Светът на детските рисунки

За щастие, потапянето в душата им е възможно с помощта на творчески изяви – като рисуването, например. Опознайте света на детските рисунки от разговора с психолога Мария Петричева, за да разгадаете какво чувства мъникът.   

Мария Петричева е психолог в „Детската стая“ с близо 15 години опит в индивидуалното и групово консултиране на деца и възрастни, психодрама асистент, привърженик на лаканианската психоанализа към БОЛП (Българско общество за лаканианска психоанализа). Автор е на проекта „Детската стая“ – терапевтично пространство за деца и юноши, индивидуално консултиране и арт-ателиета за деца с фокус върху свободното творчество, творческия и езиков потенциал и комуникацията. Тел. за контакт: 0877/ 52 46 45, Facebook – Детската стая, https://mpetricheva.wordpress.com/.

Г-жо Петричева, рисунките са врата към емоционалния свят на децата. За какво още са показател те?

Обикновено децата от всички възрасти използват рисуването като част от играта и така се развиват, изразяват впечатленията си, конструират себе си по собствен уникален начин. В детските рисунки могат да бъдат изобразени фантазии, страхове, актуални теми, неща от живота на детето, които са му направили силно впечатление. Същевременно рисуването отразява и развитието на малчугана. Например, драсканиците са характерни за по-малките деца, на две-три-годишна възраст. На 4-5-години детето може да говори за нарисуваното. По-нататък се проявява разбирането за пространство (небето и слънцето са в горната част, тревата – в долната) и т.н.

„Рисуването може да има мощен терапевтичен ефект не само в кабинета на психолога, но и у дома, когато детето придава форма на неизказаното, „извежда“ от себе си навън нещата, които са го развълнували.”

Често срещан сюжет на творбите на малчуганите е семейството. Как изглеждат щастливите фамилии, нарисувани от невръстен Пикасо, и как –  тези, които изживяват трудности?

Важно е, когато се правят интерпретации на рисунки, да се имат предвид уникалността на всяко дете, неговата лична история, нещата, които харесва, средата, в която живее. Не бихме могли да правим сериозни изводи за отношенията в семейството само от една рисунка. Добре е с детето да се разговаря за нея, ако то няма против. Много информация носят и случайните коментари, които се правят по време на рисуване.

„Като цяло децата имат склонност да пропускат да нарисуват този, с когото са в конфликтни отношения. Там, където има ведрост и добро настроение, обикновено присъстват повече цветове. В изобразяването на значимите фигури има повече детайли. Разглежда се къде и по какъв начин детето рисува себе си в рисунката, какви са размерите на фигурите. По-голямата фигура говори за значимост, но също така в нея може да има заплаха. Рисувайки, детето само може да сподели какви са настроенията в семейството. Ако има допълнителни елементи, добре е да се види наситени ли са те със специфичен смисъл за детето.”

Издавa ли спотаени страхове присъствието на зловещи фигури в картините? Или е отражение на гледани филмчета?

Това е въпрос, който по подходящ начин може да се зададе на самото дете, но и не бива да се настоява, ако то не желае да говори. Страховете и притесненията на възрастния и тези на детето не са задължително едни и същи. Това, което притеснява големите, може да е нещо вълнуващо за малките. Ако малчуганът е овладял езика и има желание, той ще обясни каква е тази фигура, дали е зловеща, заплашва ли някого и с какво. 

„Не всичко може да бъде обяснено от детето и не всичко има нужда от интерпретацията на възрастния.”

Според американска класация, топ 3 на задължителните елементи на детските рисунки е съставен от: слънце, дъга и къща. Какви емоции стоят зад този подбор?

Погрешно е да се тълкува символика извън контекста на културно обособените символи от специфичната среда на детето, особено извън значението, което самото то влага в изображенията си. Обръща се внимание на често срещаните елементи, които се използват в различни рисунки. Слънцето, например, символизира майката, луната – бащата.

„Къщата символизира дома, семейството. Когато има ограда, тя може да се тълкува като липса на откритост към света, затвореност, подозрителност, но също и на нужда от защита. Наличието на прозорци говори за откритост, общителност.”

Каква е символиката на предпочитаните от хлапетата цветове?

По-тъмните цветове, както и липсата на повече багри, могат да отразяват тенденции на потиснатост. Докато пъстрите рисунки изразяват жизненост, веселост. Една бедна на цветове и детайли рисунка със схематични изображения би могла да е знак, че нещо притеснява детето. Но, отново подчертавам, че на детското творчество се гледа комплексно – възраст на малчугана, интереси и предпочитания, ниво на овладяване на езика, развитие на фината моторика, отношението на възрастните към неговите занимания и т.н.

„Рисунките могат да свидетелстват за психичното развитие на детето, но също за актуални за него теми, образи, които са го впечатлили. Те са средство за развитие, изразяване и комуникация. Би било чудесно възрастният да се интересува и дори да участва, ако бъде поканен, в процеса на детското творчество.”

Текст върху рисунките:

Автор: Дара, 10 г.

Интервю на: Ива Лалова