Въображаемите приятели

Въображаемото приятелство е често срещано в периода от 3- до 6-годишна възраст и е представлявало интерес за много детски психолози и терапевти. Всички те установяват, че притежанието на въображаемо приятелство се отразява положително върху психическото развитие на детето.

Положителни страни на въображаемото приятелство

Децата, които имат въображаеми приятели, се приемат за по-социално компетентни и бързо развиват умения за общуване и разрешаване на конфликти и проявяват състрадание чрез комуникацията си с въображаемия приятел. Последният стимулира въображението и креативността при малчугана. Обикновено игрите с него са свързани със създаването на необичайни занимания, светове и истории. Въображаемите приятели подпомагат и развитието на емоционална интелигентност при децата до 6-годишна възраст, като им помагат да се справят с тревожността, тъгата, гнева, както и да изпитват положителни емоции – радост, удоволствие, интерес и т.н. Учените установяват, че играта с нереални приятели подпомага паметта, концентрацията, вниманието и логическото мислене.

Причини за появата на въображаемите приятелства

Самота

Често детето създава въображаем приятел, когато се чувства самотно или расте само́. Тъй като няма възможност за близост с  връстници, то си измисля приятелство, което да предполага игра и споделяне на чувства и мисли. Въображаемият приятел е винаги на разположение!

Тревожност и безпокойство

Въображаемото приятелство може да помогне на детето да се справи с напрежението в живота си. То се появява след боледуване, преместване, загуба на значим човек или домашен любимец, травматични преживявания или насилие. Често подпомага детето да се справя с тревогата и стреса.

Игра и забавление

Въображаемите приятели могат да се свързват и изцяло със забавлението. Често малчуганите ги създават като партньори за игра и бели. Така например, ако едно дете направи пакост, може да каже, че тя е извършена от неговия нереален приятел.

Как да реагирате, ако вашето дете има въображаем приятел?

• Приемете въображаемия приятел радушно.
• Общувайте с него, като използвате измисленото от детето име.
• Включете го в игрите и в дейностите на семейството.
• Говорете за чувствата на детето във връзка с въображаемия приятел.
• Бъдете любопитни и питайте каквото ви интересува за това приятелство.
• Не се опитвайте твърде настойчиво да убедите детето, че неговият въображаем приятел не съществува. Въображаемите приятели обикновено изчезват с времето – тогава, когато детето развие по-силни социални връзки с връстниците си.

Не всички деца имат въображаеми приятели и това е напълно нормално. Но ако вашето дете има – не се тревожете! Това е знак за здравословно развитие.

Теодора Пампулова е детски психолог, координатор на Дружеството на психолозите за гр. Пловдив и региона, създател на платформата „Детето днес“. Майка на дъщеричка Лилия.