Подражанието

Кога децата започват да подражават?

Човешките същества започват да имитират буквално от раждането си. Спомнете си вълнуващата история на Маугли от „Книга за джунглата“. Там малкото момченце бързо привиква да следва законите на джунглата и да се държи като животните. И за да оцелее, прави това, което и те. 

Новородените бебета, гледайки смееща се майка, започват да й се усмихват, опитват се да имитират думите и да повторят движенията й. Децата на 6 месеца имитират по-съзнателно. Те разбират какво ще разсмее мама и какво трябва да направят, за да може татко да ги вземе на ръце. Всичко това е свързано с разпознаването на образи и лица. Между 19 и 24 месеца децата започват да копират много от нещата, които виждат при възрастните. Това означава, че ако майката обича да носи обувки на високи токчета, то малкото момиченце също ще иска да го прави, за да прилича на нея. Ако таткото обича компютри, детето ще се вълнува от достъпа до устройства, компютърни игри, филмчета и др. Оттук и очакваните и неочаквани от възрастните бели като счупена козметика, загубени дистанционни, ключове, счупени устройства и др.

Самооценка

С натрупването на социален опит децата започват да подражават на братя и сестри, на връстници в детската градина и в училище, на това, което виждат в интернет и по телевизията – спортисти, певци, актьори, герои и др. Мъниците подражават, за да могат да оформят самооценката си, да бъдат харесвани, интересни и/или в крак с модата – т.е. да се впишат в групата, в класа или в обществото.

Как избират на кого да подражават?

Наблюдавайки поведението на децата, техните интереси и намерения, психолози установяват, че те не копират поведението на всички. А избират модели, които са по-привлекателни в сравнение с други.

• Бебетата имитират животни – ръмжат като тигър, лаят като куче и т.н. По-късно децата се идентифицират с приказен, фантастичен или герой от детско филмче. В избрания герой те търсят психологическа подкрепа, идеи и модел за разрешаване на трудности от ежедневието. Избраният персонаж притежава онези качества и умения, които на детето липсват в реалния живот. Вземайки името на някой друг и подражавайки чрез поведение и думи, дребосъкът започва да проявява и въпросните силни страни, притежавани от героя.
• С порастването децата започват да подражават на много по-сложни модели. Това е важно, за да могат да започнат да търсят отговор на въпроса „Кой съм аз?“ и да внасят съдържание в самооценката си. 
• Моделът, когото хлапетата избират да наподобяват, обикновено е силен, ясен и според тях полезен; трябва да бъде наблюдаван достатъчно често; поведението му да е одобрявано (от възрастни и/или връстници), а емоциите, които изпитва детето във връзка с имитирането – положителни (вълнение, радост, щастие, удовлетворение, гордост и др.).
• Тийнейджърите избират модели за подражание, които имат висок статус (успех, престиж), компетентност, популярност. Когато подрастващите имитират поведението на своя любим певец, актьор, геймър и т.н., но резултатите от подражанието са незадоволителни, моделът губи част от привлекателността си и може да бъде заменен с друг.

Какво да правим, когато малчуганът е избрал неподходящ модел?

Възрастните започват да се тревожат, че детето избира неподходящи модели за имитация, без да разбират, че те могат да се окажат полезни при изграждането на идентичността. Често децата започват да се държат като някого от своите връстници или приятели – говорят като тях, правят същите неща, искат подобни дрехи или започват да играят същите игри. Както вече споменахме, детето избира модели с характеристики, които му липсват. Така например привидно спокойното дете може да избере по-активен връстник, защото има нужда да се научи да отстоява себе си. Мъничето, което трудно намира приятели, може да избере за модел този, който има чувство за хумор, за да се впише в групата от връстници. Същото се случва и тогава, когато детето имитира известни личности.

Виждаме ли, че малкото човече подражава, е важно да научим защо този образ е привлекателен, да си набавим възможно най-много информация, а не да го отхвърляме веднага. Може би детето иска да има силните страни на този образ, които му липсват.

Автор: Теодора Пампулова

Детски психолог, координатор на Дружеството на психолозите в България за гр. Пловдив и областта.