Особености на пола - Кенгуру

Доколко различията в пола определят и различията в способностите, нагласите и интересите? Кое е по-лесно - да имаш дъщеря или син? Как да ги подготвим за бъдещето и ролите, които ще им се налага да изпълняват? Знаем, че за детето е важно да открие собствената си принадлежност към съответния пол, само да се разпознае като момиче или момче. Как обаче да стане това? Много от клишетата за възпитанието на момчетата и момичетата вече са опровергани от специалистите или времето.

Стереотипи

Комплексът на Електра

Дъщерята не бива да вижда баща си гол. И колкото по-голяма става, толкова физическите контакти между тях трябва да намалеят, за да не възникне полово влечение към бащата. В действителност обаче неосъзнато влечение на момичето към най-прекрасния мъж на света - собственият баща, възниква, независимо дали тя е малката сладка принцеса на татко, или не. Ограничените физически контакти с дъщерята могат да й създадат комплекс за малоценност: „Никой не ме харесва, дори моят татко ме избягва".

Нежна и послушна

Такава трябва да бъде жената - гласи социалният стереотип. Момичетата си играят с кукли или на игри, които имитират типично женски дейности. Е, ако от време на време участват в момчешки игри, снизходително им прощаваме. Стига обаче да не им станат любими, да зарежат куклите и да искат пистолети и камиончета, тогава започваме да се притесняваме дали няма да пораснат недостатъчно женствени, груби и агресивни. Според психолозите проявата на черти, които традиционно определяме като мъжки, е свързано с темперамента и индивидуалните особености на личността. „Малките разбойнички" имат авантюристичен дух и обичат шумно да привличат вниманието върху себе си, дори и негативно. Обкръжението също си казва думата. Госпожици, които имат по-големи братя, обикновено (разбира се, не всички) подражават на момчета.

Момиче, което е било възпитавано да бъде тихо, кротко и послушно, израства в жена, която е способна години наред да търпи физически и емоционален тормоз, без нищо да предприеме и промени.

Барби

Мама и тати старателно внушават на дъщеря си, че тя е най-важна, само защото е момиче, и то много сладко. Това е особена привилегия, която й дава право над другите. От най-ранно детство момиченцето овладява типично женски прийоми за справяне с всеки проблем: кокетен поглед, ласки и целувки, сълзи. То е убедено, че красотата е основният му коз в живота. В действителност такива префърцунени госпожички са ужасно досадни и разглезени. Да не говорим, че много често те се вманиачават на тема външен вид, което никак не е здравословно.

Перфектна домакиня

Има родители, които смятат, че най-важното за една жена е преди всичко тя да се реализира като майка и съпруга. Обикновено в тези семейства мъжките и женски дейности са строго определени. От дъщерята се очаква тя да си оправя стаята, да мие чинии, да помага в домакинската работа, а от синът - не. Дежурната реплика е: „Ти си момиче, затова си длъжна..." Нека обаче да не забравяме, че на момчето няма да му е излишно да придобие някои полезни навици, като готвене и изхвърляне на боклука, например. Много често родителите допускат и грешката да превръщат по-голямата си дъщеря в детегледачка на по-малкото дете в семейството. Безспорно това е полезно, когато е в разумни граници, тъй като възпитава отговорност. Един ден вашата дъщеря може да има прекрасно семейство и да бъде перфектна домакиня. Но дотогава има доста време. А сега вие сте майката и домакинята вкъщи. Не убивайте радостта и преимуществото на вашето малко момиченце да бъде жена, в противен случай рискувате тя да загуби всякакво желание за принадлежност към женския пол и да иска да е момче.

И ще дойде принцът на бял кон...

За съжаление, на нас жените това ни се набива от най-крехка възраст. То не са приказки, не са филми. Няма щастие без добрия храбър принц. Основната цел в живота е да намерим този принц, иначе просто сме се провалили. Друга роля не е предвидена за нас, освен на слабата и беззащитна жена, която безучастно стои и чака силния и дързък мъж, който да осмисли живота й. Опасността идва оттам, че някои принцеси могат никога да не срещнат принца и това да ги направи нещастни и самотни.

Мъжете не плачат

В традиционното разбиране възпитанието на момчета се свежда до набор от правила, които то е длъжно да съблюдава, за да стане истински мъж: „Мъжете не плачат", „Мъжът държи на думата си", „Мъжът е длъжен да защитава жената" и т. н. Емоциите трябва да се потискат - това се смята за мъжествено, другото е слабост. Само жените плачат. Момчетата не гушкат, за да не станат лигльовци. Обаче именно те се нуждаят от нежност, ласки, прегръдки и целувки, за да могат по-свободно да изрязват чувствата си, да се научат на състрадание, на съпреживяване.

Мъжете не играят с кукли

80% от момчетата на 2г. и 6м. избират кубчета за строеж и трактор с ремарке и само 7% - кукла. При момичетата на същата възраст 60% вземат кукла, а 30% - кубчета. Родителите на онези 7% от момчетата обаче са притеснени от предпочитанията им. Особено ако синът им, освен с кукли, си играе и на момичешки игри. Според психолозите в това няма нищо нередно, когато детето е в предучилищна възраст. Само че някои родители толкова се притесняват синът им да не порасне като „момиче", че се стремят да пресекат всякакви "женски" проявления у него. Малкият мъж обича и умее да танцува. Колко родители ще го запишат на танци или балет? Малцина. Други биха подминали тази им потребност. А трети, за да го направят по-мъжествен, ще го запишат на бойни изкуство. Доказано е, че прекаленото вманиачване на тема: да превърнем синчето в истински мъж, дава точно обратния резултат. Почти всеки втори хомосексуалист е имал жестоко и авторитарно възпитание.

Момичетата са... Момчетата са...

Типичното мъжко или женско поведение се определя в зависимост от честотата, с която едни или други черти се срещат преобладаващо при момчета или съответно при момичета. Това, че вашето малко слънце, не се държи, както се очаква за пола му, не го прави обаче непременно сбъркано. Просто въпрос на темперамент и нива на полови хормони. Да не забравяме, че от съществено значение за формирането и развитието на личността са и наследствеността, средата, религията, образованието... Познаването на половите различия би ни помогнало по-добре да разберем нашите деца.

Различни от самото начало

Половите различия се оформят още в утробата, когато започват да се произвеждат  половите хормони на бебето. Ключови функции има тестостеронът, тъй като от концентрацията и действието му зависи дали един ембрион ще се развие като мъжки или женски. При момчетата тестостероновите нива са високи, а при момичетата - ниски. Момичета, които вътреутробно са изложени на по-високи количества тестостерон, по-късно често предпочитат момчета за партньори в игрите и са по-буйни от връстничките си. Докато жени с много ниски нива на тестостерон нямат пространствено мислене, затова трудно се справят с паркирането, например.

Момичетата се развиват по-бързо

Още в майчината утроба момичетата се развиват по-бързо, те са по-активни в утробата, отколкото момчетата. Госпожичките проговарят по-рано, владеят по-добре фините движения, когато тръгнат на училище. Преднината, която имат момичетата, най-силно проличава през пубертета, когато те се превръщат в млади жени, докато техните връстници момчета все още изглеждат като деца. Затова и някои специалисти предлагат училищата да се разделят на мъжки и женски. Според тях образованието в сегашния си вид е безполово и не отчита различията между момчетата и момичетата, това е важно за по-голямата успеваемост на учениците.

Момчетата са по-палави и шумни

Представителите на силния пол са шумни, физически по-активни, по-нападателни и по-ловки във всичко, свързано с много движение. Момчетата често престъпват установените граница и не от проклетия, съзнателен стремеж да рушат или от неуважение към по-възрастните и установените правила, а  заради характерната за пола им склонност към активни действия.

„Добре възпитаните момичета се срещат много по-често от добре възпитаните момчета. Примиреността е типична женска добродетел", твърди немският психолог Гауп. И наистина момичетата предпочитат тихите игри, кукли, плюшени играчки.

Момчетата са по-безразсъдни

Момичетата избягват опасностите, докато момчетата обичат да рискуват. Но това не означава, че едните са по-страхливи от другите. Дамите са по-разумни и когато ги е страх, си признават. За разлика от тях, господата го правят много по-рядко.

Момчетата се ориентират по-добре

Изследвания на мозъка доказват, че при мъжете пространственото ориентиране е по-добре развито, отколкото при жените. Малките момчета използват цялото им предоставено пространство и по хоризонтала и по вертикала. Те тичат, крият се, катерят се. Често прекрачват определените познати граници, тъй като са сигурни, че ще намерят пътя към дома. Обикновено момчетата са възпитавани с повече увереност от родителите, докато на момичетата много по-често се внушава да са предпазливи и да внимават повече. Момичешките игри са ситуирани в близкото полезрение. Госпожиците разполагат пред себе си куклите и играчките си и играят в ограничена част от пространството.

Момичетата се оплакват повече

Момичетата са склонни по-често от момчетата да се оплакват. Така лесно можем да се заблудим, че жалващата се страна е и потърпевша, а това не винаги е така. Спомням си веднъж, когато вземах малкия си син от детска градина, една 3-годишна госпожичка ми се оплака, че той я ударил. Аз, разбира се, му се  скарах и обясних, че момичета не се бият. А синът ми отговори „Знаеш ли как силно хапе" и ми показа ръката си, където все още си имаше белег от ухапването.

Момчетата са по-лабилни

Представителите на силния пол са по-раздразнителни и по-трудно се успокояват. Те са и по-податливи на стрес, при тях по-често се срещат психогенни нарушения като нощно напикаване, заекване, аутизъм, хиперактивност.

Момичетата са по-емоционални

Жените по-добре от мъжете разпознават чувствата на околните, оттенъците на емоциите. Още като бебета те се интересуват повече от хора, отколкото от предмети. На четири месеца вече могат да разпознават лица на познати  хора по снимки, докато за момчетата в тази възраст е все още твърде рано. Момичетата изразяват емоциите си с думи, докато момчетата чрез действия. Според психолозите спрямо момчетата възрастните по-често употребяват глаголи, даващи точни указания (отиди, донеси, дай, остави, престани), докато към момичетата - глаголи и прилагателни, означаващи емоционални състояния (харесва, обича, тъжен, весел).

Момчетата са конкретни

Двата пола се различават по реакцията им спрямо оценките за различен вид дейности. За момченцето е много важно да бъде оценено за съответна дейност, за това, което е направило, докато за младите дами е важно кой и как ги оценява, какво впечатление са направили. Ето защо за един хлапак нямат смисъл оценки от типа: „Не съм доволна от теб". Той трябва да знае от какво конкретно не сте доволна и да му се даде  възможност отново да „проиграе" своите действия.

Всъщност това се отнася и до поведението на малкия мъж. Важно е, когато се карате на сина си, кротко и ясно да му обясните какво точно е трябвало или не да направи, иначе след известно време той ще престане да ви чува и слуша. Мами, детегледачки, учителки трудно разбират тази мъжка черта. Ако му се карате дълго и нагнетявате напрежението, не се чудете (и сърдете), че емоционално той не участва в конфликта и някак си остава равнодушен към думите ви. Всъщност малкият мъж вече е отреагирал в първите минути на разговора, стигнал е своя емоционален пик, и, за разлика от мама, не може дълго да задържи емоционалното напрежение.

Умора

Момичетата и момчетата по-различен начин се уморяват: представителките на нежния пол се изтощават емоционално, а на силния пол - интелектуално. Когато детето е уморено, независимо от пола, е безсмислено да се разправяте с него. Просто няма да има ефект, а ситуацията може да стане неконтролируема.

Още клишета

Често допускана грешка е да си създаваме предварителна представа за интересите, качествата и способностите на някого само от това, че е мъж или жена. Колко от тези предразсъдъци са основателни вижте сами:

  • Момчетата имат аналитичен ум. Не е вярно. Аналитичният ум е по равно поделен между половете.
  • Момчетата са по-добри в точните науки. Вярно. Макар всъщност по-сериозна роля в това отношение да има средата, в която расте детето. В ранното детство тези способности са еднакви и за двата пола.
  • При момчетата е по-добре развита зрителната памет, а при момичетата - слуховата. Не е вярно. Всички тестове показват еднаква зрителна и слухова възприемчивост за двата пола.
  • Момичетата са по-състрадателни. Не е вярно. Няма никакви данни, които да потвърждават това.
  • Момичетата споделят емоциите и преживяванията си. Вярно, но след 11-12-годишна възраст. Преди това разликата между двата пола е малка.
  • Момичетата са по-гальовни. Не е вярно. Няма разлика в необходимостта от ласки между двата пола.
  • Момчетата са по-агресивни от момичетата. Вярно. Представителите на мъжкия пол стават агресивни към 2г. и 6м.
  • Момчетата са по-инициативни от момичетата. Не е вярно. Момчетата проявяват своята активност шумно и буйно, докато момичетата наистина са по-тихи, но това не означава, че са пасивни.
  • При момчетата е по-силно развита склонността да командват. Не е вярно. Момчетата директно назовават своите желания и нужди, докато госпожиците го правят по-деликатно и завоалирано.
  • Момичетата по-лесно се подават на чуждо влияние. Не е вярно. Точно обратното. Момичетата държат на собственото си мнение, докато момчетата се придържат „към правилата", приети в компанията им.
  • Силният пол е по-изобретателен, а нежният се справя по-добре с монотонните дейности. Не е вярно. И двата пола проявяват еднакви способности както при рутинни дейности, така и при решаването на неочаквани проблеми.

Автор: Татяна Вълчанова