Първата любов - Кенгуру

Първата любов е неизбежна като редуването на сезоните, като приливите и отливите, като поникването на първото зъбче... Твърди се, че това е най-щастливият и най-истинският период от живота на човека. И май наистина е така!

Всичко започва наивно и мило - един ден вашият четиригодишен джентълмен ви споделя, че е влюбен в петгодишната красавица от групата му в детската градина и нещата наистина са сериозни, защото сладурът допълва, че вече й е направил предложение за брак. При това с пръстен от върбова клонка. По-важно е, че детето ви без да се стеснява, съвсем смело и без свян  разказва за бъдещата ви снаха. Но какво се случва по-нататък?

Защо я губим

Защо, преминавайки от началните класове, през тинейджърските години и стигайки до една по-зряла възраст, така трудно успяваме да запазим онова трепетно очарование, онова наивно хващане за ръка, онази беззъба усмивка, та дори и дърпането на косата или бутането на столчетата в детската градина, всички онези по детски мили и смешни, но много истински знаци на любов?

Защото

Защото вече сме големи и като такива не можем и не трябва да правим такива неща ли? Или защото вече не ни идват наум? Или защото годежният пръстен от върбова клонка се заменя със скъп пръстен; дървеното влакче с лъскав нов автомобил; картонената къщичка в двора на баба с мезонет; приказката за Пепеляшка с Кари Брадшоу и Тузара; топлото какао с коктейл Маргарита; палачинките със сладко от боровинки на мама не успяват да се преборят с мюслито в обезмаслено мляко и рецептите от книгата "Как да отслабнем завинаги с 13 килограма"; любимата кукла с посещенията в спа центровете, оловните войници с безпаметните нощни партита, придружени от много и най-различни... играчки? Защото хората се променят, а заедно с тях интересите, приоритетите, желанията, играчките им. Защото нищо не е както преди, когато бяхме малки.

Тогава, когато си на седем

Тогава, когато си щастлив, като ловиш риба в горещия следобед на брега на езеро и ти е все едно дали ще хванеш нещо, или не. Защото си само на седем. Тогава, когато си влюбена в момченцето, което ти зяпа под рокличката, защото това е единственият начин да ти привлече вниманието, а ти се разплакваш от този „мил жест" на ранното кавалерство... Защото си само на седем. (Е, и като порастнеш понякога пак плачеш от все такива „мили жестове" на вече късното кавалерство на едни пораснали деца...) Тогава, когато никой не ти сваля звезди от небето, когато никой не ти обещава, че ще те заведе на Крушунските водопади, когато никой не те сравнява с изгрева - и ти пак си влюбен. Защото си само на седем.

Тогава, когато не се интересуваш дали има плочки на корема, когато няма никакво значение дали ще хапнете заедно в детската градина мляко с ориз, или ще отидете в новооткрития моден ресторант, за да опитате прехваленото им суши. Въпреки това, ти си влюбен. Защото си само на седем.

Тогава, когато никой не ти казва: "няма нищо", а всъщност има много неща; тогава, когато просто някой те хваща за ръка и без думи те отвежда до катерушката зад блока, за да си играете ЗАЕДНО. И ти отново си влюбен, защото си само на седем.

Всичко започва... добре

Мили родители, според детските психолози, а и според хората с опит (разбирайте семейства, които вече са претърпели наивното очарование и обаяние на поне едно детско влюбване), не се тревожете от първите любови на децата си, нито от смеха или плача, които ще ги придружават. Точно тези любови ще им бъдат едни от най-запомнящите се и най-истински. А и само те отминават най-бързо. Поощрявайте малчуганите в първите им трепети, така им изработвате богата емоционална култура, която ще им помогне в по-нататъшните "драматични" вълнения.

Бъдете до децата си и ги наблюдавайте, за да споделят с вас емоциите си. Но не им разваляйте мечтата, не казвайте, че приказките за Пепеляшка и Снежанка са само една художествена измислица и в действителност няма принцове, още по-малко на бели коне. Защото именно мечтите и приказките са доказателства, че съществува друга реалност - там, където, ако вярваш, можеш да срещнеш принцове и принцеси, там, където истинската любов е по-важна от необходимостта, там, където не си влюбен само на седем. Там, където ще бъдеш щастлив, ако някой, който отдавна е минал седем, ти намаже възглавницата с паста за зъби. Някой, който ще ти каже: "Вече не сме малки, а сме още влюбени."

...Всичко започва наивно и мило - един ден вашият четиригодишен джентълмен ви споделя, че е влюбен в петгодишната красавица от групата му в детската градина... Какво се случва по-нататък? Едно е сигурно - нищо, което вече да не се е случвало!

Автор: Боряна Петрова