Първи клас - едно ново начало за децата

Наближава 15 септември - първият учебен ден. Мъниците тръпнат в очакване на важното събитие, което ги прави вече официално „големи хора". И родителите са развълнувани - тяхното бебче става ученик и заема своето място в света на възрастните. Да, този ден наистина е много специален за всички, но какво се случва след това.

До каква степен са готови 6-7 годишните за първи клас, какви трудности срещат и как ги понасят? Това са въпроси, които би трябвало да вълнуват родителите, за да успеят да вникнат в положението на малкия „голям" човек.

В ретроспекция да си припомним деня на децата в детската градина. Закуска, занимания по различни предмети, рисуване, пеене, обяд, спане, пак закуска и игра. С няколко думи - един доста наситен с веселба и приятни изживявания ден. В първи клас почти нищо не е същото. Учителките внимателно обясняват на децата техните права, както и задължения. Важно е обаче, родителите вкъщи също да ги напътстват, защото класната стая е един нов, непознат свят за тях, който ги обърква.

Една от най-големите трудности за дечицата е седенето на чина. Допреди няколко месеца, те са се търкаляли щастливо по килима в стаята на групата, а сега вече трябва да седят мирно на стол и чин. И то за цели 40 минути. Ето това дребосъкът не го разбира. Той се върти, разговаря със съседчето, чопли нещо в чантата си. Някои дори си носят любимата играчка и си я слагат на чина. За малките деца е изключително трудно да задържат вниманието си на едно място за повече от 15-20 минути. Не че го правят нарочно, просто им става безинтересно. Затова, в първи клас уроците, до голяма степен, са изградени с игрови похвати, за да ги усвояват по-лесно. Пазенето на тишина по време на час също е проблем. Децата се провикват, стават, разхождат се из стаята. Трудно свикват с вдигането на ръка и искането на разрешение.

Часовете в първи клас са пет, със задължителните междучасия. Първият час започва в 8:20 ч., а последният приключва в 12:30 ч. След това децата отиват да обядват. Това поне си е като в детската градина! В нашите училища, следобед се предлага занималня за първолаците. След като се наобядват, ги поема възпитателка, която се грижи за тях през втората част на деня. Задължително има почивка след обяда - около два часа, през които децата играят. В детската градина това е времето за спане, но на 6-7 годишните деца, сънят по-това време вече не им е необходим. Те предпочитат да играят. Много е важно хлапетата наистина да си починат и да се разтоварят, защото към 14:30 ч. започва писането на домашните работи. Възпитателката помага на децата да се подготвят за следващия ден, преговарят някои недоразбрани неща, общо взето децата учат още около два часа, пак с междучасия разбира се. Към 16:30 ч. отново излизат навън. Оттук насетне родителите започват да ги прибират. Най-добрият вариант е детето да си тръгне към 16:30-17 ч. То е прекарало 8 часа в училище, което си е цял работен ден. Много е важно, детето да не бъде записвано да учи нещо допълнително след приключването на занималнята. Почивката е повече от задължителна, защото малкият организъм не може да поеме повече информация. Някои амбициозни родители пращат децата на курсове по чужд език или музикален инструмент, което е твърде погрешно. Ако записвате детето на нещо, запишете го на спорт. То няма нужда, а и сили, да поеме още умствен товар. Но физическа енергия има. Когато са претоварени децата стават раздразнителни, кисели, почти е невъзможно да се съсредоточат. Чрез спорта, те си разтоварват главичките и изразходват натрупалата се енергия за игра.

Някои деца не посещават занималня. Баби, дядовци ги прибират преди или след обяда. Така детето се прибира в по-уютната за него атмосфера на дома и там подготвя домашните си, там играе. Има обаче един минус - то е само. В този смисъл занималнята е полезна и добра алтернатива, защото детето общува с връстниците си не само в учебна среда, а и в игрите, завързва приятелства. Ако не ходи на занималня, може да се почувства изолирано. Всичките му съученици остават заедно, само него го прибират. Затова, ако не е особен проблем, по-добре оставяйте детето на занималня, но го прибирайте навреме.

Друг важен въпрос са парите. Трябва ли да се дават на първолаците пари и колко? По принцип, в училищата се дава закуска на децата - мляко и кифла, отпусната от министерството на образованието. Обядът е с купони, които родителите заплащат и като сложат някоя ябълка, банан или сандвич в чантата му, на практика детето има осигурена храна през целия ден. Иначе казано, пари за това не са му нужни. От друга страна, не върви да пуснете детето си без пукнат лев в джоба, защото все ще му се допие сок, ще му се дояде вафла или чипс. Въпросът е, да няма възможност да прекалява с тези неща. Ако дадете на детето два или повече лева, бъдете сигурни, че цял ден ще нагъва чипс и вафли от по петдесет стотинки и въобще няма да обядва. Друг е въпросът, че все ще се намери някой хулиган от големите, който може да сплаши детето и да му дръпне парите, ако са на по-едра банкнота. Затова не прекалявайте с щедростта! Петдесет стотинки до един лев са му напълно достатъчни. Мъникът няма нужда от много пари, той няма да ги запази, а ще гледа да ги изхарчи, защото си знае, че това са му определените за днес и че утре ще има нови.

Носенето на пари си е и един вид отговорност. А това е много положително. Като цяло, с постъпването си в първи клас, детето поема доста нови отговорности на гърба си, тъй като се променя социалното му положение. Това не бива да ви звучи пресилено, тъй като малките деца го приемат точно така. Те смятат, че вече не са бебета от детската градина, а големи хора (както и самите ние понякога им напомняме). Затова е важно да им помагаме и да ги подкрепяме всячески по новия път, който са поели. И не бива да забравяме следното - семейството дава основата, а детската градина и училището надграждат. Родителите и учителите трябва да са партньори в изграждането на новите личности, а не да се противопоставят. Шаблонният израз за първите седем години важи с пълна сила, защото каквото се е „посадило" в малките главици през тях, трудно може да се изкорени в училище (и в положителен и в отрицателен аспект).

Автор: Цвета Лазаркова