Самостоятелни игри – мисията възможна - Кенгуру

А участието на мама и татко в процеса на игра има своята роля в научаването и усъвършенстването на нови знания и умения. Как да постигнем самостоятелното занимание и какво трябва да направим преди това да се случи обаче, вижте в следващите редове.

Подбирайте правилно

Децата трябва да бъдат научени да играят с играчки. А за целта е важно да ги подбираме правилно. Изберете играчки не само според възрастта, но и според интересите на детето. Не забравяйте, че децата обичат да играя с предмети от бита – саксии, буркани или кутии, и не прекалявайте с ограниченията, стига безопасността да е гарантирана. Ако нещо постоянно се забранява, интересът ще изчезне и тогава ще трябва вие да забавлявате.

Помислете за броя на играчките

Многото играчки не са за предпочитане. Детето не може да развие въображението си, когато е претрупано с предмети, което означава, че няма нужда да измисля нищо ново.

Оставете няколко играчки и приберете останалите за известно време. След месец те могат да бъдат сменени или добавени към старите, и тогава ще се възприемат като нови.

Насърчавайте интереса

Децата обичат да изследват. Това не означава, че трябва да оставите детето да отвори кухненския шкаф и да играе със стъклени купи и чинии. Вместо това, можете да му дадете да изследва рафта с дрехи или специално да отделите 1-2 кутии или рафтове, където ще има интересни и безопасни неща.

Развивайте въображението

За да може едно дете да играе самостоятелно с интерес и да не се нуждае от постоянна компания, е необходимо да се развива въображението му.

Не забравяйте да четете книги и да разказвате приказки заедно. С тяхна помощ детето се научава да фантазира. Ако вече може да говори, си струва да го насърчите да разкаже историята или приказката, която сте прочели заедно.

Можете да го насърчите и да рисува, да прави фигурки от гипс или да прояви творчество с гланцово блокче или пластилин. Не забравяйте, че всичко това развива въображението и стимулира фантазията.

Ами ако не иска да играе само́?

Умението за независима игра допринася за развитието на мисленето, речта, въображението, помага за по-добрата адаптация в обществото.

Ако детето не иска да играе само́ и винаги търси вашата компания, може би има причини. Сред най-често срещаните от тах са:

• неувереност;

• постоянна намеса на родителите в играта (особено ако възрастните често коригират детето);

• неразвито въображение;

• липса на внимание от страна на родителите;

• сериозни промени в семейството (развод, преместване, нова детска градина);

• липса на свободно и тихо място, където детето да играе;

• изобилие от играчки.

Нужда от постоянна компания

Понякога детето играе само́, но има нужда от присъствието на възрастен. Ако се случи така, че мъничето не иска да остава само́ в стаята и да се занимава само́, можете да опитате игра  на криеница. Това ще помогне на детето да придобие увереност, че възрастният не изчезва завинаги и след кратко време винаги се връща.

Може да отнеме много време, преди детето да се научи да играе самостоятелно. Основното е, че ще се случи. Но дори едно самостоятелно дете има нужда от родители. Не трябва да забравяте за това и определено да отделяте малко време всеки ден за съвместни игри.

Автор: Нели Христова