Разведени с деца

Визитка

Цветелина Зидарова е детски психолог, семеен консултант.

За контакт: 0898/45-68-42, tcvetelina.atanasova@gmail.com

Цветелина, защо появата на детето е повратен момент в живота на партньорите?

Когато ставаме родители, се отключват нови „кожи“ – на Майка и Баща. Казвам кожи, защото това е една нова идентичност, в която ние влизаме. Тя е непозната за нас самите, а още повече за партньора ни. Тук са събрани нашите пасивни и активни познания за това какво е да бъдеш родител, как се грижиш, как се свързваш.

Кога родителите започват да се връщат към старите си роли – на Мъж и на Жена? И по-важният въпрос – как става това връщане?

Колкото по-самостоятелно става детето, толкова повече време можем да прекараме в нашата стара кожа, онази, която познаваме цял живот. Времето, в което мъжът и жената остават сами, когато общуват или проявяват различна форма на интимност, е времето, в което се подхранва връзката им. Връщане може и да няма, защото още от самото начало партньорите са намирали време за тези роли или пък защото не са успели да влязат в родителските роли. А понякога може и е много трудно връщането, тъй като е възможно новата кожа да донесе повече смисъл на някой от партньорите.

Къде е мястото на бабите и дядовците в пространството на новото семейство, ако всички съжителстват в близост или заедно? Понякога забелязваме как бабата иззема нечия роля, обикновено тази на Бащата. Оттук идват не само редица проблеми между родителите, но и представите на детето за функционирането на семейството се изкривяват.

Всякакви сценарии са възможни тук. Съгласна съм, че често се замества един от родителите – Бащата. Също така обаче може да се замести и майчината роля. Когато една Майка живее със своя родител, самата тя влиза в ролята на нечие дете и това се усеща от най-малките. В спомените си, когато пораснат, споделят, че баба им е била по-отговорна, по-властна, по-грижеща се. Основната възпитателна и обгрижваща роля е на родителите. А бабите и дядовците са там, за да подкрепят децата си да бъдат на свой ред добри родители, а не да ги изместват.

Много често единият родител разпознава другия зад мимиките, жестовете и действията на детето. Обикновено това се случва в негативен контекст, а майката/таткото дори не прикрива отношението си. Какви са последствията за малчугана от подобно поведение?

Детето е една уникална комбинация от двамата си родители. То възприема модели на поведение от тях. Когато майката и бащата са в конфликт и се борят с наместването на новите роли, или вече са се разделили, припознаването на чертите на другия в поведението на детето може да бъде болезнена. За съжаление то не може да види борбата между Мъжа и Жената, а чува и усеща упреците към себе си и идентичността си. Това формира неговата самооценка и нагласата му към конкретните причини за негативните коментари. Когато критикуваме другия родител, ние трябва да знаем, че детето носи част от този родител в себе си и ако има негативна нагласа, то тя може да се пренесе като вътрешен конфликт и в него самото.

Важно ли е за детето някой да изпълнява ролята на Баща, независимо кой ще е (брат, баща на майката или друга мъжка фигура)? И ако да, защо?

Много е сложна тази връзка и не може да бъде толкова лесно заменена от друг човек. Всеки човек търси да познава корените си, гените си, „Кой съм аз?“. Много е важен разговорът за бащата – кой е той, защо го няма, какво е характерно за него и т.н. Ние имаме специално място за всеки от родителите си – дори и отсъстващ, бащата е баща. Ако него го няма, то детето ще има нужда да намери свой образ за мъжка идентичност – особено за момчетата е много важно. Това е въпросът „Какво е да си мъж?“. За момичетата е също много важно влиянието на бащата, защото това е образът на партньора, примера за партньорските взаимоотношения. Не може да бъде просто някой друг мъж. Този мъж трябва да е във взаимоотношения с жена, как се грижи, как защитава. Бащата трябва да го има дори и само в разказ, облечен в думи и история.

Интервю на: Нели Средкова