Внимание, родители – заекване!

Говоренето е основно средство за общуване, чрез което децата изразяват своите желания, чувства и преживявания. Какво става, когато този процес е затруднен от едно нарушение, наречено заекване, и как това се отразява на детето? Какво да правят родителите?

Проблем ли е заекването? Да, заекването е проблем, който се появява обикновено в ранна възраст вследствие на комплекс от фактори. Това е нарушение в темпоритмичната организация на речта. То засяга не само говора, но и емоциите на детето, което намира отражение и в неговото поведение. Ако забележите симптоми на заекване, задължително не трябва да ги пренебрегвате. Необходимо е бързо да се потърси специализирана помощ, защото колкото повече се задълбочава проблемът, толкова по-трудно ще бъде решаването му.

По-често засяганият пол са момчетата. Причините за появата на заекване могат да бъдат различни. Точно затова е важно те да бъдат определени от специалист. От изясняването на причините зависи цялостната стратегия на бъдещата терапия на заекването, както и стратегията за поведение на родителите.

Заекването може да се дължи на:

• неврологични проблеми,
• разминаване и дискоординация в сферите на развитие,
• дезорганизация в процесите на дишане, говорене и фонация,
• лоши речеви навици и неблагоприятни модели на подражание,
• психоемоционални проблеми.

При децата със заекване се наблюдават някои емоционалноповеденчески особености. Заекването придружава детето в ежедневието му и му пречи да общува с останалите, пречи му да изкаже свободно своите желания, мисли, чувства. Това предизвиква у заекващото дете чувство за непълноценност, постоянно напрежение, усещане за безпомощност, потиснатост и ниска самооценка. Затова тези деца стават много чувствителни към критика, имат високи изисквания към себе си и невротичен страх от подигравки. Често те се затварят в себе си и не желаят да общуват с другите. Тези деца се нуждаят от постоянна подкрепа и поощрения в комуникацията.

При деца със заекване е характерна дискоординация между процесите на дишане и говорене. Затова при тях, освен че се налага провеждането на логопедична терапия, е полезно практикуването на спортове, които са свързани със засилен контрол на дишането - плуване, бягане. Разходките в планината и на места с чист въздух също влияят добре върху дихателната мускулатура. Много полезно за децата със заекване е практикуването на всички упражнения, свързани с говорна ритмика - стихотворения, песни, двигателни игри, съчетани със стихотворни форми, игри с говорене и пеене в ритъм. Възприемането на езика като ценност, възпитаването на добра езикова култура у децата са предпоставки за формирането на положително отношение към актовете на общуване.

Митове за заекването:

1.    Заекването е наследствено. Възможно е в някои случаи да има наследствена предразположеност, но проблемът винаги се отключва и развива под влиянието на комплекс от външни и вътрешни фактори. Наследствеността може да бъде само един от тези фактори, и то не винаги присъстващ.

2.    Заекването е проблем в говора. Не само! Това е комплексно нарушение, което обхваща цялостното развитие на детето - двигателно, речево, психоемоционално и социално.

3.    Малките деца не развиват психоемоционална симптоматика. Категорично отричам този мит. Колкото и малко да е детето, то усеща - усеща различията между себе си и другите, усеща промените в отношението на околните. Когато то не може да разбере и да си изясни своите чувства, това създава напрежение у детето, което се отразява на психоемоционалното му развитие.

4.    Да се правим, че не забелязваме. Това е доста разпространено мнение и съвет, който можем да получим често. Когато заекването се появи при малкото дете, то не може да си обясни какво се случва с него и да разбере защо става това. Чувството на неизвестност е плашещо за детето. А когато околните се правят, че не забелязват, това чувство на неизвестност се засилва. Засилва се и психичното напрежение, което може да доведе до задълбочаване на проблема.

5.    Заекването винаги е еднакво и терапията, която се прилага, е универсална. Не. Симптоматикатиката при всеки отделен случай е строго диференцирана. Точно проявите на симптомите определят терапевтичните техники, които ще се използват във всеки отделен случай. Затова е много важна намесата на специалист.

Как да помогнем на детето със заекване?

10 съвета за родители и близки

1.    Проявете разбиране и съчувствие.

2.    Изслушвайте детето, не го прекъсвайте.

3.    Комуникирайте свободно с детето, позволете му да придобие умения в общуването.

4.    Приемете детето като равностоен и пълноценен член на комуникативния акт.

5.    Стимулирайте детето да общува.

6.    Не приемайте заместваща функция в комуникацията, не говорете вместо детето, позволете му то да се справи с проблема си.

7.    Дайте достатъчно време на детето да говори, не го притискайте, не бързайте.

8.    Помогнете на детето да придобие умения за общуване в точно определени социални ситуации от ежедневието, например какво казваме, когато си купуваме нещо, когато се запознаваме с някого, когато се извиняваме го и т.н.

9.    Не приемайте неуспехите в общуването като трагедия. Това чувство ще се прехвърли и на детето, а най-малко от него се нуждае то. Помогнете му да ги преодолее по-лесно, без да се фиксира върху тях.

10. И най-важно - никога не се подигравайте на детето и не го имитирайте!

нелия Балтакова - логопед

Терапевтичен център „Пумпелина"

www.pumpelina.eu