Ревността между децата

Егоизъм ли е обаче ревността на детето, проява на лошите черти на характера му, или зов за повече любов?

С появата на бебето у по-голямото дете се зараждат завист, болка, усещане за отхвърленост и желание за съперничество. Вниманието, любовта и грижата на родителите занапред ще трябва да бъдат споделяни с новия член на семейството. Именно затова детето започва да възприема бебето като заплаха, дори и самото то да получава достатъчно внимание от своите родители.

Появява се ревността. Нея можете да откриете както в плача през нощта, така и в нежеланието на детето да споделя вещите си с бебето. Тя може да бъде скрита, но и агресивна. Обикновено е насочена към по-малкото братче или сестриче, но при някои деца тя личи единствено в поведението към родителите.

Агресивната ревност може да се изразява както в нежелание на по-голямото дете да споделя вещите си с по-малкото, така и в постоянно раздразнение. Възможно е дори то да хапе или удря по-малкото дете, преструвайки се, че си играе с него. Когато ревността на детето е  насочена към родителите, то става по-раздразнително, започва да изисква повече внимание от тяхна страна, пренебрегва мнението им и т.н.

Нерядко, ако децата са били наказвани за ревността си, те продължават да изпитват това чувство, но го таят вътре в себе си. Скритата ревност може да се изразява под формата на плач, повишена тревожност, проблеми със съня, дори напишкване през нощта. Прикриването на подобно чувство би могло да окаже силно отрицателно влияние върху психиката на детето, ето защо е важно родителите да подхождат с разбиране към него и да го насърчават да споделя своите чувства.

Как бихте могли да помогнете на детето да преодолее своята ревност

Бъдете честни

Разкажете на детето си за бебето още преди неговата поява. Опишете му всички промени, които предстои да се случат, за да може то да бъде по-подготвено. Кажете му какво влияние ще имат предстоящите събития върху него, но го уверете, че то ще получава необходимото внимание от ваша страна. Говорейки с него за случващото се, вие ще му покажете, че разбирате състоянието, в което се намира. Така то ще знае, че има вашата подкрепа, а впоследствие само ще започне да говори с вас за своите чувства и емоции, вместо да ги таи в себе си.

Приобщете го

Направете детето си част от бременността. Пазарувайте бебешки дрешки с него, позволявайте му да се докосва до вас, за да усеща как бебето рита, разгледайте заедно неговите бебешки снимки. След като бебето се роди, можете да се опитате да приобщите по-голямото си дете към своите ежедневни дейности, свързани с обгрижването на по-малкото. Можете също така и да му възлагате дребни задачи, които да го накарат да се чувства значимо – например, би могло да проверява дали бебето спи. Вероятно детето ви би се чувствало по-рядко отхвърлено, ако го включвате в различни общи занимания.

Не реагирайте на ревността с гняв

Не отхвърляйте чувствата на детето си, а разговаряйте с него за тях. Ако видите как удря или хапе по-малкото си братче или сестриче, реагирайте, но не го наказвайте! В противен случай то ще започне да потиска ревността си. В момента вашето дете се чувства отхвърлено, а ревността му е неговият начин да покаже съпротивата си към обстоятелствата. Ваша задача е да го накарате да се чувства ценено и обичано.

Обръщайте достатъчно внимание на всяко от децата

Всяко едно от децата ви има нужда от вашата грижа. Не пренебрегвайте първородното, само защото имате твърде много ангажименти с бебето. По-голямото ви дете има нужда от вниманието ви и от вашата любов. Има нужда да се чувства специално. Показвайте му, че е такова всеки път, когато останете с него.

Независимо от реакцията на детето ви по отношение на вас или на бебето (агресия, апатия или тревога), в този момент то се чувства изплашено, наранено и необичано. И само вие сте в състояние да му дадете любовта, от която се нуждае.

Съвет от специалиста

Теодора Пампулова, детски психолог

При появата на новороденото голяма част от децата проявяват желание възрастните да ги възприемат като много по-малки, като бебета. Това е съвсем нормално, но не бива да продължава дълго. По-голямото дете може да поиска да пие мляко от шише, както прави бебето, да започне да се цапа повече, да говори  по„бебешки“, да търси помощ за справяне с елементарни неща, които досега е вършило само и без проблем. Най-добрият вариант е родителите да удовлетворят това „странно“ за тях желание на детето и то да бъде бебе поне за малко. Това може да бъде дори една забавна игра. Често, обаче, детето само скоро се отказва от тези бебешки занимания, защото те са безинтересни, скучни и монотонни. Родителите трябва често да напомнят на по-голямото си дете колко много неща вече може да прави само и да изтъкнат малкото неща, на които са способни бебетата. Така по-голямото дете ще се почувства по-уверено в себе си и ще пожелае да бъде закрилник на бебето, а не негов съперник за любовта на родителите.

Автор: Нели Средкова

Консултант: Теодора Пампулова, детски психолог, координатор на ДПБ за гр. Пловдив и областта

Тел.: 0879/586-268, e-mail: teodora_pampulova@abv.bg