7 мита за епидуралната анестезия

Мит №1: Раждането е естествен процес, природата е подредила всичко много мъдро, няма нужда от обезболяване.

Болката е субективно понятие, всеки я усеща по различен начин. Жените с повишена чувствителност, т.е. с нисък праг на болка, обикновено са много притеснени по време на раждане и не могат да се отпуснат. А това има отрицателно въздействие върху процеса. Физиологичните методи за облекчаване на болката (масаж, дихателни техники) не помагат много в такива случаи и съвременната медицина предлага да се реши проблемът с помощта на епидурална анестезия.

Мит №2: Епидуралната анестезия използва наркотични вещества, които могат да навредят на жената и нейното бебе.

Това абсолютно не е вярно. В наши дни анестезиолозите използват същите болкоуспокояващи, които зъболекарите използват при вадене на зъби, само че в по-високи дози и концентрации. Такива лекарства не проникват през плацентата и следователно не засягат бебето.

Мит №3: Процедурата може да увреди гръбначния мозък, което води до парализа.

Анестезията започва с избора на правилната позиция, а именно: жената седи с възможно най-извит гръб, като котка, или лежи настрани, с колене, прибрани към корема. Мястото, където ще се инжектира анестетичното лекарство, се третира с антисептик. След това лекарството се инжектира в епидуралното пространство на нивото на лумбалния отдел на гръбначния стълб с помощта на специална игла.

Ако си представим гръбначния стълб като сладкарско руло, „пълнежът“ на такъв продукт ще бъде гръбначният мозък, а „повърхността“ на самото руло ще бъде твърдата обвивка. Обикновено горната част на сладкарския продукт е покрита с глазура. В нашия случай тази роля играе упойката. Това означава, че лекарството действа повърхностно, обгръща гръбначния стълб, не достига до гръбначния мозък и следователно не може да го увреди по никакъв начин. Иглата също не може да повреди нищо. Дори само защото при прилагане лекарството спира много далеч от „опасното” място. В същото време анестезиологът внимателно следи процеса и благосъстоянието на родилката.

Странични ефекти

Анестезиолозите отбелязват, че страничните ефекти от епидуралната анестезия се проявяват в по-малко от 1% от случаите. Обикновено те се дължат на физиологичните особености на бъдещата майка. Най-често срещаните от тях са понижаване на кръвното налягане и главоболие.

Мит №4. Този вид анестезия напълно обездвижва жената.

Когато дозата на болкоуспокояващото е избрана правилно, жената усеща тялото си, дори изпитва лек натиск по време на контракциите.

Мит №5: Анестезията забавя раждането и спира напъните.

След прилагане на болкоуспокояващото жената усеща изтръпване на краката, те стават тежки, а контракциите стават почти безболезнени и незабележими. Сега всеки мускул е отпуснат, емоциите постепенно отшумяват, настъпва спокойствие. Тук се ражда митът, че упойката забавя раждането. Но това не е така. Просто защото няма болка, жената може да не забележи първите няколко контракции. Но тъй като анестезията засяга не само мускулите, но и шийката на матката, последната става по-мека, по-гъвкава, поради което започва да се отваря по-бързо. В същото време този вид анестезия запазва усещането за напъване. Тъй като родилката не изпитва болка, тя може да се концентрира и да слуша внимателно какво казват лекарят и акушерката и да изпълнява техните инструкции.

Малко история

Предшественикът на епидуралната анестезия е сакралната анестезия, т.е. облекчаване на болката в сакралната област. За първи път е предложен през 1901 г. от М. Кателин по време на урологични операции. Методът обаче има много странични ефекти и е краткотраен. През 1921 г. за първи път е използвана епидурална анестезия. През 1938 г. се използва в гинекологията. Анестезията започва да действа след 10-20 минути, ефектът продължава до два часа. С постоянна доставка на аналгетик е възможно да се облекчи болката през целия процес на раждане.

Мит №6: С епидурална анестезия не можете да контролирате движенията на червата и уринирането.

Да, има нюанси, свързани с отпускането на всички сфинктери. Например, възможни са спонтанни движения на червата, които жената няма да може да контролира. Веднага след като действието на лекарствата изчезне, усещанията се връщат, пикочният мехур и червата отново напомнят за себе си, както преди.

Мит №7: Общата анестезия е за предпочитане и по-надеждна от епидуралната анестезия при цезарово сечение.

В миналото раждащите жени са получавали облекчаване на болката с помощта на ендотрахеална анестезия. В този случай са използвани лекарства, които засягат дихателния център на бебето и потискат функционирането на нервната му система.

Автор: Нели Христова

Консултант: доц. Весела Карамишева, СБАЛАГ „Майчин дом“