Детето се ражда и целият ви живот претърпява пълна метаморфоза, включително и сексуалният. Повечето родители, когато вземат мъничето от родилния дом, поставят креватчето му в своята спалня. И така съжителстват с него до навършване на годинка, две, а някои и до повече. Но как това се отразява на детето? А на интимността помежду ви? Напоследък все по-често чуваме от психолозите колко е важен близкият контакт между родителите и детето. Да бъде гушкано, целувано, дори да спи в тяхното легло, за да усеща топлината на майчината ласка. Посредством тази любяща, подкрепяща среда да изгради силни защитни механизми и вяра в личностната си значимост. Но има ли място за секс на това прекрасно, подкрепящо личността, семейно ложе? Или, може би, „пренаселването" на спалнята води до разчупване на сексуалните практики, изваждайки интимността от контекста на лежерността и поставяйки я във всевъзможни пози из дома? А може би сексът остава на  втори план (или в леглото на „втора половинка", само за интимност)? Или детето всеки път става свидетел на любовта ви в голямото семейно легло?

Адекватното разрешаване на тези въпроси е от изключителна важност както за добруването на семейството, така и за сексуалното възпитание на детето. Затова потърсихме компетентното мнение на сексолога - доц. д-р Румен Бостанжиев, как да отворим вратите пред детето към „голямото семейно легло"?

Появата на детето наистина променя драматично общуването в една двойка.  Добре е ако партньорите предварително са изяснили и договорили някои основни въпроси, свързани с грижата за новия член на семейството. Каквито и съвети да се дават, всяка родителска двойка сама прави избора си как да подреди дома си, след като в него е дошъл малкият човек. В тази връзка следва да се намерят оптималните отговори на няколко ключови въпроса:

Къде да спи бебето?
В първите седмици след раждането детето се нуждае от денонощни грижи и това прави уместно майката да е винаги до него.  Идеята бебето да спи в семейното ложе, обаче, едва ли е най-доброто решение.  Мотивът, че така то ще получи повече нежност и ласки от родителите си, е несъстоятелен. Когато детето спи, то няма как да разбере кой го прегръща и целува, а когато е будно - с него могат да се занимават и двамата му родители, без непременно това да става в семейното легло. В този смисъл е добре, ако детето от малко бъде научено да спи в самостоятелно легълце, разположено по възможност в отделна стая. Днес съществуват достатъчно надеждни устройства, които могат да информират родителите какво се случва в детската стая и без за целта родителите да жертват интимния си живот. Този избор има положително отражение и по отношение изграждането на самостоятелност у малкия човек. От ранна възраст той разбира, че е свързан емоционално с родителите си, които са безусловно готови да се грижат за него, но едновременно с това детето разбира, че родителите са и нещо отделно от него и те си имат свой живот, който е различен от неговия. В повечето случаи, нежеланието да се отдели детското легло в друга стая, е израз на ирационални страхове у някои от родителите или е израз на ясен приоритет на родителската роля над съпружеската. Освен, че създава предпоставки за отчуждение между партньорите, този избор е и предпоставка за изграждане на нездрави коалиции между единия родител и детето, срещу другия. 

Как да реагираме, ако детето ни е станало свидетел на родителските интимности?
Доброто решение на първия въпрос, свежда до минимум вероятността да търсим отговор на този въпрос. Все пак по време на почивка или при други обстоятелства се случва понякога да открием, че рожбата ни се е правила на заспала, докато ние сме се отдавали на интимности. Рядко децата биват уплашени от гледката или звуците, на които стават неволни свидетели. Възможно е необичайните стенания да ги стреснат, но когато разберат, че татко съвсем не възнамерява да изяде мама, те се успокояват. Ако родителите не драматизират излишно случилото се, едва ли детето ще преживее някаква „травма" от този свой ранен еротичен опит.

Трябва ли детето да вижда родителските ласки, които те разменят извън леглото?
За много родители карането и дори насилието е напълно приемливо зрелище за малолетните им деца, но когато стане дума за прегръдка или целувка, те гледат да се крият и изпитват срам да не бъдат видени. Естествено сношението е нещо твърде интимно, за да се прави на показ пред децата, но размяната на спонтанни нежности и ласки в ежедневието дава ясен пример за това как следва да се държат мъжът и жената. Освен това, откритата демонстрация на любов и привързаност между родителите създава най-силното усещане за сигурност у детето.

От каква възраст следва да започне сексуалното възпитание на детето?
Сексуалността се изгражда от първия ден на детето и този, който чака някаква определена възраст, за да започне образованието на детето си, определено ще сбърка. Ние възпитаваме децата си най-вече с личния си пример и отношенията, които ежедневно им поднасяме като модел за поведение. Освен това от нас децата научават как да възприемат себе си и собственото си тяло. Родителите са и първите, които имат възможността да отговорят на спонтанните детски въпроси за това „защо момчетата и момичетата са различни?", „Как се появяват децата?", „Как следва да се държи едно момче и едно момиче?" и пр. Днес съществуват много чудесни, добре илюстрирани книжки и видео материали, предназначени за най-малките, които са незаменимо улеснение за родителите. Ако сме достатъчно спонтанни и чувствителни към интереса на детето си, не е необходимо да отлагаме отговорите на въпросите, които то ни задава. Достатъчно е да намерим подходящия момент и разбираемия език, на който да удовлетворим неговото любопитство и така да положим основите на взаимното доверие и разбирателство.

При много двойки, след появата на детето, сексуалният им живот претърпява пълна промяна- от горещ и разнообразен се превръща в рядко, тихо и семпло занимание под юргана и под спуснат райбер. Двойката застава зад консервативната преграда на голямото семейно легло, с цел да опази психиката на детето от „покварата" на живота или пък някои майки дотам издигат отглеждането на детето във висша цел, че изкривяват отношението си към интимността.

Изключва ли се родителството и сексуалното партньорство?
Всяка двойка прави своя избор, но едва ли има принципна и непреодолима несъвместимост между тези две основни житейски роли. Отношенията ни с нашия интимен партньор имат смисъл не само в контекста на родителството, затова е жалко, ако позволим родителската роля да засенчи съпружеската. Тези два аспекта на отношенията ни могат взаимно да се допълват и обогатяват, стига ние да сме склонни да ги развиваме в тази посока.

Не трябва да забравяме, че децата по своята същност са честни и конкретни във възприемането си на света. Затова, ако ние им говорим  за пчелички, търтеи и щъркели, те ще си мислят за пчелички, търтеи и щъркели. И естествено, разбирайки истината от другаде, те ще ни възприемат като лъжци и няма да ни слушат.  Поставяйки „райбер на вратата към голямото семейно легло", ние поставяме още в ранна детска възраст основите на табуто, тегнещо върху интимната сфера. Но нали нашата цел е точно обратната? - посредством интимността да създадем у детето си сила и вяра в личностната значимост. Как става ли? - много просто - с честност и любов.

Интервюто взе: Силвия Чалъкова