„Вижте ме! Виждам ви!“

Привързаността към мама, тати и света

В бебешка възраст процесът на привързване се осъществява по време на храненето, което освен задоволяване на потребности е и обмен на емоции между майката и нейното дете. То започва да се чувства в безопасност, което е основата на базисното доверие между родител и дете. Посредством общуването, заниманията и играта с бебето то се научава как да обменя послания със своите родители и как да взаимодейства със света.

Постепено започва въвеждането на предмети, които изместват вниманието от майката към заобикалящия свят. Но това става в момент на сигурност и спокойствие за бебето, че има кой да го пази и да бди над него. То започва да манипулира с познати предмети, които е виждало в ръцете на мама. Имитира действията по време на хранене - поставя предмети в устата, смучи ги, хвърля ги, взима ги. Така то показва, че внимателно наблюдава своите родители и е готово да демонстрира техните действия - да направи своите крачки в света на големите. Ролята на родителя е да предпазва бебето, а не да го ограничава, но за целта то трябва да е оградено и от достатъчно неща, с които му е позволено да манупулира, а не само да му се забранява достъпа до различни предмети. Така майката и бащата представят света на малки дози, за да не се уплаши детето колко непознати неща го очакват.

 В тази възраст се появява любим предмет, който позволява излизането и влизането на родителя.  Когато бебето развива интерес към нещо, то иска да го направи част от себе си, притежавайки предетите, то започва да ги използва. След опознаването на един, то преминава на следващия обект и така е в непрекъснато търсене на нови стимули.

            Често в тази възраст стават и фиксациите на детето към определена вещ: залъгалка, шишето за мляко или вода, бебешката лъжичка, одеялото, бебешка играчка, с която детето спи, и др. Понякога това е ясен сигнал, че детето иска да остане в по-ранния период на развитие и не е готово да премине в седващия, а поведението и когнитивното му развитие често отговарят именно на тази по-ниска възраст.

Когато родителят предоставя на бебето достатъчно време за цялостни преживявания и когато „значимите други" участват в тях, постепенно се полагат основите на способността на детето да се включва активно в света на възрастните. Той става привлекателен, а не плашещ.  Заобикалящата среда може да носи голяма наслада, когато присъства силно чувство на закрила и внимание от страна на възрастния. Бебето първоначално е склонно да се консултира с родителя при възникване на нова ситуация и той трябва да бъде там, за да тоговори на тази потребност. Започват да се поставят границите, с какво може да се играе и с какво - не. Детето се опитва да достигне до принципите, които лежат в основата на решенията на възрастните, така че да може да предвиди какво е позволено и какво - не.

Мамо, тати вижте ме!

      Детето непрекъснато търси вниманието на своите родители - привлича го с различни действия, задава въпроси, иска приказка, дори често провокира възрастните. Спрямо възрастта детето прибягва към различни действия за привличане на вниманието, като първоначално те са невербални - вик, хвърляне на предмет, плач.

Едно от средствата за привличане на вниманието в бебешка възраст е плачът, който е израз на различни потребности или тревога. В една по-късна възраст той се превръща в средство за изразяване на емоции, желания и форма на комуникация със света. Детето продължава да го използва, когато всичко друго, с което може да привлече вниманието на възрастния, остава без отговор. Когато бебето овладее нови способности за поддържане на споделено внимание, за провокиране на реакция у близките, то не използва така често плача. Детето започва да плаче, за да покаже на възрастните, че не може да се справи само в новата ситуация. При обогатяване на личния опит детето придобива различни стратегии за комуникация с родителя и демонстриране на желанията си. То развива моторните и когнитивните си схеми, става по-самостоятелно и започва да иска внимание чрез одобрение.

Усмивката е отговор на различни стимули и най-вече на чуждото присъствие. Тя е израз на вътрешно състояние и  отношение към външната среда. Към физиологичния й елемент с времето започва да се добавя когнитивният - способността за разпознаване и интерпретиране на външния стимул от средатата и активността на другите. Важно е усмивката да присъства като моторен и емоционален отговор в общуването на детето с родителите. Тя е израз на взаимност и заинтересованост в този процес, отклик и отношение към другия. Чрез нея може да се определи емоционалният заряд на общуването и дори когнитивните способности на детето да оцени ситуацията и събеседника - да предизвиква усмивка и то самото да се усмихва. Тя показва вниманието и удоволствието на участниците в общуването.

След появата на първите думи към невербалните средства детето добавя и думите, с които се опитва да привлече вниманието на своите родители. В периода между втората и третата година детето започва активно да задава въпроси. То се опитва да облече в думи знанието си за заобикалящия го свят. Затова се нуждае от присъствието на своите родители, които да му обясняват зависимостите между явленията. Появяват се въпросите: какво, кой, къде, как, защо, които имат пряко отношение към развитието на езика, тъй като показват разбиране и интерес към различни обекти, лица, места, начини и причини. Детето търси и намира обяснение на средата и действията на възрастните.

Искам повече внимание

            Съществуват и различни ситуации, в които детето търси непрестанно вниманието на родителите и „значимите други"

v  Когато детето е детронирано

В семейството се появява нов член и детето се страхува, че цялото внимание на родителите ще бъде за по-малкото братче или сестриче. Могат да се появят прилепчивост към родителите, трудно отделяне от тях, неспазване на правила, нетърпимост и агресия, заекване, демонстриране на поведение за по-ниска или по-висока възраст.

v  Когато мама и тати отсъстват

Тогава детето трудно се адаптира към нови условия, търси присъствието на родителите. Често в отношенията родител - дете липсват споделено внимание, кооперативност, партньорство и подражание. В тези случаи детето може и да не забележи отсъствието на родителя и ще се възползва от друг възрастен, за да достигне целта си, но без да общува активно с него. Отсъствието на майката и бащата трябва да се обяснява, за да се подготви детето за емоционалния дискомфорт.

v  Привидно непослушното дете

Детето прави нещо непозволено - хвърля, удря, казва „лоша" дума, а мама/тати - реагират бурно и веднага скачат, за да му се скарат. Малчуганите много бързо усвояват тази зависимост: когато правя неподходящи неща, ми обръщат внимание! И вместо нежеланото поведение да се преустанови, то се засилва. Родителите трябва да знаят, че няма непослушни деца - има не поставени навреме социални правила и норми на поведение, детето не знае как да се справи и се бори за внимание с всички средства. Няма и лоши деца - има лошо усвоено поведение, което се демонстрира с цел привличане на внимание, а по-късно може да се  превърне в агресия поради усвоен стил на протест - осъзнат или не.

            Вниманието не е само когнитивна способност. То е израз на нашето умение да участваме активно в заниманията и играта с децата, да ги провокираме и подпомагаме, за да обръщат и те внимание на нас, възрастните. Споделеното внимание е в основата на общуването и при неговата липса могат да се появят нежелателни модели на поведение или комуникация.

Симона Миланова, Нина Йорданова,

Терапевтичен център „Пумпелина"

www.pumpelina.eu