Мира Добрева и Лори 

Приказката, с която расте и в която искате да бъде главен герой?

Лори вече е голямо момиче и чете сама приказките на Шарл Перо и Братя Грим, романите на Астрид Линдгрен и Книстер. Книгата, с която расте, обаче е "Малкият принц" на Антоан дьо Сент-Екзюпери. Прочетох й я за първи път, когато беше съвсем мъничко бебенце и още не бе чувала дори за Пепеляшка. Знаех, че не разбира какво й говоря, но ме слушаше с удивление. Попиваше тази книга, без да я разбира. Може би е усещала моето вълнение. Удоволствието да чета тази книга и до днес остава ненадминато... Когато Лори стана на 5 годинки, отново й прочетох "Малкият принц". Сега, когато е на 9, я четем заедно, като се редуване - една вечер тя, една аз.

Не ми се иска, обаче дъщеря ми да живее в приказен, измислен свят. За мен ще е важно тя да стане главен герой на живота си, на семейството, което ще създаде, на децата, които ще отгледа! Искам здраво да държи юздите на живота си и с помощта на книгите и знанието да го направлява в посока, която ще донесе развитие на нея и света, който я заобикаля.

Правихте ли й прощъпулник и към какъв предмет се насочи?

Да, правихме прощъпулник, както го прави всяко семейство, където се е родило детенце. Беше вълнуващо! Спомням си, че бях наредила на масата книги, тетрадки, топки, химикалки, бележници и диктофон. Разчитах, че от малка ще покаже, че иска да е като мама и ще грабне диктофона. Не стана така, обаче. Тя моментално се залови за един маркер, който когато го слагах на масата, нарекох, че ако се хване за него, ще стане аниматор. Дали ще стане такъв, времето ще покаже. Наскоро, на нейния рожден ден, бяхме в Евро Дисни Ленд в Париж и с удивление забелязах, че в едно от студиата, където се разкрива магията на правенето на анимационни филми, процеса на рисуването на отделните герои на Дисни, на нея й беше много интересно. Ще видим!

Какво помните от деня, в който се роди?

Помня всичко, до най-малката подробност. Всяка майка помни така. Тя беше голямо бебе. Роди се 3.850 кг. Аз пък съм дребничка и коремът ми изглеждаше огромен. Всички хора, които ме срещаха, ме съжаляваха и питаха дали нося близнаци. Някои от лекарите очакваха момче. Тя се роди с цезарово сечение, аз бях с епидурална анестезия, така че участвах активно в процеса на раждането. Осъзнавах, че ми се случва най-великото чудо на този свят. Спомням си как чух гласа й и как разбрах, че съм обречена да обичам безкрайно това малко телце, докато съм жива...

Щастието да си майка е неописуемо. Пожелавам го на всички жени!

Мартина Вачкова и Рада 

Приказката, с която расте и в която искате да бъде главен герой?

Рада обожава четенето и едно от любимите ни занимания е заедно да си четем книги. Тя много харесва "Пипи Дългото Чорапче" и "Матилда" на Роалд Дал. Дори няколко пъти сме гледали прекрасната екранизация на Матилда по телевизията. 

Правихте ли й прощъпулник и към какъв предмет се насочи?

Да, правихме й прощъпулник. Вкъщи бях поканила само приятелки и майка ми направи содена питка, която търкулнахме и Рада тръгна след нея! Първо се насочи към една пъстроцветна книжка с индийски приказки и аз бях много щастлива, но след това тя седна върху книгата и хвана топката.

Какво помните от деня, в който се роди?

Рада се роди през нощта, със секцио. Раждането беше много тежко и продължително, но когато излязох от упойката, ми казаха, че имам момиченце. Не ми даваха да я видя цяла нощ и накрая, когато я видях за първи път, заплаках... Почувствах, че все едно никога не сме се разделяли! По време на бременността си се занимавах с нумерология и изчислих, че името Рада ще е най-подходящо за моето дете и освен това аз много го харесвам!

Сашка Васева и Христо-Николà

Приказката, с която расте и в която искате да бъде главен герой?
Аз не обичам да чета приказки, а да си ги измислям - да си фантазирам интересни и красиви истории, в които той епринцът. Но той не харесва аз да му разказвам и все ме кара да му чета.

Правихте ли му прощъпулник и към какъв предмет сенасочи?
Аз бях подредила много различни неща и синът ми хвана едно малко диамантче. Надявам се това да не означава, че ще станесребролюбец!

Какво помните от деня, в който се роди?
Сещам се за един интересен факт - акушерката беше румънка. Пъпната връв се бе омотала около врата на бебето, но накрая всичко приключи успешно и безпроблемно. Това е най-щастливият и емоционален момент в живота ми.