Защо децата лъжат?

Визитка

Пенка Койчева е клиничен психолог в Медицински център „Детско здраве“ и болница „Здравето“, със специалности „Психология“, „Клинична психология“ и „Право“. Преподавател е в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Завършила е множество курсове и има професионални квалификации в областта на психологията, метода Монтесори и др. Има научни публикации и участия по общественозначими теми. Външен специалист „Кризисни интервенции“ към Държавната агенция за закрила на детето.

Г-жо Койчева, кога и за какво лъжат децата?

„Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват.“ Цитатът е от „Малкият принц“ на Екзюпери и неслучайно го споделям.

Понякога, когато не могат да достигнат до нас, децата прибягват до лъжа. Случва се силно да искат да ги усетим, а ние да сме забързани в хаоса на бита. Само в спокоен и предразполагащ разговор с детето можем да разберем причините, особено ако то лъже системно. Някои епизодични лъжи изглеждат невинни: „Изми ли си зъбите? Да!“. Но не препоръчвам да се толерират, за да не се изгради модел за лъжа.

От какво са провокирани неистините?

Лъжата носи послания:

• „Чувствам се незащитен.“
• „Чувствам се несигурен.“
• „Искам да ме харесват и обичат.“
• „Виж какво добро дете съм.“
• „Не ме отхвърляй.“
• „Как иначе да привлека вниманието ти?“
• „Не смея да ти разкажа истината.“
• „Лъжа, защото винаги първо ми се караш, ако...“
• „Лъжа, за да не ме накажеш.“
• „По-лесно ми е.“
• „Защото искам, а ти не ми даваш...“
• „Защото Мими лъже.“ (Идентификация със значимо дете или герой от филмче)
• „Защото и вие лъжете.“ (Усвоен модел от нашето поведение)
• „Правя го, защото ме е страх.“ и др.

Детската психика е необятна Вселена и всяка личност е уникална. Затова и всяка причина за лъжата е лична.

По какъв начин да разграничим лъжата от фантазията?

Има фантазии, които, вече изречени, звучат нереалистично. В разказа на детето могат да изкристализират фантазни елементи. Фантазиите са част от детското развитие. Ако звучат правдоподобни, е хубаво да се поговори с малчугана, за да го стимулираме да разкаже повече. Добре е да се овладеем, да не реагираме със съмнение и емоционален вихър, а със съпричастност. Обикновено, с допълнителни въпроси, ситуацията се изяснява. Попитайте по-късно мъничето отново. Може и друг член на семейството да поговори с него, но да бъде някой, на когото то има доверие.

Въображение или диагноза?

„Фантазиите са елементи на детското въображение, но се случва да имат диагностична стойност.“

Как трябва да постъпят родителите и кога е нужно да се обърнат към специалист?

Има деца, които лъжат много умело и подкрепят казваното чрез съответните мимики, жестове, дори плач и демонстрирана тревожност. Някои малки актьори манипулират, за да наложат желано от тях поведение. Дори много опитни родители могат да се объркат и е препоръчително да се обърнат към психолог. Възрастният също може несъзнателно да подкрепя или дори създава подобно поведение. Или малкият човек иска да ни каже нещо?

Консултация

„Потърсете съвет от психолог, когато детето лъже и изпитвате съмнения и опасения защо го прави. Както и ако се питате дали се справяте правилно, когато сте объркани. Дори да има проблем, той е решим. А родителската любов може да лекува и, правилно насочена, е добропроменяща.“

Интервю на: Ива Лалова