Ролята на бащата в живота на момичето - Кенгуру

В негово лице ще видим положителните и отрицателните черти и на двамата. Така ще сме наясно, че само ако приемем изцяло себе си и човека до нас, ще приемем и децата си.

 

Бащата и дъщерята

Бащата трябва да е авторитетната фигура, която поставя границите в семейството. Търпение, отговорност, достойнство и целеустременост – това са все качества, присъщи за мъжа. И тях момичето би трябвало да усвои от баща си. Връзката на детето с мъжа се установява между третата и седмата година.

 

Вяра в себе си

Поведението на мъжа и отношението му към момиченцето ще изгради вярата в собствената личност, или ще постави основата на една разклатена вяра в себе си; ще изгради самооценката (ниска или висока) и не на последно място – ще изгради модел за подражание у нея, към който тя (напълно несъзнателно) ще се придържа през целия си живот. Бащата е първият мъж, когото тя среща, затова и впоследствие ще търси неговия образ у всеки следващ. Или ще се опитва да запълни празнотата, която той е оставил у нея.

 

В този ранен период се проявява и комплексът на Електра. Тогава младите дами се опитват да привлекат вниманието на бащите си и с тази цел прибягват до всевъзможни похвати. Тук вече идва ролята на мъжа. Ако той обръща внимание на дъщеря си, показва ѝ любовта си, казва ѝ, че е умна и красива, то тя ще възприема себе си като такава. Ще научи, че заслужава любов и ще търси и партньор, който да има сходно отношение в бъдеще.

 

Идеал

Но бащите трябва да бъдат много внимателни. Ако детето прекалено идеализира в съзнанието си образа на мъжа, то като зряла жена ще търси точно този образ, но няма да го открие. Нерядко такива жени остават самотни през целия си живот.

 

Физическа и емоционална липса

От другата страна са: отсъствието (не само физическо) на бащата в живота на детето, неразбирането и/или дори подигравателното му отношение. Подобно поведение кара момичето да усеща, че не е достатъчно красиво, умно и т. н. В резултат на това се превръща в млада жена с ниско самочувствие.

Обикновено още в тийнейджърските си години започва да изпитва притеснение от компанията на момчетата. Несъзнателно се стреми да избягва контактите с другия пол. Това може да доведе до дълготрайна липса на интимни взаимоотношения.

Някои момичета изпадат в другата крайност. Успели веднъж да преодолеят притеснението си, те се впускат в множество безразборни връзки, с цел да привлекат интереса на отсрещната страна. Това се случва, тъй като потребността от внимание при тях е много голяма (дефицит, който не е запълнен от бащата). Вследствие на това поведение произтичат други проблеми в интимните взаимоотношения.

 

Защо отношението на майката към бащата е важно?

Безспорно физическата липса на бащата ще окаже своето влияние върху детето. Но не по-малко негативен ефект би имало вашето отрицателно отношение към съпруга ви – независимо дали той е част от семейството, или не.

Ако вие, като майка, не сте склонна да приемете бащата на децата си, то вероятно несъзнателно ще проектирате разочарованието или гнева си от него към тях. Вероятно това ще ги накара да се почувстват отхвърлени.

Освен това, ако вашето отношение към мъжа у дома е лошо, то и на момичето ви (макар че важи и за момчето) ще е такова. Това на едно подсъзнателно ниво също води до отхвърляне, защото детето отново отрича част от себе си. Ето защо и ролята на бащата в живота на малчуганите започва с майката.

 

Отглеждането на деца е голяма отговорност. Тя трябва да бъде поделена между всеки от родителите. Създавайки семейство, вие създавате своето продължение. Обичайте това продължение, ценете го, подкрепяйте го, показвайте му колко е значимо, но поставяйте и граници. В немалка степен от това зависи неговото бъдеще.

 

Мнение на специалиста

Теодора Пампулова, психолог:

Бащата трябва да има активна роля в грижите за бебето, независимо от пола му, още от самото раждане. Тогава се създава връзката между тях, настъпва свързването.

Трябва да се има предвид и това, че прекалено обсебващите бащи нанасят също толкова големи вреди върху психиката на момичето, колкото и отсъстващите.

 

Автор: Нели Средкова

Консултант: Теодора Пампулова, детски психолог, координатор на ДПБ за гр. Пловдив и областта