Темпераментът на детето

Природата се стреми към разнообразие - то е навсякъде около нас, проявяващо се под различни форми. Пъстротата ни залива не само като багри, форми и нюанси. Погледнете хората - всеки един е уникален, по своему различен и неповторим. Тази уникалност ни е присъща още от раждането (дори и девет месеца преди това).

Детето още от най-ранна възраст вече проявява своята неповторимост. Неговата личност все още не е оформена. Това е дълъг процес, който продължава в годините  - първоначално под влияние на взаимоотношенията с родителите, по-късно във взаимодействие с институциите - детска градина, училище, а след това процесът продължава чрез една форма на себеразвитие, чрез усвояване на ценности и качества, които са важни за всеки човек.

Но още при раждането си всяко бебе носи своя темперамент - родителите на повече от едно дете вероятно сами откриват любопитния факт, че децата им са толкова различни.

Природното разнообразие трудно би могло да бъде предадено в отделни категории, но все пак, от столетия съществуват класификации на темперамента, които макар и частично, дават основните рамки на протичане на нервната дейност.

Още Хипократ, живял през 460 - 377 г. пр. н. е., говори за четири типа темперамент и като лекар обяснява предразположеността към различни болести именно чрез тях. По-късно, редица психолози, като Карл Густав Юнг, например използват тези темпераменти за основа и разглеждат човешката личност през призмата на две основни тенденции. Първата е тенденцията екстровертност (насоченост навън към обкръжението и околния свят) - интровертност (насоченост към вътрешния свят и преживявания) и втората тенденция е емоционална стабилност - емоционална лабилност. Ако си представим тези две оси като координатна система, те биха разделили пространството на четири сектора, като във всеки от тях попада по един от темпераментите. Повечето от нас, дори да не са се занимавали с психология, са чували за холерик, сангвиник, флегматик и меланхолик. В ежедневието ни тези наименования носят относителен смисъл и често имат неточно приложение.  Не веднъж сме чували за някого, който е твърде чувствителен или тъжен: "Той е непоправим меланхолик!" или пък по отношение на някой, който действа твърде бавно: "Много си бавен, флегматик такъв!" и още куп определения.

Но нека да разгледаме какво всъщност включват отделните темпераменти и приблизително какъв би могъл да бъде портретът на децата, попадащи в отделните групи.

Холеричен тип

Представете си жизнено, много палаво дете, което проявява прекалена настойчивост по отношение на своите желания, което трудно и за кратко остава спокойно. За подобен тип деца обикновено родителите казват, че са буйни, енергични и лесно възбудими. Те са много подвижни и емоционални, трудно им е да се откажат от набелязаните цели. Това е дете с холеричен тип темперамент. Ако родителите се опитат да спрат или ограничат активността на подобен тип дете с постоянни забрани и ограничения, които му поставят, възниква сериозно противоречие между естествените потребности на детето, произтичащи от неговата природа и от представите на родителите за това какво трябва да бъде и как да се държи "доброто дете".

Препоръки: За деца с подобен тип темперамент е необходима разнообразна заетост, голяма активност и ангажираност в различни дейности, значителни физически натоварвания. Важно е да се отбележи, че всяка активност трябва да бъде не много продължителна, а често променяща се и разнообразна. Препоръчителни са подвижни игри, спортни занимания, където да могат да разтоварват енергията си по ползотворен и целенасочен начин, което от своя страна ще им помогне да станат по-уравновесени и спокойни. Този тип деца понасят без дълбоки трудности словесните наказания, но за тях е тежко поносимо ограничаването на свободата им. "Никъде няма да излизаш!" или пък:  "Наказан си сам в стаята си!" за тях може да се превърне в изтезание.

 Сангвиничен тип

Децата със сангвиничен тип темперамент са уравновесени, спокойни, изглеждат сериозни и надраснали възрастта си, въпреки че не губят своята жизненост и енергия. Те създават впечатление на отговорни и трудолюбиви, а родителите им могат да разчитат на тях. Този тип деца с желание се включват в обща дейност, като са доста прилежни и търпеливи. Създават впечатление, че приемат родителските изисквания без особена съпротива и емоционални сътресения.

Препоръки: Този тип деца е добре да се насърчават към колективни занимания. Спортните игри са подходящи за тях. Тъй като е възможно те тежко да преживяват неуспехите и критика по повод извършеното от тях, препоръчително е родителите да не акцентират върху несполуките им. Критиката при тях е добре да бъде облечена във формата на спокоен диалог с родителя, в който детето може да запази достойнството на своето Аз. 

Флегматичен тип

Лесно се разпознават децата с флегматичен тип темперамент - външно спокойни, доста сдържани, с изразено забавено поведение. На тях им е необходимо повече време да отреагират на заобикалящите ги ситуации, което създава погрешното впечатление, че тези деца са "над нещата", че са трудно досегаеми. В действителност малките флегматици имат богато развит вътрешен живот, те премислят задълбочено всяка казана дума, независимо от привидното им спокойствие. Те са много работоспособни, трудолюбиви и постоянни. Погрешно е да се смята, че флегматикът е мързелив или незаинтересован към обкръжението си.

Препоръки: Такъв тип деца би трябвало да бъдат насочвани от родителите да откриват различни занимания, които им носят удоволствие. Веднъж открили ги, те са способни дълго време да се отдадат на тях. Навиците и интересите, които се създадат у тези деца, остават за дълго и са изключително трайни - понякога се запазват до зряла възраст. Препоръчително е да се насърчават към подходящи спортни занимания - туризъм, разходки в парка, които да компенсират тяхната недостатъчна природна подвижност.

Меланхоличен тип

Децата с меланхоличен тип темперамент са особено чувствителни и деликатни. Този тип темперамент се нарича още "слаб тип нервна дейност". При тях е повишена чувствителността и реактивността спрямо външни дразнители - тези деца могат да се изявяват като емоционално раними, раздразнителни, плачливи. Те са твърде стеснителни, плахи в отношенията, които изграждат и трудно понасят всякакви нервни напрежения. При неправилен подход от страна на родителите (прекомерни изисквания, твърде критично отношение или  възприемане на чувствителността им като разглезеност или капризност) подобен тип деца могат да развият неврози.

Препоръки: При тях трябва да се поощряват всякакви опити за проява на инициативност и самостоятелност. Препоръчително е да се включват в колективни детски игри, както и в занимания с животни. Можете да вземете домашен любимец - другар за вашето плахо дете, което ще му помогне в изграждането на умения за общуване. От спортните занимания особено подходящи като закаляващо средство са плуването и водните процедури, които да укрепят нервната му система.

Не трябва да забравяме, че при един и същи човек при различни условия могат да се наблюдават черти, свойствени на различните темпераменти.

Автор: Веселина Величкова, психолог