайтове с база данни за психолози или горещи линии за подкрепа? Кои институции могат да помогнат?

Първоначалната стъпка за много майки е да се обърнат към личния си лекар или специалист по психично здраве, тъй като именно те са често първите специалисти, които могат да идентифицират симптомите на следродилна депресия. Психолозите и психотерапевтите могат да предоставят подходяща подкрепа, особено за леките и умерени случаи на следродилна депресия. В по-сериозни случаи, които изискват медикаментозна намеса, психиатърът може да назначи подходящо лечение.

Важно е обаче терапията да бъде стриктно контролирана от специалист, особено когато майката кърми.

Групите за подкрепа също играят важна роля, като предоставят възможност за емоционално свързване и съвети от други майки, които са преминали през сходни предизвикателства. Те могат да бъдат организирани от професионалисти или от самите майки и предлагат не само подкрепа, но и чувство за общност и разбиране.

Съществува също така онлайн Регистър на психолозите в България, поддържан от Дружеството на психолозите в България (http://psychology-bg.org/), където майките могат да открият квалифицирани специалисти.

За първична ситуативна психосоциална подкрепа Българският червен кръст предлага гореща телефонна линия: 08001 1466. Тази линия предоставя достъп до специалисти, които могат да окажат първоначална емоционална подкрепа и да насочат майките към подходящите ресурси и услуги.

Мъжете също изпитват т.нар. следродилна тъга. Как преживяват те навлизането в новата си роля?

Симптомите на следродилната депресия при бащите са малко по-различни и често по-неразпознати. Тя може да се прояви с раздразнителност, трудност при вземането на решения и усещане за емоционална дистанция, които пречат на новия баща да се ангажира пълноценно в ролята си на родител. Често тези мъже съобщават и за безсъние, загуба на енергия, усещане за безполезност и трудности в концентрацията. Някои бащи могат да проявяват по-високо напрежение и дори враждебност, което поставя под напрежение както връзката с партньора, така и отношенията с новороденото. Причините за това състояние при мъжете са комплексни. Рисковите фактори включват лична история на депресия, конфликтни отношения в семейството, финансови затруднения, както и следродилна депресия при партньорката. Съществуват и биологични фактори, които могат да допринесат за тези симптоми – например хормонални промени, включително спад на нивата на тестостерон и изменения в нивата на кортизол и пролактин, които могат да подтикнат мъжа към депресивни състояния.

Проучвания показват, че децата на бащи, които са преживели следродилна депресия, имат по-голям риск от поведенчески и емоционални проблеми. Това подчертава колко е важно родителите да се грижат за психичното си здраве, за да осигурят стабилна и сигурна среда за развитието на детето.

Интервю на: Ива Лалова

Доц. д-р Борис Тилов е психолог-психотерапевт с над 15 години стаж в областта на психологическата помощ, изследвания на личността – както индивидуално, така и на групи. Доц. Тилов е сертифициран психотерапевт по позитивна психотерапия и хипнотерапевт към Европейска асоциация по хипноза. От 2009 г. до днес Борис Тилов е член на Дружеството на психолозите България. Заема длъжността асистент от 2008 г., а от 2019 г. е доцент по медицинска психология към Медицински университет – Пловдив с над 50 научни труда и над 1000 научни цитирания. Съосновател на Българската асоциация по интермодална психотерапия, която обучава специалисти по психично здраве посредством консултативни и психотерапевтични подходи. Към момента има и собствена психотерапевтична практика в Пловдив.