Защо детето не ме слуша?

Какво обаче стои зад „загубата на способност за чуване“ в детството? Ето част от отговорите, които ни дава детската психология.

Говорите прекалено

Представете си, че току-що сте се преместили в нов, много уютен дом. Мястото е много красиво, но… наблизо се строи нова сграда и от строежа се чува невъобразим шум. Почти през целия ден, непрекъснато! Първите дни шумът на машините ще ви прави впечатление или ще го забелязвате. След известно време ще спрете да го правите. Шумът просто ще стане част от ежедневието ви. Ще свикнете с него.

Същото е и с гласа на възрастния. Ако говорите много – с подробности, безспирно обяснявате, или разговаряте с детето като с възрастен, скоро то ще привикне към гласа ви. Ще започне да се затруднява да определя кое от това, което казвате, си заслужава, и кое – не. Кое е важното от всичко изречено от вас? Ще направи разликата, едва когато започнете да крещите. Затова е необходимо да се въздържате от много говорене.

Давате много инструкции и насоки

„Събери си играчките“, „Отиди там!/Не ходи там!“, „Изяж си храната!“, „Седни да рисуваш!“.

Ако често поднасяте посланията си към детето в заповедна форма, е възможно то да развие т.нар. опозиционно поведение. Това означава, че още преди да сте довършили изречението, ще чуете: „Няма!“ или „Не!“. А вероятно просто ще бъдете игнорирани.

Затова ограничете изискванията си. Вместо да водите стотици спорове всеки ден, изберете най-значимите. Съсредоточете се там, където е най-необходимо! Водете битките си умно!

Подвиквате ли подир хлапето?

Детето ви играе на пода, а вие от другия край на стаята казвате с висок тон (приличащ много на викане, или направо викате): „Иди да си измиеш ръцете. Ще вечеряме!“. Но не получавате отговор, нито реакция, нито дори поглед. Въпросът ви вероятно е: „Защо?“.

Когато човешките същества (независимо от възрастта си) са заети с нещо интересно, те са в състояние на „поток“. Толкова са вглъбени в това, което правят, че светът наоколо сякаш не съществува. Сетивата им са притъпени и наистина не чуват какво им се казва.

Затова приближете се до детето, слезте на неговото ниво, докоснете го, за да привлечете вниманието му, и тогава кажете: „Иди да си измиеш ръцете“.

Колко пъти повтаряте едно и също нещо?

Често родителите казват, че се налага да повтарят едно и също нещо по 1000 пъти и детето започва да ги чува, чак когато започнат да повишават тон. Друг път избухват, след като са казали на дребосъка какво искат от него само 2 пъти. Това обърква малчугана. У него се заражда усещането, че възрастните могат да повтарят до безкрай. Случвало се е преди, има надежда, че ще се случи и сега! Поради тази причина децата отлагат и протакат.

Напомняне

За да избегнете нечуването, регламентирайте повторенията – „Напомням ти само 3 пъти да си събереш играчките. Ако след третия път не са събрани, каквото е на пода – отива в шкафа за целия ден“. Или предаващото се от поколение на поколение: „Седни на стола. Броя до 3!“. Истината е, че нито детето, нито ние знаем какво ще се случи след цифрата 3. В повечето случаи така и не научаваме, защото мъничето бърза да изпълни задачата си.

Дръжте на думата си

Това, което казвате, трябва да е това, което правите. Така поведението ви ще бъде предвидимо за детето и то ще разбере, че думите ви имат значение и тежест. Че те не са само празни приказки. Затова не го плашете с неща, които няма да се случат, не лъжете и не давайте напразни обещания.