Закъснял говор на бебето

Ина Кръстева

Моето дете е на 9 месеца, казва няколко звука, но само когато се храни. Трябва ли да се притеснявам и мога ли да му помогна, за да започне да говори по-бързо?

Отговор

Бебето започва да общува с родителите си отначало по невербален път - чрез плач, с очи, с движение на веждите, с ръце. Постепенно, в края на първия месец, се появяват несъзнателно произнесени звуци, наподобяващи гласни и съгласни. Най-напред са гласните А, Е, У, Ъ, след това съгласните К, Г, Х, след това гласната И. В края на третия месец детето може да имитира несъзнателно двигателно комуникативно поведение - когато застанете с лице към него и започнете да му говорите, то ви гледа и започва да движи устните и ръцете си. Благодарение на този феномен, около три месеца по-късно, ако родителят имитира звуците, които издава детето, то започва на свой ред да повтаря след него. Така детето имитира самó себе си, но през контакта с родителя. Аналогичен феномен се наблюдава и ако поставим бебето пред огледало и до него играчка, която издава нежни и лесни за подражание звукове. Бебето започва да движи ръце и крака, заглежда се по посока на огледалото и започва да издава звукове. Важно е да се отбележи, че и в двата случая детето имитира движение и предвербално поведение несъзнателно, но това му доставя удоволствие.

В шести месец се появяват звукове Т, Д, Н, П, Б; около осми месец и звуковете М, О, В. В края на девети месец детето повтаря ритмични срички, за да привлече съзнателно вниманието на родителя и за да общува с него. След десети месец, поради появата на жестовете за посочване с показалец, „вдигни ме", „чао" или даване на целувка, детето може да повтори и словосъчетания, наподобяващи думи, както и да зададе първия си обобщен въпрос- команда „Ъ?" , придружен с посочване, който може да означава от „Дай!" и „Какво е това?" до „Къде?". Понякога с него то цели да накара родителя да назове конкретен предмет или обект. Благодарение на набора от жестове към 12-ия месец (прибавят се жест за: „Няма", „Здравей", „Чао", целувка; посоки - там, горе и т. н.) и наличието на детски думи. Детето може дори да се опита да състави фраза: „тата" и жест за „няма".

Възможността за говорене в тази възраст зависи основно от три фактора.

Развитие на двигателните възможности на детето - движението е в посока от главата към краката с цел вертикализиране. Всяко забавяне или избързване с над два месеца в тази възраст може да възпрепятства уменията за вербализиране (говорене) и появата на жестовете.

Развитие на уменията за хранене: те не са свързани с начина на хранене на бебето - кърмене или хранене през шише, защото се основават на рефлекси, които бебето използва, за да превърне в хранителен механизъм. Въпреки това начинът на хранене на бебето влияе върху координацията на движенията на езика, устните и долната челюст и върху възможността за насочване на издишаната струя въздух през носа или устата. В тази възраст най-лесно се образуват звукове, когато детето има нещо в устата - храна, играчка, тъй като при контакт на езика на бебето с храната или предмета, въздухът се насочва в различна посока и се образуват различни звукове.

Социалната комуникация и играта с родителя използва заложените появи на невербална и предвербална форма на общуване - жестове, мимика, вик, плач, за да стимулира развитието на подражанието и партнирането между родителя и детето.

Лечение/терапия/обучение

Любознателните родители се обръщат към различни източници, за да стимулират развитието на детето си. Това може да бъде направено и чрез консултация с логопед, който да даде насоки за стимулиране на общуването в зависимост от степента на развитие на трите посочени фактора. В случаите, при които има сериозни затруднения в развитието на движението, храненето или социалното общуване, родителят може да потърси логопедична консултация дори малко след раждането на бебето.

Най-успешна техника

Родителят е най-важният стимул за развитие на общуването и говора, но той може по невнимание да се окаже и пречка. Важно е да играе и контактува с детето си както невербално, така и вербално, но адекватно на неговата календарна възраст. Трябва да се има предвид и факта, че до 12-и месец детето може да общува само с един възрастен или себеподобен (бебе, дете), останалите персонажи се игнорират.

Най-чести грешки, които родителите допускат

Неглижирането на проблема не означава, че няма такъв.

Не може да се каже, че нещо е нарушено, преди да е завършил периода за неговото развитие, но можем да индикираме особености в развитието на даденото умение и да го коригираме или стимулираме.

Когато има закъснение в развитието на движението, храненето, играта и общуването проблемът не се израства, а се коригира.

Всяко умение до 12 месеца се появява закономерно на определена възраст и чрез играта с родителя то се стимулира. Не бързайте, родители, но и не подценявайте детето. Прескачането на етапи от двигателното развитие може да окаже негативно влияние върху общуването.

Не се превръщайте в радиостанция по време на общуване с детето. Дайте му възможност и то да изрази доколкото може своите възможности.

Внимавайте как общувате с детето си - не говорете бебешки! Котето се казва „коте" и казва или прави „мяу". От друга страна не говорете на детето и като на възрастен - то не разбира тези сложни думи и най-важното, няма да може да се опита да ги повтори в тази възраст.

Важно е да мотивирате детето да общува с вас, а не с предметите. Предметите издават звуци, но не водят конструктивен диалог. Не се превръщайте в заместително средство за достигане на целта, а оставете детето да ви подаде обратна връзка за желанието си и му покажете как да се справи самó в безопасна за него ситуация.

Играта и общуването са безценни и за бебето, и за родителя. Те създават връзка, доверие, комфорт и показват на подрастващото същество, че е ценено и има на кого да разчита.

Нина Йорданова - логопед,

Терапевтичен и обучителен център „Пумпелина"