Вторият родител

Цветелина, какви са стъпките, за да приеме детето втората майка/ баща?

Как ще протече процесът на приемането им зависи от множество фактори. Един от тях е на каква възраст е детето, какви са отношенията му с родителя – настойник, както и тези с родителя, който бива „заместен”. Нужно е да се отчетат и очакванията на въпросния втори родител.

Партньор

Много често децата приемат новия член на семейството не като втори баща или майка, а като партньор на родителя си: „Това е приятелят на мама.” Или: „Това е жената на баща ми”. От значение е как е представен този човек и каква роля ще има в отглеждането и възпитанието на малкото човече.

Нерядко малчуганите, които са приели раздялата на родителите си и вече знаят, че те живеят в отделни къщи, имат свои коли и различни стаи, мебели и режим, вече ясно приемат отделянето. В този случай малките гледат с любопитство новия партньор на родителя си, особено ако той/ тя проявяват грижа и желание да изградят връзка. Тези хора имат желание да бъдат приети от детето, тъй като осъзнават, че това е съществена част от създаването на стабилни отношения с родителя му, както и предпоставка да прекарват повече време заедно, да се стремят да се включат в обгрижването на мъничето, в игрите и забавленията. Децата харесват вниманието, игрите, и по този начин могат бързо да бъдат спечелени.

Каква е ролята на биологичните родители, за да се постигне това?

Основна, тъй като малчуганът има нужда да валидизира и проверява реалността чрез тях. За детето е изключително важно родителят му да е добре, да е щастлив, за да се усещат сигурни. Ако той е наранен, или се кара с новия партньор, много вероятно е хлапето да изгради негативно отношение към него.

Случвало ми се е да работя по случай на дете на разделени родители, което имаше фантазии, че баща му се чувства самотен и тъжен, докато те живеят тримата и се забавляват с новия партньор на майка му. То се разкъсваше от вътрешен конфликт между усещането си за удоволствие и лоялност. В тези моменти е необходимо биологичният баща да заяви позицията си относно това, което се случва в дома на детето. Да му „разреши” да изгради връзка. Това може да се случи и когато се срещат двамата родители с новия партньор, докато водят или вземат детето, и то ги вижда да говорят, обсъждат, да общуват без напрежение. В обратния случай, в който е видно, че биологичният родител не приема новия партньор на другия родител, се засилва вътрешният конфликт в малчугана.

Къде е ключът за ефективна комуникация на дребосъка с мащехата или пастрока му?

Трябва да бъде ясна ролята на новия партньор. За хлапето това е „избор на мама/ тате”, но не и негов. Препоръчително е вторият родител да не навлиза във възпитателна роля. Той/ тя може да е подкрепящ партньора си, да помага с грижите и подкрепата на детето, но да не е в санкциониращ образ, особено ако имат разногласия с биологичния родител. Както казахме вече, за детето най-важна и основна е връзката с биологичния родител, с когото живее. Него приема за авторитет, който разполага с права за отглеждането и възпитанието.

Грешките при адаптацията на новия член на семейството?

Ще обобщя капаните:

1. Изискването и очакването на новия член да влезе в родителска роля. Това е съюз между биологичния родител и новия партньор. Връзка между мъж и жена и техен избор да живеят съвместно. За детето структурата майка и баща вече съществува и тези роли са заети. Често в желанието си да подкрепят своите партньори, новите членове на семейството приемат за свой дълг да заемат празната роля не само на мъж, но и на баща на детето на избраника/избраницата си. Така се провокират конфликти между детето и новия човек, заради смесването на ролите, и провокират криза на лоялност у мъника.

2. Понякога детето може да провокира ревност у новия член на семейството, защото напомня за приключилата връзка на настоящия си партньор. Някои от действията или черти на характера на хлапето могат да се асоциират с черти на биологичния родител и да са повод за конфликт.

3. Срещи между биологичните родители и детето, без присъствието на новия партньор.

4. Налагането на правила и санкции, които са в противоречие с разбиранията и желанията на биологичния родител.

5. Незачитане на връзката на детето с другия родител и натиск да бъде приет новият член като втори баща/ майка. Или силното желание да бъдат приети може да премине в обсебване на детето и да се усети натиск за близост и чувство на вина у него.

Като заключение искам да кажа, че децата приемат новите членове и са изключително наясно в самите себе си кой какъв е в тези отношения. Те имат своето разбиране и право да изберат каква да бъде връзката им с тях. Стига то да им бъде дадено. Защото изборът да има нов член на семейството не е техен и не би трябвало да са длъжни да го обичат. Но ако новият човек подходи към тях с приемане, разбиране и уважение към важните хора в света им, те ще изпитат късмета да имат още един близък човек в живота си..., когото могат и да заобичат!

Интервю на: Ива Лалова