Дядо Коледа, известен по света още като Санта Клаус, Свети Никола, Крис Крингъл и Дядо Мраз, е едновременно исторически и митологичен герой, чието име се свързва с носенето на подаръци на Рождество Христово. Представян е като закръглен старец с дълга бяла брада, облечен в червено и бяло. Някои считат, че съвременният образ на дядо Коледа е създаден от компанията Кока Кола (Coca Cola), която в рекламите си изменя образа на свети Николай, но каквато и да е истината за легендата, всички деца по света искрено вярват и обичат този старец. Те с нетърпение очакват Нощта, в която се сбъдват мечти, в която се случва нещо приказно и, разбира се, не на последно място, мъниците получават своите подаръци.

Как се е стигнало до съвременната легенда за Дядо Коледа?

„През 1809 година писателят Уошингтон Ървинг споменава за първи път за въздушните пътешествия на свети Николай при традиционното раздаване на подаръците.

Първата история, написана за дядо Коледа и неговите осем елена, е поемата "Посещение на Св. Никола" от Клемънт Мур, публикувана на 23-ти декември, 1823 година, в нюйоркски вестник. В тази коледна приказка се разказва как един закръглен, дребничък като елф Дядо Коледа идва на шейна от Севера, дърпана от малко еленче. Той е обрисуван като дундест, жизнерадостен, засмян старец, сменя митрата на свети Николай с шапка, владишкия му жезъл - със захарна пръчка, а магарето - с осем бързи елена. На лунна светлина в дните преди Коледа, той ходи от покрив на покрив, тихичко се спуска по комина, за да влезе в домовете и да остави подарък на децата във висящите по камината чорапи.

Клемънт Мур познавал добре холандския, немския и скандинавския фолклор, а поемата му за Свети Никола всъщност се базира на холандската традиция за Санта Клаус, която се спазвала на 24 и 25 декември. Неговото описание на Дядо Коледа е взето назаем от езическите тевтонски и норвежки легенди за палавия, но добродушен герой, който е в центъра на зимните празници по тези земи.

Въпреки че Мур написва разказа си за забавление на своите деца, той бил публикуван след година в местен вестник, без да се посочва, кой е авторът и оттогава многократно започва да излиза със заглавие "Нощта преди Коледа". Тази приказка, плод на чисто въображение, но все пак свързана със старата холандска традиция за Санта Клаус, става една от най-популярните и обичани традиции на американската култура и в целия свят.

Митът за Дядо Коледа не спира дотук. През 1839 кратка история, написана от Робърт Мейс, разказва за гальовния Рудолф - еленче с червен нос. Десет години по-късно този разказ е превърнат в песен от Джони Маркс. Днес тя е една от най-обичаните коледни песни.

Има още няколко варианта на легендата за Дядо Коледа. На 1 януари 1881 година, роденият в Германия, но живеещ в Ню Йорк карикатурист Наст, публикува в един местен вестник („Harper's Weekly") смешни рисунки на добродушното старче, но вече с нормален ръст, с бяла брада, закръглено тяло и одежди от червен сатен, с бял хермелин, шапка със заострен връх, обувки с обли върхове и бял колан.

Наст нарисувал също и дома на дядо Коледа с малка работилница за играчки, които се намирали на Северния полюс. Дядо Коледа имал голяма книга, в която записвал кои деца са били послушни през годината и кои - не!"

Да, звучи нереално, но е красиво! За нас, порасналите вече деца, легендата за Дядо Коледа е просто красива приказка. За децата, обаче, това е много повече. Колко дълго трябва да позволяваме на детето да вярва в приказки?

ЗАКОННИ ОСНОВАНИЯ

Коледа е единственият празник, когато са „узаконени" вълшебството и чудото. И повечето родители с удоволствие поддържат вярата в приказката у децата си. За детето Дядо Коледа е също толкова фантастичен персонаж, колкото и вълшебниците, феите и елфите. Но ако обикновено ние учим мъника си да разграничава приказните събития от реалността, то на Коледа ние сме готови да отворим широко вратите си, за да пуснем Веселия дядо в домовете си. За детето границата между въображаемото и реалното е размита и промокаема, затова и те не се учудват, когато приказката навлиза в живота им. Детето винаги е готово да намери някакво оправдание за несъответствията: Дядо Коледа му е донесъл подаръци, които не си е поръчало, най-вероятно е много зает, а и възрастта оказва своето влияние. Рожбата ни избира подаръците си от детския магазин, но по никакъв начин не се съмнява, че те не идват от там, а от Лапландия. Мъникът се намира под въздействието на магията и нищо не може да промени вярата му.

Коледните празници са странна традиция, която дава на възрастните възможност да почувстват някаква стабилност в хаотичния и неустойчив свят.

В НАВЕЧЕРИЕТО

Защо година след година, поколение след поколение се поддържа вярата на децата в Дядо Коледа? Защо ни е невъзможно да си представим празника без гръмогласния, добродушен старец, без гирляндите, без подаръците под елхата? Коледната традиция позволява на хората да усетят връзката с предците си, в нарушения съвременен свят да почувстват някаква сигурност и устойчивост. Така децата виждат, че това е особен, важен празник. За него започват да се подготвят от по-рано, дори месец преди това, купуват се подаръци, обсъжда се как, с кой и къде ще се празнува. Вълнението, празничната маса и суетата, означават за детето, че се случва нещо необичайно, нещо, на което възрастните отдават голямо значение.

Ако по-голямото дете не вярва в Дядо Коледа, помолете го да не разубеждава по-малките за съществуването на вълшебството.

Празникът събира цялото семейство, поздравяваме се с роднини и приятели от други градове и страни. И, разбира се, по време на празника децата са в центъра на вниманието. В това време е много важно да сте близо до детето, да му помогнете да почувства какво означава да си част от семейството, да си част от общата празнична маса заедно с баби, дядовци, лели и чичовци. Да си част от голямо семейство, дори и да се случва само на Коледа.

ГРАНИЦИ НА РАЗУМНОТО

Колко дълго да позволите на детето да вярва в приказка? Честно казано, това не решавате вие. Настъпва ден, в който мъникът идва при вас с авторитетното съобщение: „Дядо Коледа не съществува!" Но докато той вярва в тази чудесна коледна приказка, наслаждавайте се, все пак и вашето детство в тези моменти наднича през прозореца.

Коледа е единственият празник, във времето на който вълшебството приема силата на закон.

Рано или късно детето ще разбере, че Дядо Коледа е само красива приказка, измислена от възрастните. Не е нужно да насилвате събитията. Има случаи, в които, когато палавникът се сблъска с действителността, той може да се отдръпне. Помолете по-големите деца да не разкриват тайната, имало е време, когато и те са писали писма до Дядо Коледа. Ако мъникът ви попита: „Вярно ли е, че Дядо Коледа не съществува?", попитайте го: „А ти как мислиш?" В случай на положителен отговор, го успокойте и му кажете: „Ето, виждаш ли, ти сам знаеш!" Изчакайте да кажете истината, докато детето само не ви попита. Когато навърши 6-7 години, то ще започне да забелязва някои несъответствия и нереалности, свързани с появата на приказния старик и вълшебството ще се размие. Да, и по-големите и „отворени" деца ще му разкажат, че всичко е измислица, а на вас само ще ви остане да потвърдите. Ако почувствате, че детето все още не е готово да приеме истината, задайте му въпроса: „Ти искаш ли да вярваш в Дядо Коледа?" Дайте му време да помисли. Ако се е обезверил в чудото на коледния празник, уверете го, че и празник ще има, и елха ще има, и подаръци. Предложете му да пази тайната от по-малките. На детето ще му бъде приятно да се чувства пазител на тайната и ще разбере, че историята за Дядо Коледа не е никаква измислица, а истинско чудо.


Автор: Биляна Цветкова