Още едно дете, моля!

Толкова трудна, че някои хора се отказват, още преди да са опитали да се справят с нея. Защото мисълта, че могат да се разделят с личното си време и пространство такива, каквито ги познават и обичат, преобръща всяка клетка в тялото им. Защото от идеята да бъдат изцяло отдадени на едно същество до края на дните си ги побиват тръпки. Защото перспективата да носят огромната отговорност на родителството ги плаши до смърт.

Напук на всички тези „защото“ обаче има и хора, които са готови да изпълнят не една, не две, а много повече мисии, без да се замислят особено над потенциалните трудности и неволи.  Те не са супергерои, нито извънземни, и не притежават магически сили, въпреки че отстрани често изглежда точно така. Те са просто многодетни родители.

Макар да няма конкретни изисквания към тази група представители на родителското съсловие, голяма част от тях развиват сходни таланти и умения, резултат от отглеждането на три, четири или дори повече деца накуп. Ето защо лесно можете да ги познаете, ако случайно ги срещнете в парка, на площадката пред блока или на детски рожден ден, да речем.

(Почти) никога не са сами

Просто няма как да е иначе, ако разполагат с повече от два броя  деца на възраст до 10 години. Дори познатите „Пишка ми се“, „Топло ми е“, „Гладен съм“, „Жаден съм“, „Искам да си ходим“, „Може ли да останем още малко, моля те, моля те, моля те“ да бъдат сведени до едно на час (което звучи почти невъзможно!), сметките показват, че при наличието на 3 деца, мама ще бъде посещавана на всеки три-четири минути. Сами разбирате, че при подобни условия същата тази мама трудно може да намери усамотение, без да се налага да емигрира или да задейства някоя доказано работеща машина на времето.

Готови са за всяко предизвикателство

Проливен дъжд, опустошителна жега, нападение от комари, нашествие от извънземни – многодетните родители са достатъчно опитни, за да се справят с всяко екстремно преживяване, изпречило се на пътя им. Разбрали са отдавна, че не могат да носят със себе си всичко, нужно за сигурността, здравето и доброто настроение на армията си от мъници, затова са се научили да бъдат креативни. Можете да ги видите да правят чудеса от храброст, с помощта на пакетче салфетки, кутия лейкопласт и няколко пластмасови чаши. Освен това са невероятно добри в приготвянето на вкусен обяд или питателна вечеря с подръчни материали и оскъдни хранителни запаси.

Нищо не може да убегне от погледа им

Когато броят на децата надминава броя на очите, изглежда просто нямаш друг избор, освен да развиеш допълнителна сетивност, с която да осигуриш оцеляването на поколението си. Това, разбира се, не означава, че многодетните родители се сдобиват с допълнителен чифт очи. По някакъв странен начин обаче те успяват да регистрират завиден брой картини, шумове и движения, които с лекота биха убегнали на един по-неопитен родител. Затова не бива да се изненадвате твърде много, ако чуете някоя многодетна майка да вика „Остави този боклук на земята“, докато рови усилено в чантата си, без и за миг да поглежда извън нея.  Няма нужда също така да се впечатлявате излишно, ако видите същата тази майка ловко да „спасява“ фунийка сладолед, почти докоснала  земята.

Понякога не са там, където си мислите, че са

Ами да. Липсата на свободно време, лично пространство и други подобни „глезотии“ съвсем логично трябва да бъде компенсирана по някакъв начин. Особено когато в отглеждането на многото мъници няма активно замесена баба, леля, детегледачка или друг грижовен индивид.  Ето защо е възможно, макар ясно да виждате гореспоменатата многодетна майка точно до вас на пейката в парка, тя всъщност съвсем да не е там. В мислите си тя може да е на масаж, на кораб или дори на самотен остров, обградена с многоцветни коктейли. Което, разбира се, по никакъв начин не й пречи да бъде все така ловка и умела при улавянето на падащи предмети и деца наоколо.

Имайки предвид всички изброени особености (къде реални, къде значително преувеличени...), добре е да не забравяте, че многодетните родители всъщност съвсем не се различават особено нито от родителите с едно дете, нито дори от хората без деца. И ако трябва да бъде изведена на преден план една тяхна основна отличителна характеристика, то тя най-вероятно ще бъде свързана с факта, че те дават и получават любов в неимоверно големи количества. А тази награда е достатъчно основателна причина всички ние дружно и съвсем чистосърдечно да им завиждаме.

Автор: Ина Пенкова