Първите страхове
Децата се страхуват и родителите често не знаят откъде идва този страх. Страхът и неговите прояви са характерни за всички фази на развитие - още от ранна възраст, когато страхът от непознати е най-често срещан при кърмачетата, страхът от раздяла и нощният
Децата се страхуват и родителите често не знаят откъде идва този страх. Страхът и неговите прояви са характерни за всички фази на развитие - още от ранна възраст, когато страхът от непознати е най-често срещан при кърмачетата, страхът от раздяла и нощният страх е типичен за по-малките деца, страх от болка, страх от животни - кучета, паяци; страх в училище, страх в пубертета и пр.
Какво е страхът? Как се поражда? Защо децата се страхуват? От какво са продиктувани страховете? Ние ли сме виновни за това? Детето ли се ражда страхливо или родителите му предават своята собствена плашливост? Как да помогнем на собствените си деца да преодолеят това чувство?
Нормално е да си задавате тези въпроси, когато виждате как вашето съкровище мръщи челце, дърпа се, плаче, пищи, притиска се във вас безпомощно и т. н.
Обикновено плашещият обект в повечето случаи е безобиден - това може да е вашата приятелка или съседката от горния етаж, кученцето на съседите, звукът от фойерверки, непознати обекти и предмети, които детето все още не познава достатъчно добре. Всичко това пречи на чувството му за сигурност. Понякога то може да се изплаши и от своите баба, дядо, леля, ако не е имало контакт с тях по-дълго време.
Страховете
Когато детето е по-малко, трудно можем да разберем откъде идва този страх. Не можем да си обясним защо в един момент то се смее, а в следващия се разстройва. Случва се понякога дори и много близки хора да са причината за внезапен страх - например, ако се появите с нова прическа или си смените цвета на косата, това може да предизвика нежелана реакция - детето се стряска, дърпа се, не може да асоциира, че личността пред него е всъщност неговата мама или татко. Необяснимият плач или внезапното разстройване на вашето мъниче не бива да ви стряска, защото това е нещо съвсем естествено. Още от много рано у децата започват да се появяват т. нар. „първи страхови състояния".
Причината
Намирайки се изцяло в обкръжението на своите родители, заобиколено от близки лица и предмети, вашето бебе не може да приеме изведнъж появата на нещо ново, чуждо или непознато. Съвсем нормално е то да се почувства застрашено. Затова и реакцията му е твърде първосигнална, задейства се вроденият му инстинкт за самосъхранение.
Кои са първите страхове на децата? От какво са продиктувани? Има ли начин да им помогнем да се справят с тях? Какво трябва и какво не трябва да правят родителите? Прочетете следващите редове, може да ви е от полза.
Страх от непознатото
От първите месеци на живота детето и родителите се намират в един много малък, особен свят. Всичко се върти около нуждите и потребностите на малкото. Дните преминават еднообразно - в хранене и повиване. Едва след няколко месеца нещата се променят. С порастването на малкото сякаш светът отново се връща в предишното си състояние, а родителите постепенно започват да се връщат към предишните си навици и задължения. Детето расте и разширява своите възприятия и интереси, отправя закачливи погледи, започва да контактува с чужди хора, закача се, усмихва им се. Това е периодът, когато грижите могат да се поверят на някой друг - баба, близка приятелка или бавачка.
Никой не може да си обясни, обаче защо изведнъж вашето съкровище започва да се държи по-особено, когато се появи „чуждият" човек. Дали това е ваш близък, който не ви е посещавал скоро или приятелка, която не сте виждали отдавна, случаен човек на улицата или мил съсед, няма никакво значение. Всички са еднакво непознати и чужди за детето и представляват потенциална опасност за него, нарушават и заплашват личното му пространство. Досегът му с непознатото предизвиква чувство за несигурност и страх. Обикновено то започва да плаче, извива се, протяга ръчички към майката или бащата, понякога пищи, дърпа се. В тези случаи обичайните средства за успокоение не помагат, опитите да му отвлечете вниманието също са безрезултатни. Такава случка е еднакво неприятна за всички - от една страна за детето, което се чувства застрашено, а от друга - за родителите, които се опитват хем да го утешат, хем да оневинят „другото" лице. Всъщност, преодоляването на тази неловка ситуация може да стане едва, когато разберем, че страхът от непознати е често срещан в тази възраст. В това няма нищо странно или тревожно,защото е един нормален етап от развитието на децата. Разбира се, не всички деца се страхуват еднакво силно от непознати. До голяма степен страхът е продиктуван от самата ситуация, от начина на реакция на родителите, от характера на самото дете. Според специалистите, около средата на първата година се достига до такава степен на развитие, при която кърмачето придобива по-голяма яснота за появата и оттеглянето на хора около него и тяхното значение за неговия живот.
В зависимост от ситуацията и обстановката, новото може да се възприеме по различен начин, като смесица от страх и любопитство. Например, докато пазарувате в магазина, разхождате се в парка, возите се в градския транспорт и пр. вашето съкровище иска да пипне всичко, закача се с хората, дърпа ги за дрехите, радва им се, смее се, докато се разминавате с тях. Чак, когато някой се опитва да отговори на закачката или се приближи прекалено бързо, любопитството може да премине в страх. Сближаването трябва да става постепенно, а детето трябва да опознае добре субекта (обекта) срещу себе си и едва тогава да започне да го възприема като част от неговия свят. Вашето дете ще се чувства по-сигурно, ако при среща с нещо ново може да участва в определянето на темпа и вида на сближаването. Малките деца обикновено прилагат активни начини на действие при запознаване с нови неща. Вземат предмети в ръка, хвърлят ги и отново ги взимат, въртят ги, разглеждат ги от различни страни, понякога ги опитват, възпроизвеждат шумове и пр. По този начин се опитват да обхванат предмета с различни сетивни канали. След това отново и отново повтарят процеса. Това е техният начин за овладяване и опознаване на света. Предметите и явленията се изследват много внимателно, а това включва един по-обстоен, монотонен и обстоятелствен процес на изучаване. По този начин детето проучва и опознава заобикалящата среда, изграждайки впечатления въз основа на своите усещания.
Когато детето се среща за първи път с нещо ново - човек, непознат предмет, чужда обстановка или среда, то трябва да разчита на обратната връзка с майката или друг близък човек. Чрез израза на лицето ви, тембъра на гласа ви и езика на тялото, мъничето се уверява дали се задава опасност. В зависимост от резултата, то реагира по-скоро боязливо или любопитно. Вие сте неговият първи ориентир в този странен свят на чувства и емоции. Обратната връзка има две значения. От една страна, детето набира информация, за да може да прецени реалността - Мама знае, тя има опит. От друга страна, по този начин то става по-наясно и със своите собствени чувства - Страх ли ме е? Желая ли да приема новото?
Майката може да окаже голямо влияние върху изживяването и реакциите на кърмачето и като привлича вниманието му върху действителни опасности, и като му предава своята интуиция. Това е вид манипулация, но тя е неизбежна, защото чувствата на малкото все още са твърде многозначни. Това не означава, че детето няма собствени чувства. Просто е твърде малко, за да може да разбере и прецени дадена ситуация. Обикновено реакцията му е първосигнална - смее се, плаче, дърпа се, крие лицето си с ръчички и всичко това е израз на емоция - жестовете и мимиките са начините, чрез които то отговаря на света около себе си. Да упражнявате контрол върху чувствата на вашето дете или да правите опити да преиначите определена случка не е правилен подход.
Когато детето падне или се удари, много често родителите се смеят изкуствено, в опитите си да предотвратят разплакване. В случая една успокоителна прегръдка или милувка би била по-полезна. Не трябва нещо неприятно или отблъскващо да се превръща в атракция. Помогнете му да разбере своите собствени усещания, за да може по-късно, когато порасне, то да бъде в съзвучие със себе си и така да разбере кога нещо му пасва или не.
Вглеждайки се в родителите си, детето възприема определени модели на поведение, които прилага при появата на нещо ново и непознато. Тези първоначални представи определят кое е познато или непознато, плашещо или неплашещо. Този ранен опит в течение на годините ще се преосмисля, променя и усвоява по нов начин - в детската градина и училище, в клубовете, в университета и на работното място порастващото дете ще има възможност да контролира своето поведение по различен начин, в зависимост от ситуацията, обстановката и средата.
Как да помогнете?
- Детето трябва да познава и други близки лица (освен майката), които да се грижат за него. Така ще се чувства спокойно и сигурно - баба, дядо, бавачка.
- Кърмачето не трябва да се пренатоварва с непознати впечатления. Трябва да бъде насочвано бавно и постепенно. Оставете го да действа само! То има свои начини, които му помагат да се „запознае" със света.
- Да се приложат различни методи, чрез които да се направи връзката между ново и старо, познато и непознато.
- Родителите трябва да са наясно и със своите собствени чувства към непознатото - положителни и отрицателни.
Страх от раздяла
Всички знаят какво се случва, когато едно малко дете изненадващо е оставено от майка си само с друг човек. Например, ако майката трябва спешно да отпътува или има неотложни ангажименти. Детето плаче с глас и е отчаяно. Плачът е израз на болка, но и на огорчение и възмущение. Това е неговият зов, чрез който се опитва да накара майката да се върне. Обикновено, когато е разстроено, трудно може да се успокои, а утешителните думи не помагат.
Когато се случва за първи път, раздялата е еднакво болезнена и за майката, и за детето. Обикновено е съпроводена с чувство на вина у майката. Тя е неспокойна, нервна, често звъни по телефона, за да се осведомява как е нейното бебче, дава наставления, случва се и да плаче. Опитът лекува и с течение на времето и двамата ще свикнете.
Най-уязвими и най-засегнати от раздялата са децата между шестия месец и четвъртата година. Бебетата под шест месеца още не разбират значението на раздялата и затова не се чувстват застрашени. При по-големите до голяма степен вече има изградено понятие за време и затова обикновено търсят сами начини да се утешават (мама и татко ще се върнат, когато се събудя от сън, когато се стъмни или когато малката стрелка на часовника стигне до долу). Ако периодът на раздяла е по-продължителен - например един или два дни, детето започва да се примирява. То няма обяснение на ситуацията, чувства се празно и объркано. След известно време силата на чувствата намалява и преминава в меланхолия. Това състояние е много близко до отчаянието. Не се учудвайте, ако след няколкодневното ви отсъствие детето ви посреща с празен поглед. Това е напълно в реда на нещата. Та вие сте го оставили, нарушили сте доверието му! Не бива да се притеснявате, защото тази бариера бързо се преодолява. Връзката между вас си остава същата, просто трябва да компенсирате липсата си - прекарайте повече време заедно някъде сами, заведете го на разходка, купете му играчка, не спирайте да му говорите колко го обичате и как понякога мама има и други задължения. Тези малки хитрини ще възстановят баланса в отношенията ви.
Детето ще може напълно да преодолява раздялата с майката, ако в нейно отсъствие грижите се поемат от друго, по-близко лице, което то познава или с което е свикнало - баща, баба, дядо. Мъничетата, за които се грижат повече хора, са по-добре защитени от травми при раздяла, предимно защото те свикват с тези кратки периоди на отсъствие на майката. Според специалистите това е естествен процес в развитието на детето и колкото по-подготвено е то, толкова по-добре. По този начин децата са по-склонни да понесат и да се справят с по-късните страхове на раздяла, но това ги подготвя и за по-нататъшния живот в обществото, когато те стават част от определен колектив - в детската градина, на площадката, в училище, в алианса, на лагер.
В едно семейство и двамата родители трябва да имат равностойни роли при отглеждането и възпитанието на собственото им дете. Много често ролята на бащата се пренебрегва и той остава, като че ли, на заден план. Не се включва в ежедневните грижи, не създава ритуали в ежедневието, не успокоява. За сметка на това е зает повече с професионалните си задължения. Имайки предвид, че все някой трябва да подсигури семейния бюджет, това е и напълно естествено. Когато сте преуморени след дълъг работен ден, дори вечерното къпане, завиването за лека нощ и целувката са достатъчни.
Как да помогнете?
- Подгответе детето за предстоящата раздяла. Затова е добре да осигурите т. нар. „заместителни връзки" - колкото е по-малко, толкова по-лесно свиква с други хора.
- Детето винаги ще протестира срещу раздялата. В началото ви е ядосано, а след това става мълчаливо и тъжно, дори апатично. Най-добре е да познава и други хора, освен родителите си. Защото рано или късно всяко дете се сблъсква със ситуации на раздяла.
- Човекът, който замества майката, трябва да бъде на разположение на детето, да може да разчита на него. Затова контактите трябва да бъдат продължени и при евентуален развод на родителите връзката с бабата или дядото не трябва да се прекъсва, ако детето е свикнало вече с тях.
- Двамата родители трябва да носят взаимна отговорност за организиране ежедневието на семейството.
- Майката трябва да се избави от чувството си за вина. Понякога се налага да оставите детето. Затова наистина е добре да разчитате на някого, който ще се ползва с вашето доверие.
Природата на страха е необичайна, породена от различни ситуации, понякога предизвикана от на пръв поглед незначителни неща. Всеки от нас има своите страхове и това е нормално. А какво остава за децата? Особено за по-малките. Те започват постепенно, бавно и обстоятелствено да опознават света около себе си, изучавайки внимателно всеки предмет или човек. Не само видимия свят, но и света на своите усещания, емоции, чувства и страхове.
И така, майки и татковци, не се паникьосвайте, когато вашето съкровище внезапно започне да плаче при вида на друг човек или озовавайки се в непозната обстановка. Това са неговите първи страхове. Помогнете му да ги преодолее!
Автор: Милена Кожухарова