Ранното развитие, кооперативите и детските градини

Все по-често започваме да чуваме за важността на ранното развитие не децата, за важността на семейната среда през тези първи години, за това, че е необходимо детето да се чувства сигурно и защитено. Децата повече от всеки от нас имат нужда да живеят в среда, която да им дава възможност свободно да се изразяват, да ги подкрепя в тяхната различност и да им осигурява достатъчна стимулация, за да може всяко от тях, със собствени темпове, да развива заложения в него потенциал.

Интересно е колко много време, усилия и средства, ние родителите, отделяме за избора на гимназия или университет и колко малко проучвания правим, за да решим в коя ясла или градина да запишем детето си. А не си даваме сметка, че именно тези първи срещи с „училището" ще окажат влияние върху по-нататъшното отношение на детето към цялостния процес на учене.

КАКВО Е РОДИТЕЛСКИ КОООПЕРАТИВ?

Кооперативът е организация с нестопанска цел, ръководена от родителите. Първият родителски кооператив възниква в САЩ в началото на 90-те години. От тогава до днес броят им се увеличава. Появяват се във Великобритания, Холандия, Франция, Нова Зеландия, такава форма за отглеждане на децата става все по-популярна, а в някои страни е подкрепяна от държавата. Вече и у нас можем да се похвалим със съществуването на работещи кооперативи, в които групи от ентусиазирани майки, в желанието си да откликнат на нуждите на децата си по най-добрия начин, се събират, поемат и разпределят помежду си многобройните задължения, които съпътстват отглеждането, възпитанието и обучението на децата.

АЛТЕРНАТИВА ЛИ Е РОДИТЕЛСКИЯТ КООПЕРАТИВ?

Необходимостта от осигуряване на добра грижа за децата и невъзможността да си позволят частна детска градина подтиква родителите да търсят алтернатива. Алтернатива както на държавните, така и на частните детски градини.

Всеки знае, че детето има нужда от период на адаптация. В държавните, а и в голяма част от частните градини, под адаптация се разбира една седмица детето да седи до обяд и се приема, че след това то се е адаптирало и започва да посещава градината целодневно.

КАК ИЗГЛЕЖДА ТОВА В ОЧИТЕ НА ДЕТЕТО:
„ Мама ме изпрати на това непознато място. Каза ми, че тук ще ми хареса и че ще се забавлявам, но не съм много сигурен дали ще е така. Мама каза, че онази леличка е учителката. Каква ли е тя? Дали е добра? Ще се занимава ли с мен? Кои са тези непознати деца? Никога не съм виждал толкова деца накуп! Дали ще ме харесат? Дали ще си играят с мен, или ще ме бият? Страх ме е. Никак не съм сигурен, че тук ми харесва. Мамо! Не ме оставяй! Толкова ме е страх, че ми се плаче.". И обикновено детето се разплаква, майката излиза, затваря вратата и прекарва цялото време, в което е отделена от детето, в мисли дали то е добре, как се чувства и как ли се грижат за него.

Болезнената раздяла с майката е нещо, което не можем да избегнем, детето трябва да я изживее, но наша роля, като родители, е да я направим възможно най-поносима.

Аз съм логопед и като такъв съм работила в различни държавни и частни детски градини. Наблюденията ми от тях са, че децата изживяват голям стрес при внезапното отделяне от майката. Те плачат и са тревожни през по-голямата част от времето. Постоянно питат кога ще дойде мама. Моето дете посещава един от родителските кооперативи в София. Имах възможност първите две седмици да прекарам известно време в кооператива, заедно със сина ми, докато той свикне с обстановката, децата и учителя, а и сега давам дежурства два пъти в месеца.

Той също мина през период, в който плачеше, когато го оставям, но това траеше по 5-10 минути и след това започваше да играе с децата. Децата в кооператива се адаптират много по-лесно, болезнената раздяла я има, но тя е сведена до минимум.

КАК ВЪЗНИКВАТ РОДИТЕЛСКИТЕ КООПЕРАТИВИ?

В много от случаите родителските кооперативи възникват първоначално като групи за игра. Група майки, които споделят еднакви възгледи за родителството, се събират с децата си 1-2 пъти седмично и всяка от тях подготвя занятие. Постепенно с порастването на децата и техните нужди, майките започват да търсят място, където да могат да оставят децата си, за да започнат отново работа. Така се променя и предназначението на кооператива и започват да се търсят варианти за разширяването му и превръщането му в място за отглеждане, възпитание и обучение на децата в близка до домашната среда. Обикновено това е апартамент или малка къща, обзаведена семпло, но напомняща домашния уют. Така детето се чувства все едно е на гости на свои приятелчета, а мама може да идва и да си отива, когато поиска.

С КАКВО РОДИТЕЛСКИЯТ КООПЕРАТИВ Е ПО-РАЗЛИЧЕН И КАКВИ СА ПЛЮСОВЕТЕ?

Кооперативът е гъвкав според нуждите на участващите в него семейства, позволява отглеждането на децата да става в близка до семейната среда и в малки групи. Дава възможност на родителите да участват активно в грижата за децата, да са част от учебния процес и да взимат сами решенията за програмата и начина им на обучение.

Родителският кооператив е сдружение от родители, които със съвместни усилия отглеждат децата си. Вариантите за това са много и изцяло зависят от участниците. Понякога родителите отглеждат бебетата от самото раждане, заедно и постепенно променят правилата според нарастващите нужди на децата. В началото може да не наемат учители и да ги отглеждат сами, като се редуват според заетостта си. По-късно могат да наемат учител, а родителите само да подпомагат процеса.

Всеки кооператив си създава собствени правила според желанията на участващите в него. Всички заедно взимат решенията за това каква храна да се яде и кой да я готви. Може да се наеме кетеринг фирма, може всяка майка да носи за нейното дете или една майка да готви за всички. Разходите за наем, отопление, ток, консумативи, учители се разпределят според броя на децата и броя на дните, в които детето посещава занятията.

Отглеждането на децата може да става от майките, които да се редуват и в зависимост от броя на семействата може да дежурат по 1 път в седмицата или 2 пъти в месеца. Родителите, които искат да си намалят таксата, могат да взимат по-активно участие и да компенсират с личния си труд. Може да се наеме учител, който да работи с децата, а майките да дежурат като помощен персонал, да се грижат за чистотата и за сервирането на храната.

НЯКОИ ОТ ВАС СИГУРНО ЩЕ КАЖАТ: „ДА, АМА АЗ МНОГО РАБОТЯ И НЯМАМ ВРЕМЕ."

Всеки има многобройни задължения, но е добре да се замислим за това какво влияние има ранното отглеждане на децата върху изграждането на цялостната им личност и какви възрастни бихме искали да станат. Когато изясним за себе си тези изключително важни въпроси, ще бъде много по-лесно да подредим приоритетите си и да намерим време за участие в бъдещето на децата си.

ЕТО КАК ОРГАНИЗИРАХМЕ НАШИЯ КООПЕРАТИВ?

Първоначално 3 майки решили и наели апартамент, в който да се събират с децата си и свободно да творят (да рисуват, моделират, пеят и т.н.). Постепенно те разработили центъра като място не само за техните хлапета, но и за външни и така ние с моя син започнахме да посещаваме мястото. Той беше на година и два-три месеца. Тогава всяка от тях в различен ден правеше разни интересни занимания за майките и децата. Аз също съм се включвала понякога. Децата обаче пораснаха, станаха на по 2-3 години и се наложи да мислим за вариант, в който не е нужно майките да стоят с тях, за да могат да започнат работа.

В момента сме 9 семейства и девет деца посещават кооператива. Те са на различна възраст - между 2 и 3,6 г. Различните деца имат различен график на посещение и не всеки ден са 9. Обикновено са около 7.

Всеки ден има учителка и майка, които се грижат за мъниците. Учителката подготвя различни теми и по тях работи с децата, учат песнички, моделират, рисуват, играят много и учат лесно, чрез играта. Майката подпомага учителката, когато има нужда, а през останалото време се грижи за чистотата и за сервирането на закуска и обяд.

Нито едно дете не се насилва да взима участие в занятието (да седи мирно), ако иска може да гледа, може да си играе с нещо друго тихичко или да отиде в другата стая. Когато е готово и изяви желание, може да се включи. Децата сами сервират и отсервират чиниите и чашите си, които са порцеланови, не пластмасови, а ако някой, без да иска, счупи нещо, го почиства сам. Помощта от страна на възрастните е минимална при всички дейности, децата са поощрявани да ги извършват сами - миене на ръце, обличане и т.н.

Майките имат график за дежурствата и график за готвенето. Всяко дежурство се заплаща. Графикът е съобразен с индивидуалните възможности на всяка майка. Имаме майки, които по-активно дават дежурства и по този начин намаляват таксата си, а имаме и майки, които не могат и не дават дежурства, но те се натоварват с други дейности, като пазаруване например.

Определянето на таксата става според дните, които детето е посещавало, броя на готвенията и броя на дежурствата.

Съставили сме си списък с правила за отглеждането на децата, кой кога се намесва, ако възникне спор, какви правила трябва да се спазват и т.н. Списъкът е доста дълъг и всяка дежурна майка се опитва да спазва тези общи правила.

Автор: Надежда Ножарова-Савова